Ледът започна да се пука, нема лабаво, уважаеми дами и господа съдебни заседатели!

Вчера във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" участваха двама ученика от ПГЕЕ-Пловдив, двама единадесетокласника. Темата на предаването беше: Интересуваме ли се как мислят младите? Учениците бяха подложени на на "разпит" не толкова от мен, колкото от зрителите, е, аз също им зададох някои въпроси. Двамата младежи се представиха чудесно, а предвид това, че за първи път се явяват в телевизионно предаване - представиха се направо бляскаво! На какви ли не въпроси трябваше да отговарят, може би трябваше аз да задам някаква по-конкретна тема, но нищо, каквото било - било, следващия път ще отстраним недостатъците.

Важното е че ледът, така да се каже, се счупи, имам предвид това, че от доста време по ред причини аз не можех да доведа събеседници в студиото, особено пък от средите на младежите, с които общувам иначе всекидневно, като техен учител по философия. Неизвестно за мен защо, необяснимо сякаш (да се изразя така), но като съм канил и друг път ученици за участие в предаването си, те не събираха смелост; изобщо, моите наблюдения показват, че вероятно поради кусурите на образователната система младите нямат потребните навици за свободно изявяване на личността си, за мен тази е главната причина да не желаят да участват в такива медийни прояви. Това е едно възможно обяснение, аз имам и други, но да не задълбавам сега в тях. Важното е, че нещата се подместиха от мъртвата точка с вчерашното участие на тия двама наистина смели млади човека, заслужават освен похвала и да им кажа, както е редно, и имената: Николай Шкодров и Димитър Шингов.

Интересно е, че като обявих пред техния клас за такава една възможност още днес да участват в телевизионно предаване, неочаквано за мен те твърдо и веднага заявиха: ние двамата сме съгласни! Това за мен беше много приятна изненада. Може би причина за тази тяхна решимост да е и това, че и двамата се занимават усърдно със спорт; но качествата на личността тук са най-важното. Хубаво е, че има и такива младежи. Ето, те вчера показаха ценни качества. Ще ги поканя и втори път, възможно е да е още следващия път, един вид да продължим предаването, щото времето не стигна. Пък и втория път те вече няма да се притесняват излишно, в някакъв смисъл им дължа да им дам втори шанс, когато вече ще са по-спокойни и ще се изявят още по-добре. Разбира се, че човек много се паникьосва когато застане в студио пред телевизионните камери, особено ако друг път не са го "давали по телевизията"! В този смисъл двамата младежи вчера се държаха превъзходно, издържаха изпитанието с чест и дори героично! Днес ще ида до телевизията да взема файла на предаването и привечер ще го кача в блога си, та да можете да го видите и вие.

Толкова за това предаване. Исках да пиша и за някои други неща ама май ще се откажа. Или все пак да напиша нещичко? Добре, съвсем кратко ще кажа и още нещо, свързано е с току-що казаното.

Тия дни успях да уредя използването на т.н. интерактивна зала в училището (ПГЕЕ-Пловдив) и в нея да проведа някои часове с мои ученици. На ученици от 12-ти клас, учещи гражданско образование, и на ученици от 10-ти клас, учещи предмета "Етика и право" (сега през втория срок те започват да учат предмета "Философия на правото", както е правилно да се нарича, дори е правилно да се нарича "Философия на правото, политиката и държавата", според изучаваните по програмата проблеми), та на всичките тия ученици в интерактивната зала аз прожектирах откъси от филма "Народен дом на терора". Следващия път, като имаме час, ще обсъдим видяното. Моите външни наблюдения за това как учениците гледаха филма и как реагираха са твърде интересни, но сега няма да ги представям или описвам. Само искам да кажа нещо най-главно: истината е, че нашите ученици нищичко, абсолютно нищичко не знаят за тия събития, нищо че учат и съвременна българска история, те пак нищичко не знаят, явно церберите от МОН са им спестили тия истини, тях ги няма и по учебниците, пък и учителите най-вероятно не им казват нищичко! Абсолютно нищичко, което значи, че страшната истина за преживяното от народа ни умишлено се крие! Ясно по какви причини се крие, по манипулативни причини се крие, някой явно иска младите да имат съвсем неверна, изкривена представа за миналото на България, за преживяното от народа ни. Ето оня ден, в сряда, като свърши филма група ученици, близо десетина, от един 10-ти клас останаха около мен и ми казаха следното, ще се опитам да предам репликите им, точните им думи:

- Господине, нямам думи! Страшно е! Аз нищичко не знаех за тия неща! Абсолютно нищо! Нищо за това не пише и в учебниците ни. Как е възможно това? Потресен съм! Убивали човешки същества, заколвали ги с... прави лопати, с брадви, сякаш това не са хора, а добитък! 30 000 убити и дори повече! За 10 дни веднага след 9-ти септември - 10 000 човека, по 1000 на ден средно, избити без никакъв съд или присъда! Какъв ужас!

Ето такива неща ми казваха учениците, които наистина бяха силно трогнати от видяното във филма. Разбира се, имаше и други ученици, които не успяха да се настроят или да се вживеят в показваното на екрана, хилеха се, приказваха си, пък други ученици им казваха да замълчат малко, не ги ли е срам, филмът показва такива страшни неща, а те се хилят, което е грозно! Аз през цялото време си мълчах, не се намесвах, за мен беше интересна автентичната им реакция. Смятам, че има значение този филм за тях, особено предвид това, че със същите тия ученици през януари, когато аз започнах да им преподавам (след завръщането ми в това училище), обсъждахме един казус по романа на Достоевски "Престъпление и наказание", за убийството на бабичката-лихварка, ето тогава обсъждахме дали е допустимо заради "благородна и справедлива идея" да бъде пожертван човешки живот, тогава повечето ученици се хванаха на "капана" и казваха, че е допустимо, а пък сега като гледаха филма "Народен дом на терора" сами направиха връзката, а един умен ученик каза досущ следното:

- Господине, сега разбирам: вие тогава, като обсъждахме казуса с убийството на бабичката, ни намекнахте, че Достоевски със своя роман е искал да повлияе на тия хора, дето като Разколников искали да избият всички богати, щото Достоевски е предвиждал ужасни кръвопролития заради тази пагубна идея, и ето, сега пък ни показвате с този филм до какви "плодове" неминуемо води тази идея! Най-интересното е, че както се казва във филма, убийците, като арестували разни богаташи, първо си пълнели собствените джобове с намерените пари и скъпоценности, оказва се, че Достоевски е много прав, те всъщност са убивали не толкова заради "идеята", а за собственото си обогатяване!

Аз останах втрещен, че този млад човек е успял да достигне сам до подобни изводи, виждате как истинското в обучението е това, което младите успеят сами да постигнат, свободно размишлявайки над разни казуси, като сами търсят истината по сложните проблеми, а не тази истина да им се поднася в сдъвкан вид, както обикновено се прави. И тази сдъвкана истина тях, младите, разбира се, съвсем не може да ги впечатли с нещо, камо ли пък да ги вдъхнови. Докато онова, което те сами успеят да разберат, онова, което ще роди тяхната собствена душа, то ще остане завинаги, за цял живот. И ще стане постижение на собствената личност; този е начинът ефективно да се раждат и самите личности, щото твоята личност е твое собствено творение, постижение и завоевание.

Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! До скоро! Ледът започна да се пука, нема лабаво, уважаеми дами и господа съдебни заседатели! Не се плашете де, няма страшно: утре започва Втората национална среща за свободно развитие на образованието в България! Ще ви пиша оттам, живот и здраве да е само!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo