неделя, 14 февруари 2016 г.

Могат ли Ангел Грънчаров и... Бог да създадат първото истински свободолюбиво училище за пълноценно живеещи личности в град Пловдив?



Става така - изглежда такава ми е съдбата - че напоследък все повече мисля за образованието, което не значи, че преди не съм мислил за него. Но в последно време се улавям, че особено интензивно мисля най-вече за това как следва, и то практически, конкретно и непосредствено ние самите да правим тъй дълго чаканата промяна в образователната сфера (грешката ни е: че само чакахме промяната; впрочем, повечето са я чакали, било със страх, било с отхвърляне, но някои не сме я само чакали, а въпреки всичко и досега сме я правили - и то в условията на ужасна съпротива и непрекъсната реакция на отхвърляне!). Не само мисля, но и чета за промяната в образованието, чета всичко, което се пише у нас, а и по света - до което мога да се докопам. И като се ровя и чета, в един момент и на мен, под влияние на прочетеното, ми хрумват какви ли не неща. Ето за една такава екстравагантна идея, която се вклини в съзнанието ми - и от която едва ли ще мога да се отърва ако не я изразя, ако не е представя с думи. Та значи попадам на следното на страницата на Втората национална среда за свободно развитие на образованието, там, където са представени участниците, гостите от чужбина:

Майкъл Тагард е директор на Faaborgegnens Efterskole в Дания. Той има специалности като механик и педагог и е работил с деца, младежи и възрастни в Дания и Гренландия. През 2003 г. заедно със свой колега Майкъл Тагард създава Faaborgegnes Efterskole. Това е датско независимо интернатно училище за деца между 14 и 18 години. В момента в Дания има около 28 000 ученика, които посещават близо 250 такива училища. Тези училища са независими, самоуправляващи се институции и са посветени на образователното и личното развитие на учениците.

Разгледах внимателно страницата на тия чудесни датски училища. Има доста снимки. Младите хора общуват съвсем свободно и непринудено сред природата, къпят се в морето (през зимата!), вероятно правят какви ли не други неща - все неща, които обикновено се правят в живота, в самия живот. Така младите следва да се подготвят за живота: като непосредствено го живеят в условия, максимално близки до реалните. Няма друг начин да се подготвят за живота. Друг начин не е изобретен. За живота се подготвяме като го живеем. А нашите училища са така откъснати от живота, че повече от това не могат да бъдат! Почти нищо в тях не отговаря на живота, а е изкуствено, фалшиво, неистинско. Или само лицемерно наподобява, имитира живота. И в резултат: виждате какъв е животът у нас! Доста различен е от този живот, който живеят "прогнилите датчани"! Животът у нас е станал невъзможен - и затова всичко живо гледа да се спасява като бяга от България. И какво излиза: имаме такъв живот, какъвто, първо, си го направим сами. Второ: според това доколко младите се подготвят по верен начин на живота, дотолкова животът в страната ни ще бъде автентичен, пълноценен, истински. Ако младите се подготвят по верния начин за живота (живеейки го непосредствено), то и животът в съответната страна е подобаващ, пълноценен, истински. А истински, пълноценен, подобаващ и автентичен за човека е тъкмо свободният живот. Живот и свобода за човека са едно и също нещо, изцяло съвпадат. Не е живот това, което се напъваме да го живеем без свобода. А в нашите училища свободата е изпъдена, изгонена, тя там е и нежелана гостенка. Виж, в Дания не е така. Там не се страхуват да "дадат" свобода на младите. У нас се страхуваме. У нас не разбираме свободата, този е основният ни недъг. От който произлизат всички останали.

Та се питам в тази връзка: и кога ли и у нас ще възникнат училища, подобни на Faaborgegnens Efterskole в Дания? Вероятно някога, в най-далечното бъдеще. Или никога. А как може да възникнат тези училища? Вероятно не с министерско разпореждане. Просто трябва да се намерят смелчаци, които да ги създадат. Както са направили това г-н Майкъл Тагард и приятеля му в недалечната 2003 г. Двама човека са успели да създадат такова училище! А днес в Дания има около 28 000 ученика, които посещават близо 250 такива училища! Виждате ли какви революционни неща са станала благодарение на тези двама човека?! Нима ние не можем да създадем нещо такова? Аз за себе си също поставям въпроса: а ти, Грънчаров, защо не се размърдаш и не създадеш нещо такова, примерно едно училище, в което главното да е именно пълноценното личностно, духовно и творческо развитие на младите. Представяте ли си: да има училище за личности! Да, за пълноценно живеещи и умеещи да се радват на истинския живот млади хора - колко прекрасно е това! Не ви ли звучи на вас прекрасно това нещо? На мен ми звучи прекрасно, на вас не знам как ви звучи.

Знаете ли колко пъти съм си мечтал да направя такова едно училище?! Безброй пъти!!! Разхождайки се в своите самотни разходки по улиците на Пловдив аз предимно за такова нещо си мечтая. Май постоянно напоследък си мечтая да създадем такова едно училище. Истинско училище, в което главният фактор за развитие на младите е тъкмо свободата. Училище за свободни хора - защото пълноценната личност е тази, която не си представя живота без свобода. Само за това си мечтая напоследък. И в главата ми има много неща относно самата организация на живота в него. (Тия неща, прочее, ги има и в книгите ми за образованието, които написах в последните години.) Да, станал съм голям мечтател напоследък, уважаеми дами и господа посетители на моя блог.

Всичко съм измислил за това училище или за тази школа, както искате го наречете. А защо да не го наречем и "академия", макар че другарите от "вишото образование" така опошлиха тази дума, че човек да го е срам да се представя за академичен; а "Академия" е училището на Платон, ученика на Сократ, техните ученици са били тъкмо в тази решаваща за личностното и духовното развитие на младите възраст между 14-15-18 години! Както и да е, да не спорим сега за името, името на училището е най-лесното. Ще го измислим някак името. Истински трудното е другото. Знаете ли, косата ми се изправя като си представя какви трудности след това ще трябва да преодолеем. Страшно става! Ето нещичко в тази посока.

Първо трябва да намеря ентусиасти-родители, които да ги убедя, че е добро за децата им да поемат този риск и да запишат децата си в това училище. Да допуснем, че намеря тук, в Пловдив, 10-тина такива родители - дали пък не са много? (Май по-малко ще намеря, все пак живеем в България?! А може и никой да не намеря, и това не е изключено - останаха ли немалодушни смелчаци в България - или изхвърчаха отдавна от България?!) Добре, да допуснем, че съм намерил 10-тина човека от Пловдив и от цяла България, желаещи да запишат децата си в такова едно училище. И с тия 10 човека родители (и с един друг учител: ако изобщо съм намерил поне един колега, който да желае да работи с мен по тази откачена идея, пак ще е добре!), значи тия 10-12 човека, родители и учители, ще трябва да седнем и да започнем дебати за това какво следва да е училището, как именно да го създадем със собствените си ръце, какво трябва да се прави в него, какви да са му "програмите", какви дипломи ще издава това училище и пр. Безброй въпроси трябва да решим и, което е още по-важното, трябва да направим непосредствено, с ръцете си! Да направим - тази и възловата дума тук. Сами всичко следва да изобретим и да направим. Да, приятели, демокрацията е нещо крайно изморително и тежко, представяте ли си колко разговори следва да проведем около всички тия въпроси?! Дали пък няма да се изпокараме всички в тия дебати и да се разделим? Едни ще мислят по един начин, други - по друг. Това е неизбежно. То е пределно естествено. Нормално е да мислим различно. Ненормално е да не мислим различно.

Добре, да допуснем, че не сме се изпокарали в тия изтощителни дебати по всички въпроси и в крайна сметка, едва дишащи от умора, сме стигнали в един прекрасен момент до разумните и практични решения по всичките тези въпроси около създаването на училището (школата, академията за личности). За пълноценно живеещи личности, за творчески мислещи личности, сиреч, за свободни личности. Договорили сме се за всичко, дори и а е трудно да си го представя това, но да допуснем, че по някакъв чудесен начин сме успели все пак да го постигнем. Бог се е смилил и ни е помогнал да го постигнем, да допуснем поне това. А Бог всичко може, това поне е безспорно, Бог може да прави и невъзможните неща. Приемаме, че всичко сме решили и запретваме ръкави да правим всичко. И да търсим ресурси, пари, средства. Щото тези 10-тина родители, дето са решили да участват в тази авантюра, най-вероятно няма да имат банкови сметки, наподобяващи сметките на Бил Гейтс или на Стив Джобс, Бог да го прости! Аз имам известен опит от всички дебати около създаването на първото демократично училище в Пловдив (доколкото съм участвал в тях - и доколкото те са се провеждали!) и затова мога да си представя как ще се развиват нещата. Много трудно ний, българите, стигаме до единни разбирания и възгледи за нещата. Обикновено се делим на две-три групички с крайно несъвместими разбирания и подходи. Но да допуснем, че с Божията помощ и този проблем е бил решен. По чудесен начин сме решили и това. И, примерно, сме приели ето този най-реалистичен (по моето виждане) вариант.

Трябва да встъпим в отношения с представители на господстващата образователна бюрокрация у нас. Щото те държат целия ресурс. Даже и данъците на тия 10-тина родители, които искат да правят нашето иновативно (по терминологията не новия "реформаторски" закон за образованието) училище, са на разпореждане, като паричен ресурс, в ръцете на тази същата образователна номенклатура. Има ли надежда тези другари от институцията да ни подкрепят? Слаба е надеждата, нали? Или направо няма такава надежда, а, какво ще кажете? Може ли, примерно, да се опитаме да обясним на някой ръководен фактор, че училището Х, намиращо се в квартал Y, трябва да бъде обявено за "иновативно" и всички деца в него да следва да започнат да се обучават по изцяло нов начин? Аз лично си мисля, че е слаба тази надежда. Например съм убеден, че ако трябва да убедим родителите на всички до един ученици в едно действащо училище, че децата им трябва да почнат да се обучават по авангарден начин, това е кауза пердута, това е абсурд да бъде постигнато! (Дебели немислещи нашенски глави трудно се убеждават в каквото и да било!) Но отдавна имам един свой вариант. Предлагал съм го на създателите, на инициаторите за създаването на първото демократично училище. Ето какъв е този вариант.


Има в близките на Пловдив села сгради на училища, които са зарязани, изоставени, които вече нищо чудно и да са започнали да се рушат. И по посока на Родопите има такива села и училищни сгради в тях, предполагам. А и в самия град Пловдив сигурно има такива държавни сгради. Аз примерно знам, че техникума по дървообработване в Пловдив (тъй нареченото "дървото", с ударение върху "ъ"-то!), който разполага с разкошна сграда "на пъпа на Пловдив", е "със затихващи функции", т.е. умира, сградата му е чудесна за едно такова авангардно и иновационно училище. Но не пречи и сред природата, в едно малко селище, да възникне такова училище, щото тогава благодарение на училището може да бъде съживено и самото селище! И с един куршум - два заека да бъдат повалени! Но да приемем, че сме успели да проявим невиждан героизъм и сме успели, с Божията помощ, да получим една хубава държавна сграда, в която да настаним своето училище за личности! Фантастика, нали? Но може да се случи, да допуснем. С Божията помощ естествено, не иначе!

Ами като е така, какво ни пречи да започнем да го правим това училище? Няма ентусиасти, нали? А вие лично бихте ли се включили? Нямате време, така ли? С глупости не ви се занимава, така ли? Е, на теория е добре, но не може да стане, защото... тая не може да я бъде! Такава работа не може да стане, защото не може да стане! Аз лично не мисля така. Готов съм да започна още от утре борбата - или дейността, да се изразя така! - по непосредствено правене или създаване на това училище. Докато бях уволнен от държавното училище, докато водех нескончаемите съдебни процеси против уволнението ми, аз всеки ден съм мислил по тази идея! И писах тогава своите последни книги, въртящи се все около това проблем: какво да става в образователната сфера. Всичко съм измислил вече. Просто причината нищо да не става до този момент е една: ами, приятели, нямам никаква подкрепа отникъде! Отникъде! Да, съвсем отникъде! Даже и най-близките ми приятели в живота, тях имам предвид, като ме слушат да им говоря с увлечение за тия мои "лудешки идеи" ме гледат с невярващи очи и никой, повтарям, никой, не ще да дойде до мен, да ми подаде ръка и да рече:

- Ангеле, с теб съм! От утре започваме двамата. Двама е по-добре от един! Ще работим заедно! Ще го направим! Да действаме!

Не, няма такова нещо, до този момент това нещо не ми се е случило. А дали някога изобщо ще ми се случи? Това не знам. Това не мога да го кажа. Живеем все пак в България. Тук, у нас, казват, всичко е възможно. Но чудеса от този род дали се случват аз това нещо не мога да кажа. Стигнал съм в отчаянието си дотам, че Единственият, на когото разчитам, е само... Бог! На никой друг до този момент нямам основание да разчитам. Само на себе си разчитам. И на Бог само разчитам. Той поне е доказал, че ми помага много. Примерно, без Божията помощ аз нямаше да съм жив сега. Цели 33 години в системата на българското образование, представяте ли си какво чудо е това, че съм издържал толкова години?! Такова нещо не може да се случи без Божията помощ. Без великодушната и тъй щедра Божия помощ такива чудеса никога не могат да се случат. Ето, стана и друго чудо: уволниха ме поради "пълна негодност за системата" и "абсолютна некадърност", "изцяло му липсват каквито и да било качества да е учител" (!!!), е, Бог се възмути за тази колосална неправда (таваришчи бюрократи от образованието, само Бог за нищо не можете да излъжете, Бог знае всичко и то точно както си е!) и стана чудо, ето, съдът ме възстанови на работа, вече месец откакто отново съм в държавното училище, в което бях преди уволнението ми! Факт. Това нещо без Божията помощ не можеше да се случи! Приятели ме гледат с невярващи очи и казват: как е възможно това, Ангеле, пак да си в училището, от което те изритаха като мръсно коте?! Аз се усмихвам само. Бог, приятели, всичко може! Който заложи на него, няма да съжалява. А на Бог можем да заложим само когато залагаме на истината, на доброто, на правдата, на правото, на справедливостта, на свободата, на автентичния живот, ей на тия неща заложи ли човек, тогава тъй милостивият и добър Бог мигновено застава с него!

Толкова по този въпрос. Сега възниква следващия въпрос: могат ли Ангел Грънчаров и... Бог да създадат едно първо истински свободолюбиво и демократично училище в град Пловдив? Да създадат нещо като Платоновата академия, нещо подобно на школата на Сократ, където да се формират беззаветно предани на истината, на доброто, на духа, на свободната творческа мисъл млади хора? Може ли това нещо да стане у нас? А ще се намерят ли други хора, които да застанат редом с нас, с мен и с тъй великодушния наш Бог, който, както е известно, винаги дава мощна подкрепа на истински благородните и добри каузи?

Ето тези въпроси си позволявам да задам тази сутрин. Гадничък съм, знам го това, дразня много хора, едва ме търпят, не могат да ме гледат даже. Между другото, от групата ПЕДАГОЗИ имам вече последно предупреждение: ако още веднъж кажа или напиша нещо "неправилно", щели веднага да ме изгонят оттам. За трети или за четвърти път ме гонят оттам, няма да ми е за първи път! В тази група следвало да членуват само "правилно мислещи" и "добре възпитани" хора, аз, понеже казвам някои нелицеприятни истини, съм бил, видите ли, "крайно зле възпитан човек" (да не цитирам разговора ни с администратора на групата Емил Джасим). Греховете ми са, че обидих люто другарите и другарките Кастрева, бившата зам.-министърка, М.Дамянова, висше началство по образованието в Парламента, Кунева, разбира се, сегашната министърка на образованието също вече успях да я обидя, даже зам.-министъра й успях да обидя, абе аз обиждам много хора, постоянно това правя, да обиждам някой! Спирам дотук, щото както съм я подкарал, ще обидя току-виж още някой друг.

Затуй: хубав ден ви желая! Хубава почивка ви желая в днешния неделен ден! Чао и доскоро! Пък ако искайте, коментирайте написаното. Или не си струва, а? Откачен човек съм аз, нали така? Правилно мислите! Мълчете си! Срамота е да коментирате "тъпизмите" на откаченяк като мен, разбирам ви напълно. Вие сте благоразумни хора с добро възпитание, нали така? Е, мълчете си тогава. Прочее, аз знам само едно нещо: единствено младите хора, моите ученици, могат да ме разберат и да ме подкрепят. Само те, никой друг. И по тази причина аз съм толкова опасен човек, изглежда. Време е да се вземат мерки, нали така другари: докога, моля ви се, А.Г. ще има възможността да провежда своята разложителна дейност сред младежта на България, другари?! Защо спите?! Направете нещо! Това повече не може да се търпи?! Как може да пускате тази змия Грънчаров в пазвата си, другари?! Смачкайте главата и без капчица жал! Тъй ами?! Ще се правим сега на демократи, айде де?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Анонимен каза...

собирайте все Ваши статьи по проблеме образования, они важны не только для современной Болгарии, их нужно издавать отдельной книгой

Анонимен каза...

Свободата, ако я търсим само в образованието, няма да я намерим. Свободата е начин на дълбоко дишане... а иначе, намираме си добри оправдания, да се измъкваме от същностното. Да си свободен е тегаво, защото е отговорност, морал.

Аз не съм свободна. Прекалено високи очаквания имам към околните. Често и към себе си... Когато започна да не очаквам от другите, ще се освободя.

Мария Тодорова-Сандева

Ангел Грънчаров каза...

Не е лесно човек да е свободен, особено ако е заобиколен от... несвободни (да не кажа: роби!). Но за сметка на това е много вдъхновяващо! Струва си да опитате, препоръчвам ви го. Който не е опитал, той не е разбрал за какво изобщо живее... за какво ни е даден животът. Без свобода животът не си струва усилието...

Анонимен каза...

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=490134654507330&set=gm.807362279396833&type=3&theater

Анонимен каза...

http://sofia.topnovini.bg/node/657185