Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 20 февруари 2016 г.

Много подробна и интересна статия, изнасяща цялата истина около залавянето, съденето и обесването на Васил Левски




Тезата за "нацията-предател" се превръща в основа на антибългарския хор Правят осем опита за спасяването на Апостола Срещу революционера няма присъда, а протокол от незаконен „съд“

Годишнината от обесването на Васил Левски отново ни връща назад във времето към това трагично събитие. Мнозина считат, че за Левски вече всичко се знае. Въпреки стотиците публикации около живота и личността на Апостола и до днес обаче остават неизяснени и необяснени редица епизоди от неговия живот и революционна дейност. Разпространяват се много митове, произвеждат се цяла серия от псевдоисторически факти, а в съзнанието на българина има и доста натрупани заблуди. Тази статия е опит за осветляване на неизвестното и за отхвърляне на някои дълбоко насадени и възпроизвеждани от десетилетия с антибългарска цел митове.

Мит № 1 - Османската империя няма правна система

Османското право е непознато за голям брой наши изследователи. Малко са османистите и юристите, които проучват темата. Затова възниква митът, според който османското право е изостанало, закостеняло, шериатско и дори се отрича, че право в империята е съществувало. През втората половина на XIX век обаче Османската империя има своя правна система.

Някои автори я разграничават на четири компонента: религиозно право (шериат), светско прокапитулационно право (международно публично), канонично (църковно) право на християнските общности и обичайно право на турското население и на покорените народи.

Османското светско право има за източници законите (кануни) и законодателните сборници (кануннамета). Единствено в Османската империя съществуват едновременно религиозни закони и кануни. Това е специфична особеност само на османската правна система. Светското и религиозното право са в конкуренция. Има колизия между тях. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Левски Е руски шпионин. Не само, но и това. Както и цялата му организация (която всъщност не е негова) е създадена по проект на руското разузнаване и събира информация за него.

Това, а и не само това за него може да се прочете тук: "Васил Левски - идеал или идол" на https://ids777.wordpress.com/

Четивото е наистина интересно

Ангел Грънчаров каза...

Мерси, но ний кагебестко-конспиративистки идиотщини и глупости не четем. Четете си ги вие, дето сте ги писали. Психично болни или покварени хора, които заради руски пари са способни на всякаква мерзост и не се свенят да пишат подобни идиотщини, от нас не могат да бъдат оценявани иначе освен както са заслужили... освен каквато е истината за тях.