сряда, 30 март 2016 г.

Ето от на кого се възхищават още комунистическите уроди: на масовия убиец, на сатаниста Сталин!



Малцина знаят обаче, че първото масово убийство от началото на войната е извършено не от нацистите на Хитлер, а от съветските служби на Сталин.

На 4 март 1940 г. Сталин и членовете на Политбюро Ворошилов, Микоян и Молотов подписват предложението на Берия за разстрел на хиляди полски военнопленници. Така през пролетта на 1940 година НКВД избива в Катинската гора край Смоленск (и на други места) над 21 хиляди полски офицери от запаса – университетски преподаватели, учители, лекари, инженери, адвокати, физици...

Докато Хитлер тепърва ще трупа позорен опит, Сталин вече има зад гърба си смразяваща кариера на масов убиец. Само за една година – през зимата на 1932/1933 по негова заповед в Украйна по особено мъчителен начин са изтребени над 7 милиона души с т.нар. Гладомор. Някои от жертвите са заравяни полуживи. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Само че като философи трябва да си задаваме по-дълбоки въпроси, например защо националсоциализмът е заклеймен и осъден, докато към комунизма продължава да има известна снизходителност?