Сблъсъкът ми с дежурния по блог конспиративистко-ченгесарски пропагандист на "великата непомръкваща руско-кагебистка имперска правда"

Ето каква дискусия се състоя по повод на публикувана в блога ми моя снимка (виж: Аз в Санкт Петербург в далечната 1983 г.), в дискусията се наложи да се сблъскам с дежурния по блог конспиративистко-ченгесарски пропагандист на "великата руско-кагебистка имперска правда", там аз съм писал ето тези думи (Моя милост преди много години - като студент в "Северната Венеция" или в Санкт Петербург... Как бързо се изтъркаля животът! Спомням си този ден, в който е направена тази снимка - сякаш беше вчера!), които бяха коментирани от пропагандиста ето как:

Анонимен каза: А пък на мен ми се струва, че животът се точи безкрайно и че всички ние вече живеем прекалено дълго. Всъщност всичко важно вече е казано, а ако не е казано, няма и да бъде казано, и всичко важно вече е направено, а ако не е напразно, няма и да бъде направено, така че няма вече какво да се говори и прави.

Ангел Грънчаров каза: Това пък откъде Ви дойде на акъла?! Заблудил сте се. Истински важното все още не е казано и тепърва ще го кажем. Всеки човек е уникален. И тепърва най-вече младите ще кажат своята дума. Как може да не съзнавате поне това?! Винаги има смисъл да се живее. Неразбирането на личността - игнорирането на личността - Ви е довело до подобен фатализъм.

Георги Хаджийски каза: Приличате на истински руснак.

Ангел Грънчаров каза: Бях измъчен от ужасиите на съветския комунизъм - затова съм заприличал на тия страдалци, руснаците. Повечето от тях се спасяваха от ужасиите на комунизма чрез алкохолизъм. Аз пък намразих алкохола тогава - гледайки сцените на човешка деградация заради него...

Feodor Ilivanov каза: Хубавец като стамбулец! Пардон, петербуржец! (така ли се казва?).

Ангел Грънчаров каза: "Питерец"! :-)

Анонимен каза: Човечеството се намира на прага на нови „тъмни векове“, свидетелство за което е повсеместният морален, културен, икономически и политически упадък. Ние сме последното поколение, закачило нещо от добрите стари времена – въпреки комунизма. Напразно се надявате, че днешните млади хора могат да променят нещо към по-добро. Родените в края на 20-ти и началото на 21-и век не стават за нищо, но това не е тяхна вина, просто в обществото действат тенденции, а може би и закони, на които не може да се противодейства. Ето защо няма абсолютно никакви основания за оптимизъм.

Ангел Грънчаров каза: Има основания за оптимизъм. Винаги е имало, дори и в по-тежки моменти. Но ония, които не вярват в силите на човека да се справя сам (и не почитат достатъчно човешката свобода!), такива хора не могат да са оптимисти. Освен това не е такава трагедия пропадането на комунизма - както си мислите Вие. Напротив, пропадането на комунизма открива пред човека и човечеството велики хоризонти и грандиозни перспективи!

Анонимен каза: Далеч от това да е катастрофа, падането на комунизма, колкото и фиктивно да е в някои отношения, има това предимство, че каквото и да се говори, сега имаме много повече свобода от по-рано. Но то съвсем не еднозначно събитие, понеже има много индикации, че беше планирано и дирижирано, и то се цел с хитрост да се промени глобалния баланс на силите в полза на Русия и Китай. Но не само това – за съжаление падането на комунизма дойде в един момент, когато самият капитализъм беше достигнал един нещастен стадии на мошенически „кредитизъм“ и бе загубил старите добродетели на „капитализма на протестантската етика“. Аз мисля, че историята не се развива линейно, както си представят например марксистите, а ако въобще има някаква схема, тя е по-скоро циклична и сега навлизаме в поредния цикъл на упадък. Ето до какви размисли и заключения ни доведе една стара снимка.

Ангел Грънчаров каза: Имате някаква фиксация на съзнанието около конспиративистката догма за "дирижирания от комунистите разпад на комунизма" с оглед да се запазят и дори "да променят глобалния баланс на силите в полза на Русия и Китай". Нищо в историята не става по примисления от Вас конспиративистки начин щото историята си има своя вътрешна логика - и даже на ченгетата, даже на кагебистите не е по силите да се намесват в него, камо ли пък да го променят по свой вкус или в свой интерес.

Също така страдате от обременеността, изразяваща се в това, че над съзнанието Ви властва комунистическата догма за "непрекъснатия упадък на капитализма", съпровождащ илюзорния "растеж" на силите на комунизма и кагебизма. Тая догма безброй пъти съм Ви казвал, че е догма на ранния комунизъм, идваща още от глупотевините на Маркс и Ленин. Е, капитализмът не "гние" и не преживява "упадък" както на тия нещастници се е искало, по причина на това, че историята не става по вкуса и според представите на някакви си там идеолози-илюзионисти, смесващи желано с действително.

Капитализмът, т.е. пазарното общество на инициативните свободни хора и личности е доказало своята жизненост и непрекъснато я доказва, бъдете спокоен, няма да се състои предвижданият от комунистите "глобален крах" на капитализма! Можете да си чакате колкото искате този желан крах, той няма да се състои - както не се състоя досега, близо вече 200 години след "пророка" Маркс. Можете да смятате за доказано, че пророкът Ви Маркс не умее да пророкува, т.е. е един несъстоял се пророк.

А що се отнася до тъй лелеяната от Вас "промяна на силите" в полза на илюзорния комунистическо-ченгесарски алианс "Русия-Китай" благодарение на ченгесарските тарикатлъци на КГБ мога да Ви кажа само това, че напразно се напъвате и по тази линия: първо, Китай съвсем не принадлежи на орбитата на Русия, напротив, той е органично интегриран със Запада, с Америка, с Европа - благодарение на участието му в икономиката на света, дирижирана от тъй неприятните Ви "капиталисти", дирижирана от тъй неприятния ви "гниещ" и "умиращ" Запад ("горката" Дания, примерно, "гние" още времената на Шекспир и все още не е изгнила!).

Руските кагебистки империалисти останаха сами срещу целия свят. А те са нещо като агресивни пощурели мравки в сравнение със западната икономическа, технологична и военна мощ. Пък и самите комунисти и ченгета нямат интерес да воюват с "прогнилия" Запад - щото там са техните лични капитали, там, в "загиващия Запад" също така живеят техните синове и дъщери. Интересно е защо техните деца и внуци предпочитат все пак да живеят в "загиващия Запад", а не в толкова "възхождащата" Русия?! :-) По този въпрос си мълчите тъй многозначително!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo