Понеже мозъкът не е това, което мисли, затова и хората, дето са убедени, че мислят с мозъка си, са предимно немислещи

Вчера в своето предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия поставих за обсъждане ето какъв въпрос: Дали най-големият ни дефект не е че не обичаме да мислим?; получи се чудесно предаване, смея да заявя това, обадиха се много зрители, дискусията беше интересна и поучителна, успяхме да обособим няколко важни възлови момента, крайно важни за разбирането. Ще видите това, ще се уверите като кача видеозаписа на предаването в блога си, надявам се това да стане днес-утре, ще се постарая да е колкото се може по-скоро. Сега тази сутрин ми се иска да продължа размислите си по темата, знаете, започнах да пиша кратка поредица от есета по темата за мисленето, за същинското, именно за творческото мислене; държа да изпълня замисъла си. Вече имам и три други телевизионни предавания по същата тази тема, които бяха излъчени по телевизията на запис, правих ги тия предавания в парка и в домашна обстановка, понеже не можех да водя предаването си на живо поради заетост. Оттук-нататък обаче, живот и здраве да е само, предаването обаче ще си бъде на живо, в неговия традиционен час: всеки четвъртък, от 11 часа предиобед. Да се опитам сега да продължа разсъждението си по темата; предишното есе от тази поредица излезе под заглавието Да си човек в истинския смисъл означава да мислиш творчески, всичко друго е недостойно за нас, човеците - любимите творения на нашия толкова щедър Бог (там има няколко многозначителни коментара, на които няма да обръщам никакво внимание, с изключение (о`кей, това го решавам ето сега!) на ето този, който фактически казва всичко (сравнете го със заглавието на самата коментирана публикация!):

Анонимен каза: Не съдете Грънчаров прекалено строго. Помнете все пак, че му правиха животоспасяваща операция на главата и няма как да очаквате от него да е на кой знае какво ниво, особено емоционално. Няма как хем да са ти ровили в мозъка, хем да останеш съвсем нормален човек...

Превъзходно е, нали? :-) Грешка нямат тия другари и другарки! Мерзавци от класа, нали така! Сволочи, един вид, тази руска дума е много подходяща, тя е непреводима на български. (Превеждат я все пак ето как: 1. Дребосък, сбирщина, сган. 2. негодник, пропаднал тип.) Както и да е. Да продължим по-нататък. Това отклонение е за колорит, тъй да се рече. И за разведряване на обстановката - някоя и друга усмивка няма да навреди никому. Пък дори и да е вмъкната в такъв пределно сериозен текст.

Ние, човеците, по понятие и по природа (ако така може да се изразя) сме мислещи същества; такова е предназначението на човека: да мисли. Доколкото мислиш, дотолкова си човек. Който мисли, такъв има известна гаранция, че ще се опази от глупостите. И от простотиите. В страни, в които глупостите и простотиите са на почит и са много разпространени, в такива страни проказата на немисленето е много напреднала. В такива страни немислещите... чукундури са твърде много. Ние неслучайно често употребяваме израза "Прост народ - слаба държава", имайки предвид себе си като народ. Известна критичност винаги е потребна. Ако е истина това твърдение, няма какво да се обиждаме. Който осъзнае, че е прост - тази дума в случая нека да я схващаме като синоним на немислещ - такъв вече е направил решаващата крачка да се раздели с простащината си. Лошото е да си прост, пък да не съзнаваш това, нещо повече, да си мислиш, че не си прост, ето това е истински лошото. Който прозре собствената си простащина, такъв е на път да я надмогне. Да се отърве от нея. А тия неща, това преобразяване става по еди-единствен начин: чрез мислене. Просто човек е орисан да мисли. Ако не мисли - загива. Дори само духовно, умствено. Това е обаче най-страшната смърт. Другата не е толкова страшна като тази. Хем си уж жив, хем не си жив. Човекът по начало е дух, т.е. мислещо същество. А духът е онова, което дава живец на живота. Той е самата жизненост. Тия неща са прости истини, подобни на аксиомите. На вас лично трябват ли ви "доказателства" за тия мои твърдения? Много сте зле ако ви се струват, че тия прости истини са несигурни и по тази причина ви се иска да има "повече доказателства". Очевидното за ума няма смисъл да бъде доказвано. Напротив, от него се тръгва, за да бъде доказано всичко останало. То е основанието, опората на всичко останало.

