Не ми говорете на мен за социализма, Автор: Гари Каспаров
Един бивш гражданин на Съветския съюз за демократическия кандидат Бърни Сандърс
Забавлява ме иронията как американските привърженици на Бърни Сандърс ме поучават – мен, бившия гражданин на Съветския съюз – за славата на социализма и за това какво всъщност представлява той.
Социализмът звучи страхотно в цитати по медиите и във фейсбук, но нека си остане там, моля ви. На практика той разяжда не само икономиката, но и самия човешки дух, както и амбицията и постиженията, които направиха възможен съвременния капитализъм и измъкнаха от бедността милиарди хора.
Да говориш за социализма е огромен лукс – лукс, който е платен от успехите на капитализма. Неравенството в доходите е огромен проблем, несъмнено. Но идеята, че решението е повече правителство, повече регулации, повече дългове и по-малко риск, е опасно абсурдна.
Да, нека погледнем например Скандинавия. Въвеждането на някои социалистически елементи СЛЕД като вече си станал богата капиталистическа икономика работи, стига да не започнеш със задушаването на това, което те е направило богат.
Но отново това е луксозна стока, която не трябва да бъде бъркана с това, което върши истинската работа. Много хора ги бъркат. И не забравяйте, че почти всички от безбройните иновации и индустрии на 20-и век, които направиха останалия развит свят толкова ефективен и удобен, дойдоха от Америка. Това не беше съвпадение.
Докато Америка поемаше риск, инвестираше амбициозно – и да, имаше „неравенство“ - Европа имаше лукса да се възползва от резултатите без да прави същите жертви.
Кой ще бъде Америка за Америка?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар