Обични в Господа братя и сестри,
Събрали сме се днес, за да се запознаем с автора на една нова книга. Г-н Дарин Алексиев е написал едно поучително четиво, със заглавие „Йога – път към мрака“. След малко авторът ще има възможност да ни разкаже за книгата си, да сподели своите мисли и убеждения и за това как е стигнал до идеята за нейното написване. След това, в една свободна дискусия, всеки от нас може да му зададе въпроси или просто да сподели мисли по темата, по която сме се събрали. А темата е сериозна и важна.
Знаете, че неотдавна Светият синод на Българската православна църква излезе със специално синодално обръщение към православния клир и миряните, провокирано именно от включването на въпроси за йогата в задължителните изпити за матура на средношколците през тази година.
Всички вие сте се запознали с него. Няма да е излишно да го препрочитаме често и да насърчаваме енориашите си да го препрочитат. Защото в него се говори не просто за йога. В обръщението се обясняват механизмите на тоталната война, която от години се води срещу православието в нашата страна. Това не са силни думи. Да, срещу православието се води война. И това го усещаме и виждаме всички. Искате ли примери? Ето няколко.
Всички помните на какви разтерзания бяхме подложени за канонизирането на Светите Баташки мъченици. В атаките, на които и ние и всички държавни институции бяхме подложени, за да бъде отнета църквата Света Неделя от Българската православна църква не ставаше дума за една сграда. Изобщо не ставаше дума за това, че уж трябвало да се опази един паметник на културата. Паметниците на културата църквата ги е създала и църквата ги е пазила стотици години. Не. Ставаше дума за разканонизиране на светците. Това искаха инициаторите на враждебните действия. Писаха го и ни го казаха в прав текст. Какво е това, ако не война срещу вярата?
Всички видяхте, как Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, седеше на банка в съдебна зала. Нещо нечувано в цялата българска история, а и в историята на която и да е църква! Защо? Защото някои хора са решили да се гаврят с църквата и да искат да й бъде отнето не какво да е, а направо Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Уж ставало дума за галерията в Криптата. Уж църквата не била дала достатъчна гаранция, че няма да си поиска Криптата. И това го говорят кръстени православни християни! А те каква гаранция дават, че ако църквата се откаже от криптата, тази същата крипта няма да стане място за курсове по йога? Или нещо още по-скверно? Какво е това, ако не война срещу вярата? И – имайте предвид – съдебното дело продължава. То не е приключило. Тази битка още не е свършила. Ако се наложи, ще ви помоля да отидем заедно до София, за да се притечем на помощ на Българската патриаршия и съм сигурен, че ще ме последвате на драго сърце, както това винаги е било.
Това, обаче са, както се казва, битки по фланговете. Онзи ден научихме от медиите, че се подготвя фронтална атака. В учебниците по история вече нямало да се казва, че преди 1150 години, при царстването на Свети княз Борис-Михаил Покръстител, българите са приели православното християнство, а щяло да се говори за християнство изобщо. За християнство по принцип. Да, по времето на Свети княз Борис-Михаил християнството е било единно и едно. Но вече не е. Ние, православните, не сме виновни за това. Великата схизма не е предизвикана от нас. Булата за отлъчването е била сложена на св. престол в църквата Света София в Константинопол, не в Свети Петър в Рим. Някой ще обясни ли на децата кой я е сложил и защо? Защо оттогава Изтокът и Западът са тръгнали по различни пътища? Защо ние изглеждаме различно от западните свещеници, а нашите църкви и икони изглеждат различно от техните? Или това не е важно? Не е важно за нашите деца да знаят историята си, причините за явленията и причинно-следствените връзки между тях?
Щом вече няма да има православно християнство, а само християнство изобщо, може ли после някой да започне да ни кара да си свалим расата и да си бръснем брадите, за да изглеждаме по-европейски? Може ли, след като одържави църквите ни, да започне да ги събаря? За да не всяват дисонанс в общата картина? За да се глобализираме до пълно обезличаване и до превръщането ни в биологични единици, лишени от душа и свяст? (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар