Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Насаденият и поддържан от Москва комунистически режим у нас напълно се вписва в понятието „робство“



Спор за турското иго, а за съветското робство - амнезия. Защо? (Илиян Василев и Калин Янакиев пред Дойче веле), където между другото се чете ето какво:

“Никой не може да избие от главите на руснаците мисълта, че Русия е освободила Европа и затова европейците трябва да са и вечно благодарни. Напъните на Кремъл да реанимира руското имперско величие не са случайни, защото в несекващите за Русия времена на суров деспотизъм това чувство е било единственото „лепило“, което е предпазвало страната от разпад. Всъщност към съседите си руснаците се отнасят по същия начин, по който се отнасят един спрямо друг в собствената си страна – грубо и агресивно, според правилото на по-силния“, твърди посланик Василев.

Философът Калин Янакиев намира за пълен абсурд опитите на Кремъл да пренася, монополизира и инкасира признателността, която много поколения в Европа „дължали“ на поколения от времената на царска Русия и на сталиновия СССР.

„Да, българите помнят своето освобождение и добре поддържат всички паметници на руси, украинци, финландци и румънци, които са паднали в руско-турските войни. Парадоксалното е, че Сергей Лавров наистина е прав за българската амнезия, но не в смисъла, който влага в нея. Истината е, че след 1878 г. няма значимо събитие в историята на България, в което Русия да не се е намесила в ущърб на нашата страна. Руската интервенция по правило ни е носила огромни загуби на хора, суверенитет и територии. Русия е била против Съединението и на страната на Сърбия в последвалата сръбско-българска война. Основните играчи в заговора срещу княз Батенберг, довел до неговата абдикация, са платени руски агенти. Русия е била против обявяването на българската независимост. Санкт Петербург активно е насърчил тайния сговор между Сърбия и Гърция срещу България през 1913 г., след който страната губи огромната част от освободените си земи. Руската армия се бие срещу българите в Добруджа по време на Първата световна война. Но най-голямото и непризнато и до днес от Кремъл престъпление срещу България е установеното върху щиковете на Червената армия кърваво комунистическо управление за цял половин век, което унищожи българската държавност и интелигенция“, изрежда фактите Калин Янакиев.

Той недоумява защо на фона на „глупавия спор“ как да се нарича османското владичество в България, никой не е споменал за проблема как да се оприличи съветското „присъствие“ и русификацията на страната през периода между 1944 г. и 1989 г.

„На фона на българските „роби“ на Османската империя, които не само са имали църковна самостоятелност и са можели да пътуват зад пределите на империята, но и са притежавали значителни за времето си производства и са развивали самостоятелна стопанска дейност, насаденият и поддържан от Москва комунистически режим напълно се вписва в почти всички параграфи на понятието „робство“. Незнайно защо обаче в България никой не разисква този проблем. Ето за тази българска амнезия става дума“, обобщава Калин Янакиев. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Вече прекалихте .

Стилиян Щерев

Ангел Грънчаров каза...

В какъв смисъл "прекалихме", таваришч? Истината е нещо "прекалено", непоносимо за вкуса Ви ли?