Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 19 март 2016 г.

Животът е постоянна борба: за тържество на доброто, на истината, на правдата, на човечността



Получих на имейла си следното тревожно писмо от млада учителка, която се свърза с мен за да сподели проблема си; на нейното писмо отговарям по-долу, ето и двете писма:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Чрез интернет попаднах на Ваша статия за образованието, хареса ми написаното и затова се заинтересувах повече, прочетох много неща в блога Ви, включително и книгите Ви "Ние не сме тухли в стената!" и "Изкуството да си учител". Силно съм впечатлена от Вашите разбирания и от подхода Ви, аз също не желая да бъда, както се изразявате, "типов учител" и се опитвам да бъда различна. Работя като начална учителка, обичам си работата, но често съм безработна, не мога да си намеря постоянно учителско място вече пета година защото директорите обикновено ме назначават само за по една година (или дори за по-малък срок). В момента съм възпитателка в едно училище в Сливен, в което има много ромски деца. Много е трудно да се работи в такова училище. На моменти се отчайвам напълно и си мисля да се махна завинаги от учителстването. Униженията, които преживяваме всеки ден, са неописуеми.

Директорите изобщо не ни влизат в положението и повтарят само това: едни се справят и издържат, други не се справят, условията са еднакви, значи всичко зависи от учителя! Оня учител, който се държи неавторитарно, не тормози учениците, бива възприеман като "лош". Защото в часовете му нямало образцов ред и дисциплина. Децата трябвало да бъдат кротки, тихи, изпълнителни. Да, и послушни! Послушността е най-голямата добродетел в нашите представи. "Който слушка... папка!", нали такава беше известната поговорка? Аз обаче имам един недостатък - не мога да се отнасям зле към учениците си, не мога да си позволя да ги тормозя, не желая тях да ги е страх от мен. Не съм тиранична и не мога да си позволя да ги мачкам. Нещо вътре в мен се съпротивлява на разпространения типов подход на "добрия учител". И по тази причина при мен нещата съвсем не вървят. Децата, на който преподавам, макар и малки (3-ти клас) вече са опорочени от системата: слушат учителите, от които ги е страх, кротки са в техните часове - и същевременно сякаш си отмъщават за униженията на ония учители, които се отнасят добре, човешки с тях. Вие добре сте описал тази ситуация в книгите си. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: