Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 12 март 2016 г.

Ний залагаме на принципа, че в този живот нещата трябва да стават по естествен, непринуден и честен начин - и по тази причина ни възприемат като съвсем ненормални



Продължавам диалога си с различни хора, които изразяват съчувствие и съпричастност към борбата, която водя в образователната сфера, борба за едно коренно различно и ново образование и отношение към младите хора; ето сега какво писмо ми е написал един мой бивш ученик, когото поканих в предишното писмо да дойде, ако може, на сбирка в Дискусионния клуб, вижте как той ми отговаря и понеже поставя някои интересни въпроси, които могат да вълнуват и други хора, публикувам тук, в блога, както неговото писмо, така и моя отговор:

Здравейте,

Много благодаря за поканата, но наистина е в работно време и дори да успея да се освободя за малко от работа няма да съм спокоен и да се чувствам комфортно. Със сигурност ще се получи страхотен диалог понеже Вие имате много добро логическо разсъждение и предполагам и много идеи за практическо реализиране на промяната, на структурата на образованието. Освен това смятам, че освен философ сте и доста добър психолог (нали психологията е част от философията, поправете ме ако греша?) и затова се получават интересни дискусии, те винаги са практически насочени, основани на някои основни принципи (жизненоважни) и вечни закони. Тях често пъти съвременния човек като се смята за много умен и напреднал, си позволява да ги нарушава и така се получава хаоса и бъркотията каквато е в момента.

Аз иначе нямам голямо самочувствие да говоря пред аудитория, но ако има подходящи условия в една нормална дискусия може да се получи добър диалог. Благодаря отново за поканата, може някой друг път да участвам в една такава дискусия!

Виждам че водите и "Център за развитие на личността". Има ли там доста интерес от хора? Да си подобрят мисленето, да мислят позитивно, да не виждат само негативното в реално случващото се. Аз преди четях предимно техническа литература, последните години дори рядко да не кажа изобщо (дали от умора, проблеми в работата, проблеми в семейството), но напоследък се опитвам с по някоя книга да се обогатявам. Попаднах на една доста интересна, не знам дали сте я чували тя май се и препокрива с някои от вашите разсъждения. Казва се "Подсъзнанието може всичко", та накратко тя учи, че човешките възможности са наистина много големи, човек има огромна енергия, но трябва да концентрира мисълта си и да мисли в правилната посока, да си подреди нещата, мечтите в главата, да си ги представи и тогава лесно може да ги изпълни. Както казвате да развие потенциала си, а не сам да го потиска, да преодолее комплексите си и страховете си защото никой не е идеален, всеки нещо не харесва у себе си нещо го спира нещо му пречи да повярва в себе си.

Смятам, че личната психология е в основата на развитието на обществото, човек трябва непрекъснато да преодолява собствените си страхове за да върви напред.

Спирам за сега, много теми могат да се засегнат нещата (темите) са доста взаимно свързани, не са елементарни (както много хора "всичко си знаят" и дори не търпят спор или дискусия, интересно как такива са най-категорични, най-сигурни...).

Лека вечер и до нови срещи!

Здравейте, уважаеми г-н Д.,

Благодаря Ви за хубавото писмо, много се извинявам, че едва сега успявам да намеря време да Ви отговоря, през цялата седмица тази работа, а именно да отговоря на писмата, които са се натрупали в пощата ми, я отлагах за почивните дни, понеже имам много други работи и задължения. Но на мен ми е много приятно да общувам с Вас, тъй че Ви моля да не разбирате това като намек, че писането на писма за мен е неприятно задължение; напротив, според моето разбиране всеки човек е интересен и заслужава да бъде уважаван, още повече че толкова малко у нас са човеците, които пък се интересуват от истински важните въпроси (очевидно у нас преобладават хората, които не умеят да правят основателна разлика между важно и маловажно). А сега ето отговарям на въпросите, които повдига писмото Ви.

Разбирам Ви, че в такова време не е подходящо и удобно да дойдете в Клуба, не само за Вас, но и за много други хора, които ми пишат, че биха желали да участват в дискусията, ала не могат да дойдат по това време. Може би тази е причината, а може би не е и точно тази главната причина, но ето, факт е, че на сбирката в Дискусионния клуб дойде... 1 човек (ако не броим мен самия), дойде един ученик от 12-ти клас само (аз вече писах по този въпрос ето тук: Истинските неща в този живот се правят от истински, от автентично съществуващи човешки същества, инак казано, от свободни человеци, може да се види там моето обяснение на толкова интересната ситуация). Този факт обаче мен изобщо не ме обезсърчава, напротив, просто ми показва, че има огромно поле за работа - за да почне ситуацията да се обръща, понеже сега-засега гибелното течение на нещата очевидно увлича повечето хора, които не намират сили да противодействат на господстващия стереотип. На моменти по тази причина си мисля, че у нас сякаш наистина е пълно именно с... роби, пък дори и това да са само роби на собствените си ограничени и повърхностни представи за нещата, да не говорим пък за роби на разпространените масови предразсъдъци, страхове, инертности, догми, илюзии и т.н., пълно е с роби на собствената си неспособност да мислят, да опитват да разбират, роби на собственото си безразличие и безхаберие към истински важните неща в живота ни. Пълно е с роби на собствената си безличност, а защо е толкова голямо и потискащо мнозинството на безличните хора у нас, защо у нас са толкова малко личностите, които заслужават това име, е огромна отделна тема, който открай време ме вълнува, по която много съм мислил, разговарял и писал.

А робът, както е известно, е не друго, а несвободният човек, човекът, за когото свободата е нещо нежелано и непознато; не може да си личност в истинския смисъл и да не си свободен, тия неща просто няма как да се случат; аз несвободните хора предпочитам да ги наричам "комуноиди", в степента, в която са безлични и безчовечни, хората в същата степен са и "напреднали" по пътя на въпросната комуноидност. Та инак казано, у нас е пълно с човешки дегенерати, с комуноиди, думата комуноид напълно замества думата роб. Е, ето че проблемът на българите не е хипотетичното "турско робство", а онова същинско нашенско и дори бих си позволил да кажа чисто българско съвременно робство, сиреч комунодността, която терзае и трови душите и съществуването на нашия масов сънародник. Темата е огромна, заслужава много да се говори и да се обсъжда, но ето, тезата ми е такава: безличността и несвободността (като две страни на една и съща монета), т.е. казано с една дума комунодиността, са най-голямото проклятие на съвременния българин, това е също така и страшната болест, от която той трябва да се лекува. Такава, прочее, е моята диагноза за страшното заболяване, от което страда народностният ни организъм, човешкият организъм на нацията ни. А въпросната несвободност-комуноидност е израз на страшно обезличаване-обезчовечаване, което ако не бъде някак спряно, България ще отиде непременно по дяволите. Е, според силите си се мъча с нещичко да противодействам, да работя по посока на преодоляването на наистина тежката ситуация, и то не от вчера, от години това е смисъла на съществуването на моя Център за развитие на личността; защото аз съм осъзнал тия неща не сега и не от вчера, а от много години, може да се каже още от младини съм ги осъзнал, когато съм бил на Вашите години, осъзнал съм ги от времето преди 1989 г.

Между другото преди 1989 г., по време още на самия автентичен комунизъм бях създал дискусионен клуб в Пловдивския университет, където тогава работех като асистент по философия; и оня клуб тогава пълнеше огромни зали, какво Ви говори това?! Сега идва в Клуба в ПГЕЕ-Пловдив само един (1) човек, тогава идваха толкова много, че залите не можеха да ги поберат - коя ли е причината? Нима сега положението, оказва се, е още по-тежко? Защо сега положението, оказва се, е още по-тежко? Как е възможно деградацията на личностното начало и отношение у нас да продължава все повече и повече? Ами ясно защо: защото във всичките тия години на тази деградация с нищо не е противодействано, положението година с година все повече се влошава. И изглежда сме стигнали до дъното, а, казват, и това не ни стига, ами вече копаем и него, та да стигнем още по-надолу! Някои хора обаче са съвсем спокойни, и това са също така и хора, чиято задача е да работят на полето на личностното израстване на човешкия потенциал на нацията, имам предвид учители, възпитатели, образователни мениджъри, директори, инспектори от образователното ведомство и прочие. Тия хора, изглежда, са си съвсем спокойни, нали така излиза? Давате ли си сметка колко страшен извод може да се направи от тази констатация? Е, аз се опитвам и на такива хора да помагам според силите си, а пък те, кой знае защо, на това основание не само че ме мразят, но и ме смятат за свой "враг"; това пък за какво ли говори?! Тъжна работа: мъчиш се да помогнеш някому, а той по тази причина те мрази! Ето обаче аз не се спирам, не мирясвам, наистина по тази причина изглежда вбесявам доста хора: вижте примерно това: Една малка, ала полезна инициатива.

Сещам се за нещо в тази връзка, ще Ви го кажа, така и така се сетих за него, макар че на пръв поглед се отклонявам от въпроса Ви за това какво е положението около дейността на моя Център за развитие на личността; ще разберете обаче, че не е така, нещата са много свързани. Та ето един пример само, който е доста показателен.

Вчера следобед трябваше да бъда на един инструктаж по повод на матурите, който се провеждаше от инспектор от РИО-Пловдив. Хора като мен, които не са били миналата година квестори (или охранители) на матури, трябвало да бъдат обучени, е, отидох. Интересно беше, че залата беше пълна предимно с млади хора, като Вас, но учители, млади възпитатели, повечето бяха под 30 години! И слушаха с интерес инструктажа на инспектора, който се представи като много опитен в правенето на такива "мероприятия". От незапомнени времена се бил занимавал с правенето на инструктажи. И беше очевидно много добър в инструктирането. Накратко, той даваше поредици от заповеди (инструкции, команди, заплахи и пр.) за това какво по-точно трябва да прави квесторът преди и по време на самата матура (страховитият "държавен изпит"!). Понеже всичко това, което той казваше, на мен ми е до болка познато, аз почти не слушах неговите тъй "лирични" (да не кажа скучни) на моменти обяснения, а се занимавах с нещо значително по интересно за мен: разглеждах израженията на лицата на младите хора, някои от които вероятно за първа година са учители, други за втора и пр. Това, което той им казваше, им изглеждаше вероятно "много сложно", най-внимателно слушаха, а по-примерните дори си водеха записки! Той постоянно повтаряше, че всяко тяхно нарушение или "своеволие" по време на изпита ще бъде регистрирано и непременно наказано, при това безпощадно! Особено много се хвалеше многознаещият инспектор за това, че всичко по време на изпита се записвало с видеокамери, а пък мониторите щели били да бъдат наблюдавани внимателно от други дежурни, специално обучени и упълномощени за тази цел! "Биг брадърът" щял да бъде на висота, "нема лабаво", нема мърдане!

И младите учителки и учители (имаше в залата и три-четири младежа, момчета, дето са решили да се отдадат на учителстването!), изтръпнали от представяния им с думи кошмар, слушаха най-внимателно инструктажа! Инспекторът мило им обясни, че още много пъти ще бъдат инструктирани, т.е. няма опасност да не знаят нещо, даже и в деня на изпита директорите на училища пак щели били да ги инструктират според очакваните най-нови инструкции на самото Министерство, които за момента не били готови. Даже самият инспектор прояви неочаквана волност и остроумие и каза, че в сегашните инструкции, подготвени в съответните министерски наредби, било имало твърде много "алогичности", но се очаквало Министерствното, понеже било предупредено от будни стражи на порядъка като него самия, да направи в близкото бъдеще перфектни инструкции, които просто ще ти бъде кеф да спазваш! Един вид квесторите трябва да станат нещо като добре смазани машинки за безпогрешно провеждане на държавни изпити! Пълна идилия, нали така?! Горките млади хора, млади учители и възпитатели! А най-интересното е, че те бяха така стресирани, че изглежда изобщо не усещаха лудостта (абсурда) на случващото се!

Мислех в един момент да взема думата и да предизвикам едно шоу на възскучното заседание. Ала се отказах. А в залата се носеше едно нескривано бюрократично унижение на всички нас, дето ни инструктираха: ами излиза, че сме толкова тъпи, че сами не можем да осъзнаем какви са простичките изисквания за да премине изпитът нормално! Най-важното е, разбира се, е не бъде допуснат някой "зрелостник" да вземе да препише, нали така?! Амче до вчера тия млади хора, сега учители или възпитатели, са били в положението сами да са нещо като образцови преписвачи по какви ли не изпити, нали така?! Кой по-добре разбира какви са модните тенденции в преписването, инспекторът или тия млади хора, сега вече учители, които до вчера сами са били ненадминати майстори-преписвачи?! Усещате ли комичния момент?! Но той продължаваше да ги инструктира най-подробно. "Очевидно ни смята за пълни малоумници, възприема ни за прекалено тъпи, нали така излиза?" - прошепнах на седящия до мен колега (на възраст като моята). Той разбиращо се усмихна. Все пак човек сам може да се сети за повечето неща, които той ни издаваше под формата на премъдри директиви, нали така?! Ако не ни мисли за толкова тъпи, тогава подходът му щеше да е съвсем друг. Да, ама системата се крепи на пълното пренебрежение към способността на хората да мислят самостоятелно, да разбират нещата сами. И ето, налага се на такива малоумници да им бъдат давани инструкции, заповеди и команди за всичко! Дори и за това какво да направят когато на някой "му се приходи до... тоалетна" (в министерската наредба пишело, че никой квестор не трябвало да напуска залата по време на изпита, по този повод не се сдържах да подхвърля "Амче кофи и гърнета за нашите естествени нужди по изпитните зали защо не са предвидени и раздадени?!")! Стоящите наблизо млади хора, вече учители, ме погледнаха с неприязън: какъв е тоя идиот дето си позволява да се шегува с толкова важни неща?! То наистина едва ли има нещо по-важно нещо ако по време на държавен изпит те хване стомашно разстройство, пък дори и да си квестор това е крайно неприятна работа!

Казвам Ви, много се позамислих дали да не взема все пак думата и да кажа една кратка реч в съвсем друг стил. Примерно да попитам в тази своя реч на какво основание държавният чиновник-инспектор си позволява да ни смята за толкова тъпи, при положение, че ние все пак сме човешки същества, имащи интелект, т.е. със съвсем леко разсъждение можем сами да открием рационалното решение по ония простички казуси, свързани с провеждането на един изпит. Искаше ми се да изразя човешкия си протест против такова едно екстравагантно обидно отношение, което обаче, за жалост, комай никой в залата, освен мен, "извтратения", не усещаше като обидно! Защото ако някой друг беше усетил обидността на такова едно административно пренебрежение към нашите умствени способности, то несъмнено този човек би изразил протеста си? Или всички усещат унижението, но никой просто не смее публично да каже нещичко по този повод? Да, вероятно е така, всички усещат унижението, ала си мълчат, така ли? И защо ли толкова ги е страх? Защо никой от тия млади хора не предложи друг, значително по-съвременен начин на провеждане на това обучение - щото това "инструктиране" или външно "спущане" на предварително подготвен алгоритъм от заповеди-инструкции за това какво трябва да се прави при всяка една простичка ситуация не само че крайно много обременява съзнанието, но и изразява, казах, нескривано подценяване и обидна оценка на нивото на нашите собствени умствени сили. Това, че инструкторът-всезнайко от РИО използваше мултимедия и че си беше подготвил "презентация" не правеше анахроничния му инструктаж кой знае колко "модерен", напротив, от инструктажа му вееше неприкрит сталински дух! Но кой ли да ти осъзнае тия "дреболии" и да намери кураж да протестира, тия неща явно вълнуват предимно "извратеняка" Грънчаров, който винаги се е обаждал на подобни "мероприятия", предизвиквайки запомнящи се скандали?! Щото аз лично съм открил, че няма никакъв начин човек да се разбере с един така добре обучен администратор от образователното ведомство, не, природата още не е изобретила такъв начин човек да се разбере с подобен бюрократ-всезнайко. И май няма надежда да открие такъв начин дори и всесилната природа. И аз, воден от такива мисли, реших този път да си замълча.

И след това се питах на улицата: Ангеле, ти си замълча този път, не каза нищичко, това значи ли, че нещата стават хептен отчайващи - щом дори и ти започна да мълчиш? Ето този въпрос ме измъчваше по времето когато се прибирах пеша в къщи, щото предпочетох да се поразходя - за да си разведря малко главата от многословния инструктаж. В един момент много съжалих, че съм си замълчал: щото ако не си бях замълчал, ето, тия млади хора щяха поне да знаят, че има и алтернатива на нерадостното статукво, т.е. че учителят може да не е прост изпълнител на разни инструкции на началствата, а по начало е личност, е мислещо и отговорно същество, способно само да взема решения по най-сложните ситуации на живота, които му сервира животът. Аз не им казах тия неща, а като не им ги казах аз, дали някой някога изобщо ще им ги каже? А ако им ги бях казал, с това може би щях много да им помогна, ето, щяха вече да знаят, че има и друг, по-достоен вариант за отношение към нещата, който е разпространен дори, представяте ли си, и в средите на тъй привикналото към какви ли не унижения учителско съсловие! Ето това ако знаеха вече, тези млади хора, млади учители, щяха вече да знаят една безценна истина, а сега, като си замълчах аз, тази истина най-вероятно никой друг няма да им я каже скоро, а сами може би ще я открият след много време: време, което можеше да им бъде спестено ако аз се бях изказал. А аз малодушно си замълчах. Предпочетох да си замълча и сподавих като тях протеста си, който зрееше в душата ми. Постъпих като презрян страхливец дори и аз, дето съм известен с това, че не мога да мълча когато някой си позволява да постъпва несправедливо или грозно. Снощи дори трудно заспах от угризения на съвестта - заради това, че вчера си позволих да се държа така малодушно в онази зала на Строителния техникум, където се състоя въпросния инструктаж.

А сега да си дойда на въпроса, който ми зададохте: за това каква и ситуацията около моя Център за развитие на личността. Ще ви кажа пределно честно всичко, макар че темата е голяма. Но ще бъда кратък. Щото написах безобразно дълго писмо. Ще Ви хване страх и погнуса като видите какво огромно писмо съм Ви написал. И аз се чудя как се получи чак толкова голямо писмо!

У нас нещото, което най-малко се цени, е онова, което всъщност е най-безценно: личността. Ний, българите, сме прочути с това, че правим всичко тъкмо наопаки на правилното. Не ценим истински ценното, а ценим предимно глупостите и простотиите. И дреболиите. Та у нас личността не се цени изобщо, по тази причина един Център за развитие на личността не може да има кой знае колко бурна дейност. От 1992 г. съществува Центърът ми, много работи върша, много неща направих, никой обаче за нищо не ме е оценил, през цялото това време имам чувството, че съм луд човек, който прави пълни идиотщини, примерно си позволява да прави неща, които са изцяло абсурдни: да речем, да се опитва да продава кожуси на жителите на екваториална Африка; или да продава лед (или хладилници) на ескимосите! Аз обаче съм убеден, че ако бях търговец на кожуси, живеещ сред някое племе от екваториална Африка, положително повече кожуси щях да съм продал - отколкото, да речем, съм продал на своите сънародници мои книги за раждането и развитието на личността, на пълноценно живеещата личност. Една от моите най-добри книги по тия теми простоя на борсата в София 9 години и за тия 9 години в цяла България бяха продадени само 9 книги! Правете си сметката колко ефективна е дейността ми на това поприще, именно развитието на личността у нас. Още един факт: никой от колегите ми, дето ме познават, и при това занимаващи се със същата тази дейност, т.е. са философи или възпитатели, учители на младежта, не е благоволил да прояви интерес към някоя от моите книги!

Аз съм убеден, че ако живеех не сред хора, а сред... крави (говеда), примерно, ако живеех сред някакви животни, за тия години усърдни мои занимания и инициативи някоя от кравите, говедото или животните около мен щеше непременно да се поинтересува от това, което правя, но, уви, от човеците, които ме заобикалят, никой не се е заинтересувал, а пък тия, на които аз най-нахално съм им подарил моя книга, нито един не е благоволил да каже как е възприел написаното в нея, не, мълчат като темерути! Тия неща все нещо показват. А иначе обикновени хора са се интересували от дейността ми, включително са идвали на консултации при мен, поръчвали са си и от книгите ми, помагали са, примерно, на издаваните от мен списания, но това са обаче много малко хора, изключително малко са тия, които у нас са загрижени за своята личност или за своето душевно или духовно развитие. Това също много говори и показва. Да не говорим за това, че завистта е толкова голяма у нас, че много колеги, откакто знаят, че съм написал и издал доста книги, от този момент даже не ме и поздравяват на улицата като се срещнем, правят се че не ме познават. Така стоят нещата у нас, така аз съм ги усетил, дано възприятията ми да са криви, дано грешката да е в мен. Но не вярвам да е така.

Центърът ми има няколко сътрудници от София и от други градове на страната и понякога се събираме да обсъждаме нещата, най-често обаче си разговаряме по двама, щото трудно се събираме повече хора. Това е в общи линии. За жалост много от сътрудниците на Центъра загубиха интерес към него след като, примерно, постигнаха целта си, а именно, да им излезе статия в списание ИДЕИ, примерно. А иначе в бизнеса, свързан с личностното развитие у нас има много пробивни хора, които агресивно се налагат на пазара, те обаче имат интерес предимно към смученето на пари от разни фондове, фондации и най-вече от държавния бюджет, като начинът е тук да си намериш прословутите "свои хора" или "връзки". Излишно е да казвам, че моят Център не е получил подкрепа отникъде, не че и ние сме търсили такава де, ний залагаме на принципа, че нещата трябва да стават в този живот по естествен, непринуден и честен начин. Ний, инак казано, сме идеалисти, живеем в един по-друг свят, не щем да станем като другите, по тази причина сме нещо като бели врани, общо взето сериозните, оправните и практичните хора у нас на това основание ни мислят за луди или за прокажени, а също така и за опасни, за вредни хора. Излишно е да казвам, то се подразбира, но у нас, в България, материализмът и използвачеството, тарикатлъците и прочие са развити в най-висша степен, правете си сметка какво означава това за идиоти като мен, щом ние си позволяваме да се гнусим от такова едно поведение.

По тази причина сме и лузъри, нехранимайковци, аутсайдери, пропаднали и прочие, каквато искате дума си изберете. Отвсякъде сме гонени, разбира се. И сме достойни за презрение, естествено. Спирам дотук. Извинявам се, че Ви написах толкова дълго и при това съвсем идиотско писмо!

Хубав ден Ви желая! Прощавайте, че писмото ми май внушава неприятни чувства. Но не си мислете, че съм се отчаял. Няма такова нещо. Напротив, продължавам да се боря и да работя. Знам какво искам и накъде трябва да вървя. Работя неуморно, според силите си. И ще правя това докато шавам...

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Аууууу, колко чист и свят човек бил тоя Гранчаров!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :))))))))))))) Той бил нещо като светец!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :))))))))))))))))))) И как хубаво сам се хвали!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :))))))))))))))))))))))))) Ние всички сме мръсници а само той е в бяло като ангел!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :)))))))))))))))))))))) Нима му вярвате на лъжите????????????????????????????????????????????????????