Тази наша варварска и робска психология как ли ще я променим, може ли да я променим, а, какво трябва да изобретим че поне малко да я променим?!

Днес е ден на "освобождението на България" и също така е "национален празник" предимно на българските русофили-рублофили, които на този ден празнуват тържеството на имперска Русия над своята родина България, а не нещо друго - както ще ви лъжат безогледно през целия днешен ден. Налага се да кажа някои неща по този повод. Прочее, и моето предаване по Пловдивската обществена телевизия, което се случи да е тъкмо днес (всеки четвъртък от 11 часа е времето за неговото излъчване на живо), именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" ще бъде посветено на тази същата тема. Тия мои записки сега са, така да се рече, подготовката ми за предаването.

Аз тия дни вече писах в блога си по същата тема, примерно написах това есе: Не разбираме свободата, живеем с напълно погрешни представи за свободата и за освобождаването - поради което и страдаме, съществуваме недостойно и мизерно!, което съдържа главната ми мисъл. Не може хора, разбиращи що е свобода, да говорят без замисляне за "освобождаването" и то не на един индивид, а на цял един народ; не може разбиращи що е свобода човеци да я възприемат за нещо, което може да се дава, дарява и подарява, за което пък, респективно, следва да сме вечно благодарни на благодетелите си. Хал-хабер си нямат що е свобода тия, за които нашият Апостол на свободата Левски пишеше, че предпочитат да чакат някой да поднесе свобода им сервирана на тепсия - нали знаете тия думи на Апостола? Ами като ги знаете що не се опитате да им постигнете верния смисъл, да асимилирате що те значат; ето, припомням ви ги

Българинът много обича свободата, но чака някой друг да му я поднесе на тепсия!

Ние, съвременните българи, нима не сме същите? Не чакат ли сега всички от нашата образователна сфера (да дам този най-изразителен пример!), не чакат ли сега всички наши учители, ученици и родители не друг, а поредният министър на образованието и щедър благодетел не само да благоволи да им подари свободата, но и дори да напише нарочна инструкция, съдържаща всички най-точни заповеди, инструкции и команди какво точно трябва да правим за да станем, видите ли, свободни?! Искате ли други примери? А не си ли избираме редовно на избори нашият пореден любим бабаит, т.е. "оправяч"-спасител на малоумнита ни нация?! Още примери искате ли? Не мисли ли масовият българин така, както му внушават подкупните олигархични медии и разните там корумпирани медийни мерзавци - да не им споменавам имената кои са тия последните, щото ще ме дадат под съд "за клевета" и ще ме съсипят от плащане на глоби, щото и "правосъдието" у нас общо взето е също тяхно, принадлежи на същата тази всевластна мафия, която дирижира положението у нас!

Пак преди ден пиубликувах ето това: Проклятието на нас, българите, е че масово не разбираме що е свобода - а истината на свободата е в освобождаването!. Там цитирах една велика мисъл на философа Хайдегер, показваща точния смисъл на свободата - и приведох кратък мой коментар по този повод, който съм писал преди години, това всъщност е от предговора на моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, която излезе от печат през 2000-та година. Ето ги думите на Хайдегер, които у нас съвсем не се разбират, да не говорим за това някой пък да ги спазва:

Свободата е и може да бъде единствено в освобождаването. Единственото адекватно отношение към свободата в човека е само освобождаването на свободата в човека. (Мартин Хайдегер)

И там аз лично коментирам: Хората, които не са преживели това – освобождаването на свободата в тях самите, в тяхното сърце! – т.е. за които един такъв кардинален поврат е нещо непочувствано, възприемат свободата просто като дума. За преживелите го свободата е ценност на живота, от която те никога няма да се откажат. Някой разбира ли го това? Колцина ме разбират изобщо?! Може ли това нещо да го разбере оня, който съвсем не го е преживял, за когото един такъв душевен поврат е нещо чуждо и непонятно?! И ето какво ми пише дежурното по блог мрънкало, което не прави и най-плах опит да вникне за какво всъщност става дума:

А теориите ви, че българите не разбирали свободата са глупост, понеже цялата българска история е една безспирна битка за свобода.

Мрънкало с патриотична тенденция си имам в блога си, колко трогателно и похвално е това! А аз, видите ли, съм нещо като урод, като нихилист, като предател, като враг на българщината, защо не?! А непростимият ми грях е, че не допускам някой да говори празни приказки за свободата - за това, което съвсем не разбира. И за което даже не умее и да се замисли. Защото са му втълпили в главата, че свободата, видите ли, била нещо "пределно ясно". Да, за такива свободата е само нищо не значеща дума, която патетично употребяваме по празниците - за да демонстрираме, че и ний тия работи ги разбираме, видите ли! Ето какво написах тази сутрин на въпросното мрънкало:

Таваришч, не употребявайте, моля, думата свобода - във вашите уста тя звучи кощунствено! Не може човек, който съвсем не разбира що е свобода и постоянно демонстрира, че по тази причина не я уважава, да употребява думата свобода. Използвайте, моля, други думи от тъй богатия български език... но не употребявайте думи, чиито смисъл не разбирате... думи, чиито смисъл е непроницаема загадка за вас лично.

Ония, които разбират що е свобода, които са постигнали с цялата си душа нейния възхитителен смисъл, говорят по съвсем друг начин за свободата. Те празни, патетични и кухи приказки за свободата не могат да бълват. Свободата е нещо духовно, а как бездуховен човек ще може да постигне нейния възхитителен смисъл?! Свободата е състояние на духа, тя е велика идея, която обаче има такъв мигновен мощен ефект върху съществуването на човека, че този човек от този момент нататък вече не е същият. И такъв човек вече започва да живее със свободата си, той вече е действително свободен. Такъв човек, разбира се, води всекидневна битка с ония, които не разбират що е свобода - и по тази причина правят всичко за да посегнат и на неговата свобода. Всекидневно ний, дето имаме претенция, че сме били уж свободни или демократични, трябва да практикуваме свободата си, да работим за нея, да се ползваме от нея, да живеем с нея, т.е. поне трябва да ни личи несъмнено, че сме свободни човешки същества, а ако това нещо не ни личи по делата и по постиженията, то тогава значи нямаме никакво основание и право де се смятаме за свободни, т.е. ние просто лъжем, че сме свободни, че разбираме що е свобода и пр. Себе си лъжем най-напред, след това лъжем и околните. У нас е пълно с лъжци по повод на свободата, с лицемерно говорещи за свободата люде, с мошеници, с подлеци, с тарикати, чиито тарикатлък стига дотам че даже и самите себе си прецакват постоянно, пълно е у нас с малодушници, със слабаци, с мухльовци, с мижитурки... да продължавам ли още?! А виж, достойни и наистина свободни човеци у нас са същинска рядкост - по моето разбиране. По разбирането на ония, които не само разбираме или знаем що е свобода, но и живеем с нея, които не благоволяваме да харизаме свободата си на някой друг, с оглед да си запазим презрения комфорт или спокойствието. А тия думи на Спасителя премислили ли сте ги, разбирате ли ги, драги ми нашенски "православни християни", чието християнство, простете, ама изобщо и съвсем не ви личи:

Познайте Истината, защото истината ще ви направи свободни!

За каква истина става дума ли? За всяка истина ли става дума? Или става дума за Истината, която тъй човечният наш Спасител ни е донесъл и дал? Вие съзнавате ли, че учението на Христос е религия на свободата? Или изобщо не сте се замисляли за това? Ох, простете, вие, разбира се, сте "модерни хора", вие сте атеисти и нихилисти, простете, аз не предвидих това и за малко да ви обидя, че сте християни! Или все пак сте християни? Или само наужким сте християни?! Щот е прието да се преструваме на християни, нали познах? Ще лъжем, че сме християни. Даже и самия Бог ако требе ще се опитаме да излъжем. Е, вярно, Бог гледа право в сърцата, но ний, колко му е, и Бог ще се опитаме да излъжем: за нашенския бабаит невъзможни неща нема, епа нема!

Тия дни също така записах в клас и публикувах няколко клипчета, ето ги: Ситуацията с практикуването на свободата, с "освобождаването" и с търсенето на "апостоли на свободата" в нашето училище. Снощи също публикувах видеозапис на един учебен час по философия на правото с моите ученици (виж: Горките ученици, Грънчаров продължава да ги тормози да мислят!), а по този предмет, в моето разбиране, основната тема е тъкмо свободата: аз съм направил от книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА едно тъничко учебно помагало по свобода и ний по него учим темите и проблемите. А ето какво изплака една другарка под горното клипче:

Тъжно е да се гледа как губите ценно учебно време с празнословията си и вербалното си лутане. Горките ученици...

А друга една анонимна другарка съчувствено добави:

Горките ученици! Грънчаров ги тормози да мислят! И то при положение, че всичко си е напълно ясно! Грънчаров, ти наистина не ставаш за учител. И лесното правиш трудно даже!

Да, аз се опитвам да правя невъзможното: предлагам на учениците си не само да водим задушевни разговори за величавостта на свободата, но и да започнем да правим свобода, т.е. правя каквото ми е по силите да ги подтикна да започнат да живеят свободно, да се ползват практически от правата си на суверенни човешки същества. Провеждам един грандиозен експеримент по свобода, по практическо реализиране на свободата, и то не от вчера, а от години, стъпка по стъпка аз самият като учител съм се движил до тази въодушевяваща ме все повече идея да бъда истински полезен на учениците си, да им помогна до постигнат едни безценни житейски уроци за свободата; т.е. давам възможността на учениците си да преживяват непосредствено ситуацията на един свободен човек, който обаче, забележете, съвсем не знае какво да прави със свободата си, с този "безценен дар"! Да, оказва се, за жалост - и това е една направо плачевна констатация! - младите у нас съвсем не разбират що е свобода, не я ценят, не я познават, даже не я и искат, и то по една-единствена най-простичка причина: ами защото свободата просто е забранена в нашите училища, тя в тях е нещо непознато, в тях цари една съвсем чужда на духа на свободата атмосфера на нейното постоянно и най-безчовечно потискане, елиминиране, отричане и пр. Да, свободата в нашите училища, пък и в останалите общности, от които се състои свидното ни отечество, също е забранена! Фактически е забранена, а иначе на хартия, разбира се, ний си имаме свобода, да имаме си я, ала за жалост не знаем що да правим с нея. Аз навремето писах нещо по тоя повод, струва ми се за уместно да го повторя ето и сега - и с това май ще ми се наложи да завърша (няма да търся точния цитат, щото не знам, не помня къде съм писал тия думи, а и не ми се търсят сега, по-лесно ще ми е наново да ги възпроизведа):

Българинът, значи, по думите на Левски "много обича свободата", но само ако някой друг му я поднесе сервирана на тепсия, нали така? И като се намери някой друг да му поднесе свободата именно в тепсия, що прави по-нататък нашият премъдър нашенец, който не се оставя така лесно да го преметнат, нали така? Ами ето що прави: боцва той с вилицата свободата, тоз тъй странен "продукт", дето лежи в тепсията, оттук-оттам, попремята го той из тепсията за да види що има отдолу, под него, маже би си мисли, че там може пък да има скрита некоя банкнота, знам ли що си мисли тоя същия масов нашенец, пак е бодва с вилицата, не, това не е онуй, дето си го е представял и тогава нашенецът, силно разочарован нали знаете що ще рече?! Не знаете ли, не се ли сещате що ще произнесе масовият нашенец в тази ситуация? Е, щом се правите на изоглавени че не знаете, ще ви кажа аз тогава какво той непременно ще произнесе:

- Амче за какво ми е на мен таз свобода бе, че тя не става за... ядене?! Я ги виж ти, ще ми се майтапят те с мене?! Я дайте тук нещо съедобно, некое и друго кюфте, кебапче, некоя и друга мазна пържолка, пък тази пуста свобода си е вземете за себе си, на мен тя не ми требе! Я ги виж ти, ще се опитват те да ме баламосват мене, не, при мене тия не минават! Аз току-тъй нема да се мина!

Това е засега. Утре, живот и здраве да е, пак ще продължа да пиша по темата си. Знаете, аз в училището, в което работя, обявих един ПРОЕКТ ЗА НЕПОСРЕДСТВЕНА И ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА НАШАТА УЧИЛИЩНА ОБЩНОСТ. Та около този проект има много да пиша тия дни, щото имам вече доста наблюдения и заключения. Примерно вчера ми се наложи да замествам една учителка, дето е в болнични, по т.н. министерска програма "Без свободен час", забележете как в МОН са нарекли тази програма; та в тия два часа, в които замествах, ми се случи нещо интересно и любопитно, и други неща се случиха, но сега нека само да спомена за това. И аз разговарях с учениците как те възприемат тази инициатива на МОН "Без свободен час", т.е. когато някой учител отсъства, той непременно да бъде заместен от друг учител, с оглед, не дай Боже, учениците за малко да останат свободни! И минута учениците не бива в нашите училища да остават свободни, щото тогава може в главите им, да допуснем, да дойдат некакви "вредни мисли", нали така?! Затуй, както подобава за казармения модел училище, каквото е нашето българско училище, учениците да не бъдат оставяни свободни и минута, вечно трябва да бъдат товарени, с оглед да не вземат в главите им да идват някакви неправилни мисли! Е, аз говорих с учениците си по тоя пункт, питах ги има ли някакъв начин все пак да защитят човешкото си право да имат известна свобода в училище, примерно когато някой учител отсъства, да могат сами да решат как да проведат това случайно появило се свободно време.

И знаете ли какво ми казаха учениците и то масово, което мен лично ме потресе?! А това са ученици от 11-ти клас все пак, големи ученици, знаете ли какви трагични резултати получих в тази моя импровизирана анкетка? Чудя се дали да ви кажа, но резултатът е направо печален. Ще ви кажа следното: само двама ученици (от близо 40 общо от двата класа) заявиха, че имат готовност да предприемат някакво действие за да си защитят правото да не бъдат унижавани така варварски, а останалите до един заявиха, че нищо не може да бъде направено, че трябва да търпят, да понасят гаврата, примерно, когато в такъв един час дойде учител-заместник и за да им запълни времето почне да им чете някакъв пропаганден текст, който те изобщо няма да слушат, но ето, поне няма да бъдат оставени незаети, за да не би, не дай Боже, да вземе да се появи некоя "подривна мисъл" в главите им, некоя неправилна мисъл, примерно, да вземат да решат да излязат от прашната стая, да идат да подишат свеж въздух в близкия парк, да се поразтъпчат малко, да седнат на някоя пейка, да се почувстват поне за малко човеци, сиреч свободни и пр. Не, това нещо е забранено, а младите поголовно смятат, че било нямало, видите ли, никаква надежда нещо да се промени! Нямало какво да се направи, а трябвало да се кротува, да се търпи, да се мълчи! Това трябвало да се прави. Представяте ли си какво отчаяние и каква безнадежност лъха от тия думи когато са изказана от устата на съвсем млади хора - знаем, че младостта по принцип е бунтарска възраст! А нашите млади са прекършени вече! И се държат като старци и като баби! Примерно повечето се подхилкваха на въпросите на "обезумелия даскал", който им поставяше толкова много провокационни и в тяхното съзнание, предполагам, направо нелепи, безсмислени, направо тъпи въпроси!

А двамата, дето се представиха за бунтари знаете ли какво стана с тях?! Единият много напираше да тръгне ако трябва сам за да иде да протестира срещу неправдата и несправедливостта, бил готов да иде да заяви каквото мисли по въпроса пред самата помощник-директорка, напира да излиза, едва го удържах, каних го да опита да събере съмишленици, да отидат повечко хора, той опита, но не беше убедителен, никой друг не се подведе под акъла му; в един момент изхвръкна навън; а след това се разбра, че просто напирал да излезе навън щото, видите ли, много му се пушело цигара; да, той одите просто да си запали една цигара! Туйто. Има ли смисъл още да пиша по този въпрос? А останалите ученици ми гледаха сеира и ми се чудеха на акъла защо изобщо им губя времето да поставям такава една "по принцип ненужна" тема за свободата и за освобождаването! Но имам и една малка победа от вчера: другият бунтар от този клас реши да дойде в предаването ми и да отговаря на въпросите ми! Нещо повече, в един друг клас, 10-ти, като предложих на учениците ако някой иска да дойде в предаването ми и да каже какво мисли, след часа дойде при мен и заяви, че и той е готов да дойде да участва в предаването "На Агората..."! Това за мен вече е голяма победа, страхът вече е надмогнат! Да спечеля за каузата на свободата двама младежи за мен е голям триумф даже! (Ще се похваля сам, колкото и да е нескромно, щото иначе мен постоянно за всичко само ме ругаят!) Ето че било имало смисъл да се разговаря с младите по тия въпроси и по такъв начин, нали така излиза?!

На човек може да му се приплаче като мисли за тия неща, а днес е празник, нека да празнуваме, а, какво ще кажете?! Днес са ни освободили, днес нашите "братя" руснаците са ни подарили свободата - нищо че самите те, горките, имам предвид нашите "освободители", са били по-големи роби даже и от нас! Празнувайте по този повод ако можете де! Аз не мога. На мен ми се плаче на моменти от безсилие. Тази варварска и робска психология как ли ще я променим някога?! Може ли да я променим, а, какво трябва да изобретим за да я променим?! Вие какво мислите по тия въпроси?! Кажете де, изкажете се, що мълчите? Или и вие мислите, че това са ненужни въпроси? И какво ще правим с България като сме такива? Ще я закриваме ли вече? Гробът ли ще й копаем? Кажете де, не мълчете като...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo