Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 21 февруари 2016 г.

Моето становище относно изучаването на философия в университета



Вчера привечер (след напомнянето от моя страна с публикацията със заглавие Второ мое писмо до Ректора на ПУ, свързано с тъй мистериозната загадка за пълното му мълчание по повод на първото ми писмо до него) Ректорът на ПУ "Паисий Хилендарски" проф. д-р Запрян Козлуджов ми позвъня по телефона и ми даде своя отговор на поставените от мен въпроси. Разговаряхме дълго, може би 10-на минути (а може би и повече), г-н Ректорът ми обясни цялата ситуация около преподаването на философия в Университета; информацията, която той ми даде по този въпрос, мен лично напълно ме задоволява (но и ме разтревожи!). Оказва се (аз не знаех, че проблемът е чак толкова сериозен), че в ПУ, а най-вероятно и в другите държавни университети, философия вече не се преподава на нито една от нефилософските специалности, изучавани от студентите, т.е. философията окончателно е изгонена от нашето университетско образование! (Учат философия само студентите, обучаващи се във философския факултет, т.е. изучаващите философия и някои други родствени на философията специалности).

Също снощи на имейла получих писма, в които своите отговори в писмен вид ми дадоха също така и доц. д-р Красимира Кръстанова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ и също проф. д-р Райчо Пожарлиев – Ръководител на катедра "Философия" в същия университет. Проф. Пожарлиев ми даде разгърнат отговор на въпроса относно (не)възможността за евентуално мое завръщане или възстановяване като преподавател в ПУ, отговор, който по същината си съвпада с онова, което вече г-н Ректорът ми беше обяснил по телефона. Просто в катедрата съвсем няма часове, камо ли пък за такива "външни" като мен лектори. Госпожа Деканът пък ми обеща, че официално ще постави моя въпрос на разглеждане в катедрата по философия и че ще ме извести за резултата. В тази ситуация аз сега съм длъжен да напиша своя отговор на тези писма (с г-н Ректорът имам обещанието и за делова среща, на която да поговорим още по проблема). Но тъй като и по телефона не ми беше удобно да заявя своето мнение по проблема (разговорът ни и без това беше твърде дълъг), то мисля, че не е зле все пак да отговоря в писмен вид и вкратце както на писмата на проф. Пожарлиев и г-жа Декана, така и на г-н Ректора. Ето какво писъмце съчиних по този повод:

До проф. д-р Запрян Козлуджов, Ректор на ПУ "П.Хилендарски"
До доц. д-р Красимира Кръстанова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ
До проф. д-р Райчо Пожарлиев – Ръководител на катедра "Философия"

МОЕТО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ИЗУЧАВАНЕТО НА ФИЛОСОФИЯ В УНИВЕРСИТЕТА

Уважаеми господин Ректор,
Уважаема госпожо Декан,
Уважаеми господин Ръководител на катедрата по философия,

Първо много ви благодаря за това, че ми отговорихте на писмото - и за информацията, която ми дадохте по вълнуващия ме проблем! В светлината на това, за което имахте добрината да ме известите, се чувствам длъжен съвсем накратко да изразя своята позиция.

Не крия, фактът, че философия в ПУ в днешно време се изучава само от студентите от специалност ФИЛОСОФИЯ (и вероятно от някои от родствените, близките на философията специалности) за мен е шокиращ. Излиза че студентите, изучаващи всички останали специалности в университета, независимо дали са естествено-научни или хуманитарни (и с педагогическа насоченост, т.е. завършващите ги ще придобият правата да бъдат учители) не изучават изобщо никаква философия! Още навремето, когато аз бях на работа в ПУ, т.е. в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век започна такъв един процес на изгонване на философията от университетите, на който тогава се опитвахме да противодействаме както можем, но ето, този процес вече е приключил, философията окончателно е изгонена от българските университети. (Това, че се учи като специалност от малка група студенти, обучаващи се по философия, изобщо не променя горчивата констатация, която направих.)

А така, простете, не бива да бъде, това не е нормално: философията в университета не е за да бъде нещо като украшение към неговия списък от специалности, тя има огромна роля за формирането на пълноценно и творчески мислещи млади хора, тя е изключително потребна за придаване на подобаващия универсален хоризонт на мисленето на студентите от всички специалности: великият Кант в тази връзка пише, че изучаването на философия спомага да се преодолее опасността от т.н. "циклопска" (т.е. едноока) ученост или образованост - защото в противен случай обучаващите се в университета няма да бъдат снабдени с "окото на философията", което вижда онова, което нищо друго не може да види. (Университетът не бива да произвежда "коне с капаци", с извинение за израза, а философията е тази, която най-вече помага да не се стига до такава унизителна крайност.) Излишно е, убеден съм в това, точно вас да убеждавам колко е потребна философията за едно наистина качествено УНИВЕРСИТЕТСКО образование на младите - та нали без философията ще липсва тъкмо универсалността, мирогледно-духовната цялостност на тяхната образованост?! Това, че е допуснато философия да не се преподава на (почти) всички университетски специалности в ПУ е страшна аномалия и ужасен дефект, дължащ се, разбира се, на егоистичността и своекористността на преподавателите от съответните специални катедри, за които, излиза, не е водещ този коренен интерес за един университет: завършващите го да имат едно наистина качествено образование и тъй потребните качества на мисълта, духа, съзнанието, образоваността на разбиращата естеството на живота и човека и затова пълноценно живеещата личност и пр.

По тази причина, оказва се, е наложително да се започне борба за разпространението по всички факултети (пък и в обществото ни като цяло) на едно такова едно съзнание за дълбоката потребност от смислено, духовно и личностно развиващо обучение по философия. Не бива да се смята, че обучението, което младите хора имат по философия в гимназиите, е "напълно достатъчно" - защото и на това ниво проблемите са твърде тежки, философия там се учи обикновено по съвсем неподходящ начин, като като една "гола информираност" за това що е философия, младите получават някакви външни сведения за това що е философия, но не успяват да развият мисленето си, да практикуват философстването, всеотдайното търсене и преследване на истината и пр., т.е. особено за развитието им по посока на пълноценното, ценностно и духовно обогатеното мислене (ако мога така да се изразя) е крайно належащо обучението им по философия да продължи най-вече на университетското ниво. Защото голяма част от тия същите млади хора, завършващи университета, ще отидат един ден в училищата като учители - и дефектите на тяхната (недо)образованост (пишман-образованост) там вече ще се мултиплицират, те ще продължат да обременяват децата, учениците с нея, а това вече е страшно! Представяте ли си колко страшно и кошмарно даже пък е това?!

Зачекната тема е голяма, тук не мога да осветля всичко, простете, че, дето се казва, се "разфилософствах" и може би на места звуча в обиден за Вас поучителен маниер, но аз държа все пак да си развия становището - и да си изясня позицията. От години се говори за реформа на българското образование, е, сега, след толкова много загубено време и пропилени шансове, сякаш дойде момента тази промяна вече да започнем непосредствено да я правим; между другото тя няма как да бъде правена "отгоре", по команда и директива от страна на МОН, не, същинската, коренната промяна и реформа може да бъде направена само от нас, от всички, които се занимаваме с образование, също така в нея трябва да бъдат най-активна сила и учещите се, а така също и техните родители. Всички ние сме длъжни да сторим онова, което ни е по силите, за същинската промяна, щото е непростимо българското образование да е в такава несвършваща криза от години. Пораженията от която върху живота на страната и нацията са неизчислими!

И ето, за да се прави тази промяна - имаща мащаба на духовна революция, на революция в съзнанията, в мисленето, но също и в съществуването, в живота ни! - са необходими, дето се казва, адекватно подготвени "кадри", сиреч, "Възпитателите най-напред следва да бъдат възпитани", ако ми позволите да използвам думите на Маркс; необходими са качествено образовани млади хора, които да отидат в училищата като учители, мислещи вече в парадигмата на свободата! А за подготовката им, за посвещаването им в тази парадигма нищо не може да замени философията! Нищо друго, повтарям това, не може да замени философията, вярвам, ще се съгласите с мен! Просто е глупаво да се спори, че философията може да бъде заменена от нещо друго, примерно с изучаване на психология и пр. Не може. Знае се добре, че философията е незаменима. Няма да обосновавам това. За истински образования и мислещия, а също така и за разбиращия човек то би следвало да е една непоклатима истина.

Аз многократно съм писал в моите книги за промяната в образованието, че същинското философско образование на младите трябва да изиграе ролята на нещо като "локомотив на промяната", тази ще бъде духовната сила, която в крайна сметка ще ни извади от блатото, от тресавището, което като народ сме затънали. Говоря обаче за една близка до човека, разбираща, духовно просветлена философия, т.е. говоря за едно автентично, същностно философско обучение - или образование по философия. Тъй че се отваря много работа за всички ония, на които не им е безразлична съдбата както на българското образование, така и на страната и нацията ни като цяло.

Едно също така е сигурно: както са нещата до този момент, така повече не може да продължават. Гибелно е да ги оставим да продължават все така. Образувалото се пагубно за бъдещето на нацията ни статукво на триумфиращата бездуховност трябва да бъде променяно оттук-нататък всекидневно - и повсеместно! Но къде ги тия хора, които ще извършат въпросните промени?! Ние следва да сме тези хора, всеки от нас много може да направи - стига да е вече въодушевен от тъй потребното ни ново съзнание! Ново е съзнанието, което живее в парадигмата на свободата, тъкмо на тази почва ще се роди тъй потребното ни свободолюбиво и човешки просветлено, духовно богато образование - защото точно тази е същината на истински съвременното образование.

В контекста на казаното може би не ви изглежда вече като пълна наглост това, че и аз, видите ли, съм решил да се тикам в катедрата по философия, и то по такъв грозен начин! Имам самочувствието, че мога много да помогна за промяната в образователната общност, щото на нея отдадох живота си, имам (ако милостивият Бог ми даде живот и здраве още известно време!) известен духовен ресурс, който съм готов да употребя за доброто на младите най-вече, било то студенти, било ученици; продължавам да работя на тази нива и не ме вдъхновява мисълта, видите ли, да се навра на края на годините си в университет, както моето първо писмо е възможно да ви е прозвучало (често човек не може да изрази точно мисълта си, независимо от положените усилия, особено пък по такива "щекотливи" теми, а е и цяло чудо да бъде разбран адекватно!). Не, съвсем друго ми е намерението и желанието: просто искам с нещичко да помогна. Имам чувството, че мога да помогна, ето, затова се "самопредложих". Нито ламтя за часове, нито за заплата, нито за щат, не, тия неща не влизат в моите приоритети. Аз принадлежа на един рядък, може би изчезващ човешки вид на идеалистите, на духовните хора, които изобщо не се вълнуват от нещата, въодушевяващи други или пък повечето хора. Да, аз съм един съвсем абсурден човек: аз съм философ. И съм способен на такива "пълно глупости" да не мисля за нещата, които вълнуват огромната част от тъй прагматичното човечество.

Давам ви пример. Издавам на своя сметка предимно (с малка помощ от група съмишленици, които са по-малко от пръстите на едната ръка) две списания, едното вече осма година, имам предвид сп. ИДЕИ. Нищичко като печалба не съм получил от това списание и изобщо не страдам от това, на мен ми стига, че го има това списание, че има тази възможност за изява на талантливи млади хора, студенти, докторанти и всякакви други, пък дори и не млади, примерно университетски преподаватели, професори и пр. Голяма част от книгите ми също съм ги издал по съвсем същия начин, естествено, че и с книгите ми съм "на загуба", във финансовия смисъл, кой ли ти чете такива книги в днешно време, но аз тази "загуба" я възприемам като печалба (не е на това мнение клетата ми съпруга!). Водя едно телевизионно предаване в Пловдивската обществена телевизия вече доста време и то изцяло "заради идеята", както казват правистите - рro bono. Тъй че, уверявам Ви, моля да не си мислите, че ме водят или вдъхновяват някакви кариеристични мотиви - като ви предложих своята идея. Единствената мисъл, която ме е ръководила е че опитен и много преживял, а значи и много неща разбрал човек като мен може все пак да е полезен на един университет, в който са преминали няколко от годините на неговата младост. Това имах предвид, моля да бъда разбран в този смисъл. Иначе наистина, ако не се разбира това, предложението ми звучи крайно грозно, аморално, безобразно нагло и пр. И тъй, аз предложих, а пък вие решавайте дали човек като мен ви е потребен, дали ще искате да го използвате, имате ли нужда от такива хора и т.н.

Много Ви моля да ме извините за безобразно дългото писмо! Моля да простите този мой недостатък - че се опитвам точно да развия мисълта си. А се изказвам обикновено по въпроси, които никога няма как да бъдат изчерпани или осветлени докрай. И по тази причина често изпадам в конфузни ситуации да пиша безобразно дълги текстове, които после, естествено, почти никой няма търпението да изчете. Но аз не пиша за тия, които не щат да си загубят времето да изчетат един текст, в който друг човек, така да се каже, и изложил на показ душата си - или нещо съкровено, нещо, в което той всецяло вярва. Би следвало, доколкото сме изобщо човеци (и държим да си останем такива) да уважаваме все пак другата личност, пък дори и тя да си позволява да ни дразни с нещо. Слава Богу, ние не можем да сме еднакви, това, че сме различни, е благо, а не проклятие!

Спирам дотук. Желая Ви всичко добро и много успехи и в науката, и в образователната дейност, в живота, във всичко! Простете още веднъж ако с нещичко съм Ви засегнал без да искам!

21 февруари 2016 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Послепис: Държа да заявя, че поради естеството на обсъждания проблем (за изучаването на философия в университета) ще публикувам този свой отговор и в блога си, смятам, че повдигнатия проблем може да представлява интерес за повече хора, които и без това вече са чели първото ми първо писмо. Вярвам, че ще извините тази моя волност да придам гласност и публичност на обсъждания наистина важен въпрос, който, както се видя, съвсем няма предполагаемия личен характер.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров нали вече оправи гимназиалното образование и ето сега се захвана да оправя университета!!!!!!!!!! :)))) Смешник и грандоман си ти Грънчаров и лудостта ти се ожесточава!!!!!!!!!! Защо не вземеш да се гръмнеш?! Аз се чудя как хора от ръководството на ПУ ти се връзват на акъла явно не знаят с какъв си имат работа.......

Анонимен каза...

Госпожо (пишеща по- горе),
Вие смятате ли, че българското образование е на нужното ниво?
Ако смятате, че е на ниво и отговаря на императивите на времето, сте много заблудена. От детската градина още родители и деца реагират на лошата организация. Учениците се задушават от това, че не могат да изразят собствено мнение, че няма индивидуален подход, че на учителите не им пука за тяхното развитие и бъдеще, студентите пъшкат от липсата на избор и свобода, от лоша база и стандартно мислещи преподаватели!
И когато някой мисли и каже "Аз знам какво трябва да се направи", вие не излизате от анонимността и посредствеността, в която е затънала цялата ни държава, а обявявате, че не Грънчаров е човекът, който ще оправи нещата! Завистта и злобата ви се изливат в безкрайни удивителни знаци- погледнете ги пак и преценете колко сте злобна и завистлива!
Кой е този, който ще оправи българското образование, кажете ни Вие тогава, щом не е Грънчаров, кой е? И Господ Бог не може да го оправи според Вас, нали? Вие и такива като Вас запратиха ония, които могат да оправят и образованието, и икономиката и здравеопазването и всичко, далече от страната ни, където няма такива като Вас. Защото човек не може да твори и лети, когато маса хора се спускат да го дърпат надолу и му прекършват крилата още преди да е полетял.
Ако не ви стигат способности, талант и желание да помогнете на страната си, стойте си на едно място и си негативирайте в къщи. Вие не сте полезна на никой за нищо. Целта ви е само личното ви благоденствие и ви е страх, ако нещо се промени, дали Вас лично системата няма да Ви изхвърли. Трайте си в къщи и не се бъркайте в живота на Грънчаров, че сте вредна за околните, хайде, моля, намерете си друг форум да смазвате с ирония и присмехулство...лекувайте си комплексите и не се занимавайте с неща, които не разбирате, че на всички ни писна от такива като Вас, дето не знаят какво искат, коригират всички и нищо не предлагат.
Мария Василева

yan каза...

Но какво от философията трябва да се изучава в университетите?Кой трябва да определи това?Или да се учи като свободно избираем предмет?Аз работя в Минно-геоложкия университет и нашите студенти изучава,представете си философия като редовна дисциплина !!!Не съм питал преподавателите какво точно преподават....

Ангел Грънчаров каза...

Хубав въпрос и чудесно изказване! Ами за различните специалности може да се преподават най-различни философски предмети, според интересите и потребностите на студентите. Предлага се (при всяка от специалностите) един набор от философски курсове, пък нека всеки студент нека да си избере тази, която прецени че му е най-потребна. Но трябва да има голям избор, избор между много курсове. Философията е нещо изключително богато и необятно. Не бива на студентите да им се определят отгоре философските курсове, които да учат. Сами трябва да избират измежду философски курсове, които са най-потребни на тяхната специалност. И които ще им бъдат най-интересни. Така виждам нещата аз.