Немислещият изменя на предназначението си - и се отказва от онова, от което зависи човечността му. Освен да мисли, човекът, доколкото е човек, умее и да чувства. Примерно, умее да усеща когато се излага. Ако не усеща когато се излага, това значи, че е урод. Човешки и нравствен. Умствен и емоционален. Безчувствеността е нещо страшно. Ето, примерно, в цитираното по-горе изказване имаме превъзходен пример за човешко, за нравствено уродство. Ако поне малко усещаше своето уродство, въпросната другарка щеше да се предпазва да пише такива идиотщини. С които демонстрира единствено своето уродство. Изобличава се сама като урод. Тя обаче това нещо не го усеща. Нещо повече, тя, възможно е и това, най-вероятни си мисли, че като пише такива идиотщини показва своята, представете си, "духовитост"; това в нейното възприятие нищо чудно да е израз на "ентелегентност" (нарочно пиша тази дума така, придавам й по-простонароден, санким уродлив израз!). Уродът няма как да осъзнае и да признае, че е урод. Немислещият няма как да възприеме интелигентността на мислещия. Немислещият се възхищава на немислещите; той се впечатлява само от простотии и от уродства. Колкото по-уродливо е едно изказване, колкото повече в него прозира уродливост, толкова по-силно и впечатляващо е то за уродите - умствени, нравствени, емоционални, човешки. Само мислещ човек може да оцени по достойнство мисленето на един мислещ човек. Казахме, мислещият и немислещият обитават различни светове, те са жители на различни вселени. Между тях няма нищо общо. Те са представители на различни, на несъвместими култури. "Мисловността" на немислещите е така оскъдна и извратена, че се е превърнала в своята противоположност. Но те точно от нея се впечатляват. Казваме, че "умственият багаж" им бил недостатъчен. Тази дума, думата "багаж" не е подходяща в случая. Щото в ума на немислещите кънти на кухо. Там няма нищо. Празно е там. За какъв "багаж" да говорим тогава?

Аз лично смятам, че по начало природно тъпи хора няма (ако изключим олигофрените, дебилите; тия нещастни същества обаче в случая не заслужават никакъв упрек, щото те са тъкмо "грешка на природата" и не носят никаква вина; но какви са техните души е отделна тема, която тук няма как да обсъждаме!). На всеки Бог все нещичко е дал - имам предвид таланти, дарби, възможности (ако изключим природно ощетените в такава голяма степен, за които стана дума преди малко). Това нещо - тъпотията - е по моето разбиране постижение и заслуга на съответния индивид; както дадени "изострят" ума си - ако разглеждаме ума като "сечиво" - други хора, поради неупотреба или поради неподходяща употреба, го притъпяват. Примерно, ако с една брадва започнеш да сечеш... бетон, тя, разбира се, ще се нащърби и притъпи. Същата тази брадва обаче може да бъде изострена и в употребата си да демонстрира остротата си - сечейки дървета, дървесината не е опасна за остротата на брадвата. Мисълта като инструмент се изостря в употребата, т.е. като мислим можем да развием своя ум. По тази причина смея да заявя, че няма природно тъпи хора, а има хора, които просто не са развили по подходящия начин природната си даденост в умствено отношение. Или в душевно отношение. Това също е проста истина, която не се нуждае от някакво особено изтънчено доказване.

Още нещо искам тук да засегна, макар и мимоходом. Всъщност, разсъждавайки напоследък по темата си за мисленето установих, че тя е толкова грамадна, че е непроходима; няма как в малка книжчица (каквато ми е идеята) да кажа всичко най-важно, това пожелание просто е неизпълнимо. По тази причина се и успокоих. Ще кажа нещичко, не всичко. Ще се постарая да кажа няколко поне важни нещица, колкото да провокирам замисляне. Пък на тази основа всеки нека след това да си мисли колкото си иска. Прочее, имам специална книжка, която носи заглавието ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА. Подзаглавието й е "Класическа логика". Там двамата с... Кант (да, защото там аз се представям като съавтор на самия Кант, ползвам едно негово помагало, много неща от Кант запазих, допълвайки ги с някои мои, там се представям като популяризатор на великия Кант!) поясняваме как се мисли, какво е същинско мислене и прочие, който иска, може да се зачете и в тази моя наша с Кант де!) книжка. Навремето очевидно съм бил много самонадеян, виждате ли, на съавторство със самия Кант съм дръзнал! Но то е оправдано: тогава бях млад. Та ето сега какво искам да ви кажа, важно е.

Тия дни с моите ученици по философия обсъждаме страхотно важни и интересни въпроси: примерно за генезиса на света, за това Бог ли е създал света или светът е възникнал неизвестно как, също така за възникването на живота и на човека, абе захванахме се да нищим темата за битието, която е безкрайна тема, опитваме се оттук-оттам да я "захапем", къде се удава, къде се не удава, младите нямат умения за подобен род мисловни приключения (щото досега, оказва се, в часовете по философия им е било предлагано... да разказват какво пише в учебника по философия, т.е. учили са философията според "държавните изисквания" и според представите на образователните чиновници!). При мен обаче се налага много да се мисли, да се търси истината, а това става чрез обсъждания, дискусии; разбира се, налага се и много да се чете (всеки сам, разбира се, може да си задоволява тази нужда, нека всеки да чете колкото си иска и откъдето си иска!). Интересно е, че много от младите са ентусиазирани от тези наши занимания; ето едно свидетелство за това, ще го приведа тук, ей-така, дори и само за да ядосам завистниците; ето какво ми е писал един мой бивш ученик:

Г-н Грънчаров, искам да Ви кажа, че от сърце се радвам за това, че отново работите като учител в ТЕТ-а!!! Честито!!! Днес се срещнах с едно момче, на което му преподавате и той ми каза, че часовете при Вас са много интересни и че, цитирам: "Г-н Грънчаров е много умен!". Аз му казах да Ви слуша внимателно защото ще научи още много от Вас!!! Бъдете Благословен!!! С най-добри пожелания П. Н., Ваш ученик

Няма да скрия, зарадва ме това свидетелство; впрочем, това не е новост за мен, аз добре зная, че учениците в огромната си част положително се отнасят към моя подход и стил на "преподаване"; аз неслучайно съм стигнал до това убеждение, че с тях следва да работим по съвършено нови, съвременни "методики", ако тази е подходящата дума (изобщо не обичам тия дидактични думи и затова ги слагам в кавички). Та ето между другото до какъв интересен възлов момент стигнахме с учениците ми в един клас; прочее, в един клас стигаме до един важен или съществен момент, в друг клас стигаме, водейки спонтанните си търсения, до съвършено друг, но също така важен или съществен момент, в трети клас - стигаме до трети такъв момент; ето това е най-вълнуващото: часовете в отделните класове са съвсем различни, в зависимост от събеседниците и техните уникални качества по съвсем естествен начин се поражда това възхитително разнообразие; ето това е най-прекрасното в обучението пи философия, което аз не бих пожертвал за нищо, не бих се отказал от него на никаква цена (дори и орден от МОН да ми обещаят пак не бих се отказал от него!); та ето сега оня момент, до който стигнахме в един от 11-тите класове, на които водя философия само от месец насам.

Появи се в този клас ученик, който е горещ привърженик на теорията, че мисли... мозъкът, че мисленето, видите ли, било чисто и просто "нервен импулс", разгръщащ се в кората на главния мозък; нашите мисли, излиза, са "локализирани" в нашия мозък, а да се говори за душата като "вместилище" на нашите мисли, по мнението на този млад човек било "крайно съмнителна и, общо взето, съвсем глупава работа, господине!", както той се изрази. Силно заинтригуван от това изказване на младежа, аз правя нужното да се отпочне дебат; е, дебатирахме много и доста интересни моменти имаше в този дебат. Примерно такива: дали, ако е прав този младеж в своето разбиране, щом мисълта не е нищо друго освен "реакция в мозъка", дали няма в един прекрасен ден в недалечното бъдеще тъй бурно развиващата се наука (нàука) да стигне дотам, че да успее да проучи... химичния състав на дадени наши мисли, да изнамери химичната формула на този "органично-енергиен" състав, от който се състои дадена наша мисъл, а на тази база да се появи нова революция; и един ден, на тази основа, вместо да се занимаваме с учене, ние просто да почнем да пием... хапчета, съдържащи тази или онази мисъл, теория, примерно да достигнем до тия толкова бленувани времена, в които, да речем, цялата висша математика може просто да се погълне под формата на... таблетки; пиеш таблетка, на която пише еди кой си раздел на дадена наука, и ето, моментално в мозъка ти се появява цялото знание, което, казахме, вече е синтезирано по химичен път в упоменатите таблетки; казвайки тия неща на младежа с въпросната теория, той ми се усмихваше мило, на моменти сякаш усещаше иронията, но общо взето не виждаше сякаш нищо невъзможно в тия мой фантасмагории, а пък в един момент друго момче се плесна по челото и каза:

- Амче то, господине, това вече го има: ето, пиеш хапче "екстази", и съответно душата ти я овладява съответното приятно настроение! Пият психично болните хора хапчета и ето, в душите им се появяват по-позитивни мисли, те успяват да надмогнат отчаянието, значи науката е на път да постигне това, което казвате!

Целият клас се радва на ума на тия младежи и чака с интерес как ще изляза от затруднението; аз обаче не кандисвам и почвам да поставям нови въпроси; и други ученици се обаждат, сега нямам време да ви описвам целия час; часовете са чудесни, аз ви поканих да идвате, вие защо не идвате в час сами да се насладите на тия часове? Щом не идвате, вие сами губите от това! Малеее, каква реклама си направих само, току-виж в най-скоро време в часовете ми ще цъфне... самата инспекторка по философия, която, по нейните думи, е читателка на блога ми! Но както и да е, ето сега въпросът, към който всъщност клоня. И той е свързан именно с темата ми за мисленето.

Пълно е с хора у нас, които не могат да схванат (или не искат да схванат, кой знае защо?) тази проста истина, че мисленето е "нещо", което се разгръща не в мозъка, а в... душата! Пълно е с хора у нас, които не могат да схванат що е това "душа" - или психична, субективна, човешка реалност. Нямало душа, имало само мозък, душата била фикция, ето това кой знае от къде се е набило в толкова много глави, че много рядко човек може да срещне събеседник, който да вярва, че има душа. (Аз знам откъде се е набило в главите това нещо, ами от калпавото ни образование се е набило там, и от хипостазираната елементарна "чисто научна" представа се е набило там!) Това, което мисли, не е мозъкът, а човекът, който именно мисли, а пък мислещата способност на човека е именно умът - или единната душа, проявяваща се в случая като мислеща, като ум (разсъдък, акъл, интелект, съзнание). Да, мисли именно човекът, мисли душата на човека, не мозъкът; мозъкът е част на тялото на човека, че има някаква тайнствена връзка между мозък и душа (съзнание), но това съвсем не ни дава право да приравняваме душата или съзнанието с мозъка, да казваме, че те са едно и също нещо, а пък душата, видите ли, да се възприема като "материална"; учениците също така често цитират една популярна глупост, витаеща наоколо в пространството, а именно, че при умиране човекът, в момента на отделянето на душата от тялото, бил... олеквал, видите ли, с един-колко си грама (!), това е чудовищна глупост, която обаче е много популярна - вероятно тъкмо защото е толкова глупава. Колкото по-глупаво е нещо, толкова повече то впечатлява глупаците си с тъй привлекателната си глупост. Умните мисли обаче оставят глупаците съвсем безразлични. Глупостта обаче е нещо, с което трябва да се сражаваме. Най-вече със собствената ни склонност да правим или да говорим глупости трябва да сме безпощадни. А не, както е станало у нас: глупостта да е на най-голяма почит тъкмо в училищата ни, превърнали се в нещо като инкубатор на простотии! Откъде другаде ще се вземе ширещата се в обществото ни глупост ако не от училищата? И от медиите, естествено, те също така много допринасят из нашите родни простори глупостта да е толкова авторитетна и популярна. Пълно е с простаци, с очебийно немислещи хора, които са наши звезди, кумири, водачи, трибуни, апостоли и прочие.

Има сфера на мисълта - субективна, чисто душевна и духовна сфера - който е реалност, по коренен начин различна с материалната реалност, разните му там вещи, тела, мозъци и прочие. Който не може да прави тази разлика, на такъв в главата му точно по тази причина е пълен хаос, там е пълна бъркотия. Има идеална, духовна реалност, тя започва от нашите мисли и чувства в душата, тази реалност е несетивна, нашите мисли не заемат място в пространството, не могат да се пипнат с най-фината пинсета нейде в мозъка ни, те нямат също така и тежест, не тежат никакви грамове и милиграмове, те са тайнствена и дори мистична реалност, досегът с която е само по чисто духовен път, да, ала как да стигнат до нея тези, чиито души даже са станали "чисто материални", щом тези същите хора са се отказали от душите си - и предпочитат да имат само мозъци. Прочее, понеже мозъкът не е това, което мисли, затова и хората, дето са убедени, че мислят тъкмо с мозъка си, са предимно немислещи, няма нищо чудно в това, те сами са си определили такава една злощастна съдба. А чрез нашите мисли човек може да изтъче сам онази нишка към чисто духовния свят, света на такива прекрасни неща като истина, красота, свобода, добро и прочие, към света на Бога, който пък именно е Господар на този духовен свят, на тази висша духовна реалност, без която и душите ни, и ние самите отиваме по дяволите.

Толкова. Спирам дотук. Изморих се. Имам още много да пиша, но капнах, не ми се пише вече. Ето как ще забравя сума ти въртящи се в ума ми в момента мисли. Но няма начин. Отдавам се на почивка оттук-нататък. Хубав ден ви желая! бъдете здрави! До скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo