Кризата на Стария континент има достатъчно местни причини. Първата, е, че има радикални промени в технологиите. Те са толкова силни, че предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката и заетостта. Земеделието се замества от индустрията, индустрията - от услугите, услугите – от виртуалния свят. Дигиталните технологии днес заместват хората, включително в здравеопазването, образованието, управлението. Европа не е адаптирана към тези промени. Политиката на ЕС е остаряла, неправилно са поставени приоритетите й. Кризата в България има свои специфики, макар да е повлияна от европейската...
Българският бизнес също преживява дълбоко разочарование. През 2001 г. 21 % от паричните доходи на домакинствата бяха извън работните заплати, пенсии и социални плащания, т.е. от предприемачество, собственост и домашно стопанство. През 2011 г. тези доходи са само 13 %. За сметка на това паричните доходи от заплати и пенсии са над 83 %. България се пролетаризира отново. От 366 хил. фирми, половината имат само по 1 зает. Половината от българския бизнес е във фризера. Български фирми дори в хранителната индустрия не могат да издържат на силно субсидираното земеделие в другите европейски страни. Земеделската субсидия в страната е с 40 % по-ниска от другите държави в Европа. Закрити са десетки хиляди фирми в леката промишленост заради загубата на поръчки. Сринат е и строителният бизнес. Над 10 млрд. лв. са блокираните пари на инвеститори. Това повлече фирмите в мебелното производство и стоките за дома.
През мандата на Бойко Борисов българският лев загуби 15 на сто от покупателната си възможност. От това пострадаха всички, които получават фиксирани доходи. Особено тежък е ударът върху пенсионерите. Средната пенсия от 262 лв. е загубила почти 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009 г.
Кратък коментар: Нали се сещате какви ще бъдат коментарите под това мнение - кой го казва...? Той, Костов, не стига, че, ами и сега... и т.н. Не очаквам калната река, която влачи злост и омраза в българския публичен живот да намалее. Но не бихме могли да я осъждаме дотогава, докато ние, останалите - дето не се виждаме като част от нея - не започнем спокойно и аргументирано да дискутираме проблеми като тези, за които говори Костов. И докато този дебат не се насочи към формулиране на все по-очевидни инструменти - граждански, политически, административни - за измъкване на обществото и държавата от царството на кривите огледала. Ние просто не си вършим добре работата - като експерти, граждани и хора с чувство за отговорност, които са длъжни да изплуват над жълто-кафявата вълна. В това състояние, в което се намира българската публичност дори не е необходимо срещу нас да се води хибридна война - ние сами се задушаваме в калта, с която се обливаме един друг. С горните думи не откривам Америка... Но имам нужда да ги кажа.
Ognyan Minchev
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар