четвъртък, 10 март 2016 г.

Учителите в България са обучавани за нуждите на една система, която отдавна не съществува



Из: Накъде Кунева ще поведе образованието, Автор: Люба Йорданова

... Огромна пречка пред адекватното образование е и недостигът на мотивирани учители. Средната възраст на преподавателите е над 50 години и се увеличава всяка година. Прогнозите отдавна са повече от притеснителни - след по-малко от десет години ще имаме значителен проблем с това кой да влезе в класните стаи. Това вече се усеща при природните науки и чуждите езици, особено в по-малките населени места. Освен заради нестимулиращото заплащане младите професионалисти се отказват от учителската професия и заради липсата на подкрепа в класната стая. Те рядко има към кого да се обърнат в трудни казуси от ежедневната си практика, не са мотивирани да разчупват преподаването си и не виждат ефектите от усилията си. И нито базовата им квалификация, нито голяма част от допълнителните обучения по време на работа им помагат да отговорят на нуждите на съвременните ученици. "Учителите в България са обучавани за нуждите на една система, която отдавна не съществува", припомня Нели Колева.

Не помага и ужасната бюрократизация на училището, която изтиква на заден план творчеството за сметка на чиновничеството. И въпреки огромния брой документи, които учителите всеки ден попълват, няма никакви обективни данни за състоянието на учениците. Нито пък ясна визия какво искаме от образованието, което пък пречи на определянето на дългосрочни цели и измерването доколко се постигат. Красноречив пример са матурите, чиято скала за оценяване се обявява след полагането им и това прави невъзможно сравнението между постиженията на учениците през годините.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: