Там, където светлината прогонва мрака

Получих ето това писмо от един читател на блога:

Здравейте,

Надявам се това писмо да намери Вас и Вашето семейство в добро здраве и чудесно разположение на духа. Въпреки дегенерацията на нашето общество и други тежки инфекциозни душевни заболявания.

Гледах Вашето предаване от 10-ти март на тематика комунизъм и неговата истинска същност (Роби на комунизма ли сме все още?). Смея да твърдя, че предаването Ви бе изключително. Вашата превъзходна репутация расте с всяка изминала седмица, а с нея и броят на гражданите, които изказват задоволство от Вашия ценен принос.

Аз лично смятам че комунизма и други жестоки мутации представляват проявена болестна симптоматика на душевните недъзи на човека. Паразитните болести ги е имало и преди и днес. Но днес те са добили мащабите на пандемия, например глобалната диктатура на безразличието властва над човешките души с по-разрушителна власт и от най-тоталитарната сила в историята ни.

Не Ви ли прави впечатление как докато едни човешки същества бедстват в наводнени и разкъсани палатки, умоляващи за троха хляб страдат до предела на болката, паднали на колене в калта, ние в същото време в България скандираме пред Народното събрание за свещеното ни право да опъваме палатки и да палим барбекюта за собствено удоволствие? Тези къмпингари не разбират ли че хора умират през това време, съвсем ли нямат морални приоритети?

Изобщо ли не им минава мисълта за съпричастност с тези нещастни хора… Не смея да си отговоря, тръпки ме побиват! Интересно е че ако ги попитате, къмпингарите и други подобни, каква вяра изповядват, всички до един ще изкрещят в лицето Ви че са християни! 100%-ви!

Как е възможно хората да са толкова цинични? Ами те и озверелите кучета имат по-голям свян от нашия род.

Струва ми се толкова драматично състоянието ни, че ми се струва разумен изводът че днес да имаш къшей хляб, останал покрив над главата и някакъв мир в душата си е цяло чудо. От библейски измерения, визирам Мойсееви.

За това всяка вечер след 20 часа местно време аз напускам България, мятам вързопа със сухари през рамо и тръгвам на едно славно пътешествие, отивам на гости на стари приятели добри и човечни, те са останали завинаги в едно друго време- днес известно като Ренесанс, уверявам Ви че това е едно славно време. Там в страната на принцовете на духа, благородници, изпълнени с усет за красивото и справедливото, аз получавам убежище. Тогава аз разбирам че си е струвало, изведнъж светлината прогонва мрака.

Това не могат да ми отнемат и ченгетата от ДС, бивши -> настоящи -> бъдещи. Редът без значение.

Споделям с Вас музика написана от Антонио де Кабезон, той е роден през 1510 год. от майка си сляп, въпреки това аз мисля че той съвсем не е бил незрящ, защото с вътрешните си очи той е виждал красивото и прекрасно в света и човека.

Или поне е виждал потенциала за добро, скритото синапено семе, което не се е проявило, но което носи в себе си силата да стане голямо дърво, даващо хубава и плътна сянка на тези дето търсят убежище от палещото слънце на лятната жар.

С най-добри пожелания, Я.М.

Здравейте, уважаеми г-н М.,

Благодаря Ви за хубавото писмо и за добрите думи! Споделям изцяло разсъжденията Ви относно това, че у нас масово не се разбира какво е да си християнин, какво е да си свободен, дори не се разбира и това какво е да си човек. Според силите си се опитвам да работя за това колкото се може повече хора, предимно сред младите най-вече, да направят нужното и зависещото от тях та все повече и по-надълбоко да почнат да вникват в смисъла на тия толкова важни думи, понятия и духовни ценности на живота ни.

Много ми хареса музиката на Кабезон, позволих си да сложа клипчето си в блога та и други хора да имат възможността да й се насладят. По същата причина публикувах писмото Ви в блога си, за да стигне мъдростта на думите Ви до повече хора, разбира се, запазих инкогнитото Ви, понеже не съм Ви взел разрешението за това, надявам се, че ще извините моето своеволие.

Желая Ви всичко добро!

С уважение: А.Г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo