Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 3 март 2016 г.

Да бъде проклета оная минута когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!



Руският празник 3 март, в блога на Иво Инджев

За робството и „Освобождението“

Всеки един европейски народ е попадал за някакъв период от време под чуждо владичество. Нито един обаче не се самоопределя като робски така, както днешните русофили продължават да ни вменяват.

Ако попиташ който и да е от тези майцепродавци за мнението му например за шотландците ще каже, че са борбен народ. Припомнете си сцените от филма „Смело сърце“ за правото на „Първа (брачна) нощ“, възстановено от английския крал Едуард I и упражнявано от английските феодали върху шотландските булки. По-унизително за един народ от това не мога да си представя. През Средновековието тази традиция е широко прилагана върху завладяваните европейски народи. Нито един чужд владетел обаче не си е позволил да предяви това право спрямо българския народ. Въпреки това за днешния русофил българите са роби. „Роби“, които плащат данъци, имат собствени къщи, имоти, добитък, движат се свободно из империята, отварят собствени занаяти, имат собствена религия, собствени празници и традиции, и собствени училища, където учат на собствения си език!

За русофилските подлоги няма български въстания и бунтове, няма безброй чети и хайдушки дружини, няма стотиците български войводи и ДЕСЕТКИТЕ войводки, няма апостоли на свободата загинали за България. Всички тези неизброими, стотици хиляди храбри и горди българи за русофилите са роби, а не свободолюбиви и непокорни хора. Отврат!

На 16.04.1877 г. Александър II обявява ДЕСЕТАТА поред война на Османската империя: „С Божия милост Ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски, цар полски,велик княз финландски и прочее, и прочее, и прочее… Изчерпвайки докрай нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква чувството ни за справедливост и чувството на Нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието… Сега, призовавайки Божията благословия над доблестната Наша войска, Ние изповядваме да се навлезе в пределите на Турция.“

Нито дума за каквото и да е освобождение на българския род! Нито дума за възстановяване земите на този народ. Руският император оповестява за накърнено достойнство, чувството за справедливост и… мерак за още придобивки. От времето на Иван Грозни всички войни на Русия с Османската империя са насочени към Цариград и Проливите. За да постигне целта си Русия търси за съюзници християнските народи населяващи Балканите като целенасочено ги манипулира, формирайки фалшива вяра за някаква освободителна мисия.

За съжаление понеже войните се водят на наша територия вярата в тази манипулация е най-силна в българите, независимо от жестоките последствия след всяка руско-турска война. Всеки път хиляди българи са принудени да последват отстъпващите руски войски за да избегнат турското отмъщение. Цели села и градове биват опустошавани и обезлюдявани. Сънародниците ни в северо-източните земи са подлагани на насилствено ислямизиране за да бъдат използвани като щит срещу руската инвазия.

И Турция, и Русия упражняват насилие върху българите, при това и съвместно, в съюз: в 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор след като 24 години по-рано в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци. Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай). Изключително цинично е поведението на Руската империя спрямо българското население по време на войната й с Турция през 1828/29г., когато срещу Османската империя се надигат много българи, повечето от които организирани в чети. Най-известни са на двамата котленци Алтън Стоян и капитан Георги Мамарчев, и на Бойчо войвода. Капитан Мамарчев с 500 доброволци вдига Котел на оръжие, вярвайки, че най-после е настъпил дългоочакваният час за освобождението на България. Освободителната му мисия е тутакси пресечена от руската армия. По заповед на генерал Дибич той е арестуван и пратен в букурещкия затвор!

Четата на Бойчо войвода извършва първото превземане на Одрин и отваря вратите на града за руската войска. Бунтът на българите е повсеместен, но вместо съдействие и подкрепа те биват сплашвани и арестувани. Съвсем изненадващо за българското население в Одрин се подписва край на войната, предвиждащ независимост за Гърция, автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България… забит за пореден път в сърцето на надеждите й РУСКИ нож. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Кот Василий каза...

Тъпанар сте вие, Грънчаров, тъпанар! И вие, и Инджев. Двама тъпанари.