Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 9 март 2016 г.

Истинските неща в този живот се правят от истински, от автентично съществуващи човешки същества, инак казано, от свободни человеци


Държа да уведомя всички, които се интересуват (все още) от темата за започналата епохална декомунизация и реална демократизация на нашата многострадална образователна система, че вчера на сбирката на Дискусионния Клуб, обявата за която публикувам отново, дойде... 1 (словом: един) ученик от 12-ти клас! Да, само един ученик се заинтересува от темата, а от учителите от темата се заинтересуваха 0 (словом: нула!) човека! В интерес на истината съм длъжен да кажа, че неколцина колеги ме срещнаха един по един в коридора и оглеждайки се ми заявиха, че въпреки голямото си желание не могат да дойдат на сбирката по "разбираеми" причини! Излишно е да споменавам, че нито един от ръководството на училището също така не дойде на срещата, тук причините пък са още по-разбираеми и ясни. Между другото държа да отбележа, че това ръководство на училището не благоволи да дойде на представянето на книга, на която то самото е един от главните герои! Това също съм длъжен да го отбележа за историята, убеден съм, че този факт ще е много интересен на бъдещите историци на нашето толкова болно преходно време.

С единствения ученик, който дойде на събитието, си поговорихме по темата, показах му представяната книга, разговаряйки около създалата се тъй интересна ситуация стигнахме до заключението, че случващото в нашето училище е изключително показателно и многозначително, то илюстрира реалната, истинската ситуация в българското образование изобщо. Предишният министър на образованието и науката Т.Танев като встъпи на поста си, заяви (аз тогава приветствах това негово изявление като напълно справедливо и честно!), че правенето на реформа в нашите училища наподобява правенето на реформа в... гробищата - т.е. няма подкрепа отвътре. Аз обаче, наблюдавайки случващото се напоследък у нас имам чувството, че мъртъвците в гробищата има по-голям шанс да подкрепят една гробищна реформа - отколкото дейците на българското образование и училище да подкрепят една истинска реформа и промяна в образованието и в училищата ни. Това е положението. Няма обаче да се боите, положението, дами и господа съдебни заседатели, е направо отчайващо и катастрофално! Оркестърът нека да свири реквием. (Тази дума реквием означава според речника ето какво: 1. В католицизма – траурна заупокойна служба. 2. В музиката – траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод. 3. В литературата – лирическа творба, посветена на смъртта и проникната от елегични настроения.) Абе какво толкова ще се правим на засукани и на ентелегентни бе, реквиеми некакви щял да ми свири оркестърът, я нека оркестърът да засвири един кръшен кючек бе!!! А така, бравос!

Какво ще правя в тази така създала се многозначителна ситуация тепърва ще решавам. Имам доста идеи по този повод. Едно е сигурното: аз няма да се обезсърча и да сложа ръце, да стана бездеен, да се примиря. Тая просто няма как да стане. А какво по-точно ще реша да направя в тази наистина сюблимна ситуация ще стане известно съвсем скоро, тия дни. А може би още и днес. Факт е, че в нашата училищна общност постоянните ми провокации и призиви за тъй неприятния, очевидно, на някои хора демократичен дебат не просто са игнорирани, те са направо бойкотирани по най-безцеремонен начин, което, както и да го погледне човек, е скандално, но също така е и крайно показателно, е много изразително, то много говори и (по)казва; нещо повече, то говори и казва значително повече неща отколкото, примерно, тия самите хора биха казали ако бяха надмогнали нежеланието си да говорят; и това е така защото, знайно е, много хора като си отворят устата да говорят, казват предимно лъжи, неверни, неискрени неща, казват неща за "баламосване" на противника, за приспиване на "врага". Между другото очевидно дадени хора мен примерно продължават да ме възприемат за нещо като "народен враг", което именно е и моето обяснение за тяхното паническо нежелание да участват в дебат с "толкова лош човек", нали така? Абе този феномен на нашето време наистина е така богат на смисъл, че повече от това не може да бъде! Преизобилно богат на мсилът е този психологически и нравствен феномен, спор за това няма! Ето как мълчанието, бягството от дебата, от дискусиите, отказът да се говори (както навремето комунистите са мълчали на разпит, така именно мълчат някои другарки и другари в наше време - упорито стиснали усти!) и прочие, всичките тези неща по парадоксален начин се оказват много по-красноречиви отколкото ако тези хора бяха проговорили, ако се бяха включили в дебата.

А какво именно ще сторя днес засега ще го запазя в тайна. Замислил съм някои великолепни неща, за които обаче няма как да ви кажа предварително, преди да са се случили, но щом се случат, непременно ще ви информирам за тях. Не мога, за жалост, нищо да издавам тук. И то сега, в този решаващ момент. Демократичен дебат, разбира се, ще има в това наше училище, но аз предпочитам той да се зароди по един съвсем естествен начин. Без намеса на каквито и да било административни органи, без използване на някакви властови или медийни лостове, да речем, да се изразим така. Или лостове за натиск или за външно въздействие върху процесите. Нещо има ценност в този живот ако стане само спонтанно, непринудено, сиреч, иначе казано, свободно. Това е аксиома за онези, които разбират нещата. Всичко, което става принудено, чрез "съзнателно организиране" и "регулиране", чрез натиск, чрез намеса на властите, по заповед, въз основа на указание или на намек от страна на висшестоящите и пр. автоматично губи смисъла и ценността си; ценни при нас, човеците, по тази причина и на това основание са единствено свободните неща, нещата, които сме направили напълно доброволно, самостоятелно, сами сме стигнали до убеждението, че сме длъжни да ги предприемем или направим. А у нас, както е известно, общо взето такива съвсем спонтанни, истински свободни, импулсивни, сиреч истински неща или акции много рядко се случват, което говори много лошо; то е свидетелство, че у нас по принцип свободните, разбиращите свободата, обичащите свободата, живеещите свободно, държащите се по достоен начин човеци сме твърде малко. Което е и главната фатална причина нещата у нас да са в това окайващо състояние или положение. А пък ония неща, които се правят под външен натиск, които са организирани по една казионна линия и прочие на същото това основание са толкова по-фалшиви, те затова само имитират, не са истински, те са чисто и просто едно нашенско менте. Истинските неща в този живот се правят от истински, от автентично съществуващи човешки същества, инак казано, от свободни человеци; това е също аксиома, но где ги, моля ви се, у нас тези "свободни человеци"? У нас за сметка на това обаче е пълно с недостойно живеещи несвободни хора, именно с разните му там зомбита, калпазани, страхливци, малодушници, треперковци, подлизурковци пред началствата, на които пагубното статукво е тъй изгодно... да продължавам ли натам с "обидните квалификации"? Има още много думи, които са крайно подходящи за охарактеризиране на този толкова унизителен национален феномен или темперамент, манталитет, стеротип или както иначе искате го наречете.


Пиша този текст на компютър в училищната библиотека, имам пауза в часовете, та гледам да си уплътня времето. Сутринта го започнах у нас, в къщи, ала не ми стигна времето, затова го дописвам тук. Още много имам да пиша, ала започна да ми писва писането, пък тук има четящ книга ученик, а тракането от моя страна по клавишите на клавиатурата най-вероятно му пречи да чете. Показа ми книгата този ученик, захванал се е да чете хубава и трудна книга, затова преставам да издавам шум, спирам да пиша, да тракам на клавиатурата. Този ученик, който чете тази хубава книга, е оня същият един-единствен ученик (от 12-ти клас), който вчера дойде на сбирката в Дискусионния клуб. Ето че двамата стоим тук напълно самотни и в библиотеката. В която е пълна пустуш. Е, понякога идват и други ученици, не е истина, че не идват. Но четящите книги ученици общо взето са крайно малко. Защо не четат книги нашите ученици, имам предвид учениците в България, защо образователната система даже и на това не може да ги научи, напротив, младите хора у нас масово са отвратени от четенето особено на книги, ето това е интересен проблем, който си заслужава да бъде обсъден специално. Като не четат книги даже в училище, като нямат възможност спокойно да се зачетат, като учениците са се отвратили от четенето на това, което учителите всеки ден ги натискат да четат, а именно прословутите министерски учебници, учениците с този свой пълен бойкот на четенето всъщност бойкотират абсурдната и по противочовешки начин устроена административно-командна или социалистическа система на държавното задължително образование. Това, дето се казва, е и "лебедовата песен" на тази същата система, това е и нейният реквием.

Спирам дотук. До нови срещи! Желая ви хубав ден и приятни размисли!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Constantine Raida каза...

И един войник в областта .....