Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 21 март 2016 г.

Защо не умеем да си сътрудничим за постигане на тъй потребното ни взаимодействие и обединяване на силите за решаване на съдбовните национални задачи?



В блога на г-н Иво Инджев, под публикацията му със заглавие Право на отговор (където се получи многозначителна, богата на смисъл и поучителна ситуация), се наложи да напиша следния коментар по така важната според мен тема:

Този казус заслужава по-задълбочено обсъждане - тъй като поставя съдбовно важен въпрос: за това защо не умеем да си сътрудничим за решаване на важни, значими проблеми - и постигане на тъй потребното ни взаимодействие и обединяване на силите с оглед решаване на съдбовните обществени и национални задачи? Аз отделно ще пиша пак по този въпрос, но сега искам да кажа нещичко.

Приятелите от Клуб Z се засегнали, щото били охарактеризирани като "русофилски сайт", а те били само "обективен източник на информация", да, обаче нима не се съзнава, че пазарните аргументи (да ни четат и нерусофилите!) тук не отместват нуждата да имаме позиция - защото в момента се води война срещу България, в която е престъпление да си индиферентен! Това от една страна. А на второ място идва въпроса за това какво ни пречи да си помагаме, да си обединяваме силите, да си сътрудничим - след като, да речем, споделяме общи ценности. Да, какво толкова ни пречи?

Аз навремето, преди години, като се захванах с блогърстването, развивах една теория за т.н. "блогърско цунами", същината на което беше тази: отделните "блогъри" сами по себе си, поотделно, не могат да постигнат кой знае какво, но ако почнат да си взаимодействат, да си обединяват силите, тогава по модела на "цунамито" могат да постигнат много; когато някой блогър напипа важна тема, тя да се подеме от други блогове (които да подсилят тезата му с нови и нови аргументи!) и така от блог на блог силата на "цунамито" ще набира сила, а на тази основа вече може да залее е да увлече и сайтовете, а също така дори и казионните, официозните медии, да не говорим за това, че може да има и някакъв международен отзвук. (Абсолютно същото важи и за потребността от обединяване на силите на нормално мислещите, т.е. на дясномислещите хора у нас.) Развивах тази теза за блогърското цунами преди доста години на една национална среща на блогърите, проведена в залата на Централния клуб на армията, тогава Радан Кънев (Бедров, Комитата и прочие) бяха само блогъри, спомням си, че не обърнаха никакво внимание на изказването ми! И ме гледаха сякаш съм някакъв крайно неприятен натрапник, който, видите ли, си позволява да мисли - и да се прави на "интересен"!

Както и да е. Аз още не се отказвам от тази инициатива за блогърското цунами и често подкрепям разни приятелски блогове. (Мен лично много рядко ме подкрепят за каквото и да било, но какво да се прави, такъв е животът у нас!) Пък дано един ден този почин почне да се разпространява въпросната инициатива за цунамито, знае ли човек какво може да ни донесе бъдещето?!

Нямам време сега да пиша повече по подетата тема, щото бързам за работа, имам първи час (от 7.30 ч.), аз съм учител по философия и гражданско образование покрай блогърстването. Но ще се изкажа пак скоро. Темата е изключително важна.

Хубав ден желая на всички - и приятна седмица!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Съгласен съм напълно с г-н Ангел Грънчаров. Илюстрирам с пример от Украина с която днес сме на една страна на барикадата в хибридната война на кремъл. Говоря за сайта Главпост. Който като магнит събира всички значими статии и то не само по оста противопоставяне на страната им на раззия. Дават и инфо по текущи събития, правят и “забежки” по чисто човешки, научно-популярни, ежедневни и пр. проблеми. Критични са и към определени аспекти на западната политика и начинът им на живот. Няма да забравя и съжалявам дълбоко, че не ги “фаворизирах” за себе си и сега още не мога да ги открия в архива на сайта два анализа на блогара Ян Валетов. Първият беше: “Десет причини да НЕ обичаме Америка”, Вторият: “Десет причини ДА обичаме Америка”. Първият го четох два пъти. И двете статии са посветени на “подробности от пейзажа” от всекидневието в САЩ. Смея да твърдя, че горе-долу, с приближение, без особен напън авторът е прав на 100%. Което си е, си е. Това е политиката на цитираният сайт. И за това хората му се доверяват.

http://glavpost.com/

GEORGI NIKOLOV