Предстои неизбежен порив на осъзнатото българско гражданство за връщане на България към общността на развитите съвременни държави

Предлагам ви да прочетете тази статия на Иво Беров, заслужава си да се прочете, казва някои истини, които е добре повече хора да ги узнаят:

Проба - грешка, сбогом Блок, написано от Иво Беров

(Или Збогом, както би казал и написал социалистическият министър на Просвещението, който за разлика от следващите беше всеобщ любимец, понеже е много отворен, много знаещ и най-вече грАмотен.)

„Обединетесебе, обединетесебе!" Това беше – ако не всенародният и ако не десният призив, то призивът на всички хора, които искаха България да бъде демократична, съвременна, правова, развита и успешна европейска държава. Този призив някак от само себе си възникна когато ДСБ, СДС и ДБГ поотделно загубиха всички видове избори.

Добре, обединиха се, спечелиха, макар и с малко, влязоха в Народното събрание и дори заучастваха във властта, вече с не толкова малко.

Какво се получи, обаче. Какво постигнаха като заучастваха. Какво постигна обединението. Вече можем да си го кажем без направо, заобикалки, точно и ясно.

Провал. Пълен провал. И не само пълен. И не само разочароващ провал. Горчив, тъп, унизителен провал.

„Излъгахме се, минахме се и този път!” – ще си кажат мнозина.

И ще бъдат прави. Излъгахме се. Сами се излъгахме. Не можем да хвърляме вината върху други. Трябваше да предвидим, че това е трик. Че е баламосване, лъжа, тарикатлък, пиниз, иширет, похват, или както там се наричат подобен род гадости. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo