"Лошата книга е като злата жена - изисква огромно внимание и непрекъснато търсене на отговор на въпроса: "Защо си губя времето с нея?" (Георги Хаджийски)
По повод на което направих следните необходими изводи от неговата теза, които записах като коментар към изказването му във Фейсбук:
Според мен обаче няма жена, която да не е достойна за любов, всяка жена може да бъде предразположена да се изяви в добра светлина от истинския мъж; жените са зли заради калпавите си, мързеливи или тъпи мъже. Но това между другото, казвам го като психолог.
За съвсем нечетящите книги пък (а те в наше време съвсем не са малко) по тази логика излиза, че "всички жени" са... зли, лоши и нежелани, от което може да се направи извода, че такива изцяло "са сменили резбата", а нечетенето на книги се е превърнало в един крайно много разпространен в днешно време духовен "хомосексуализъм", който при това е значително по-разпространен от другия, от хомосексуализма, свързан със сексуалността.
А за тия, които само пишат без да четат (дето са подобни на чукчата-писатель-нечитатель) можем в такъв случай да кажем, че те са всецяло отдадени единствено на тъй сладкия порок на духовното мастурбиране (изразявам се все пак по-културно, избягвам популярната цинична думичка) :-)
Прочее, нечетящите не четат книги понеже не обичат да мислят, четенето на книги е храна за душата на мислещия човек. Нечетящият книги човек държи душата си гладна и жадна, а такава една оскотяла от глад и жажда душа неумолимо се отдава на идиотизма, дебилизма и простащината, т.е. на пълната духовна мизерия и нищета. Такива духовни уроди поради оскотяването си почват да възприемат като форма на "духовен живот", примерно, повтарянето на някакви "патриотични" мантри, стават "истински българи", почват умно да рецитират Маркс, Сталин, Путин и... Сидеров, стават русофили, отиват и се записват в най-близкия клуб по комунизъм или стават мутри, агресията им, израз на личностна и духовна нищета, избива в какви ли не пищни цветове, ражда какви ли не отровни плодове...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Пак опряхме до политиката. И все пак - политическото мислене и поведение, (както и всяко друго), е само проекция на човешкото желание, ако е споделено от мнозинството - имаме сбъдване, ако не е - в душата и на най-политически мислещия човек се активира заложена в детството психотравма на отхвърлеността със съпровождащото я усещане за нечовешко страдание. wink emoticon
Георги Хаджийски
Аз просто дадох произволен пример. По същия начин примерът ми можеше вместо с политика да бъде, да речем, с музиката - с чалгата. Все явления от един и същ род са. Но тезата ми е за немисленето като последица от нечетенето, т.е. от нехраненето на душата.
Ангел Грънчаров Разбирам. Психичният механизъм обаче е един и същи - опираме до приемане или отхвърляне (на нещо от някого). А иначе истината може да бъде видяна от различни гледни точки и осмислена с разнообразни логични способи - четенето е само един от тях и може би - най-трудоемкият и ненадежден. И навярно сега - във виртуалната епоха, когато децата ни се научават първо да пишат с клавишите на мобилни телефони, таблети и компютри, преди още да са се научили да четат, самите ние трябва сериозно да преосмислим цялата система на класическо ограмотяване чрез четене и писане, която им предлагаме и която те така мощно отхвърлят.
И понеже днес е голям православен Християнски празник, бих искал да напиша и за Вас: Прощавайте и простено да Ви бъде.
Георги Хаджийски
Георги Хаджийски Така е, прав сте. Прощавайте и Вие, простено да Ви е... :-)
Публикуване на коментар