Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 17 март 2016 г.

Национален срам



Je suis български пенсионер, Автор: Милена ФУЧЕДЖИЕВА, Снимка: Емил Георгиев

Страдаме за терора извън България, а отминаваме терора над възрастните хора. Геноцид, не терор

Каква е стойността на всички je suis-та, които така щедро споделяме във Фейсбук пред една снимка, качена от непознатата за мен Мария Пенчева, заснела спяща миниатюрна българска баба, свила се на седалката на влака. От текста на Мария разбираме, че жената току-що е излязла от болница, явно няма кой да я посрещне и да се погрижи за нея, и целият й багаж е събран в една кофа, а в кофата с бедняшки лични вещи е и кренвирш, взет от болничната храна. Една безименна 85-годишна българка, събула маратонки, дадени й милозливо от някого, и подвила крака да дремне. Благодаря на непознатата Мария Петрова за снимката, както и за това, че е споделила кроасан и пари с жената. Бабата броила, броила жълти стотинки и едва събрала 2 лева за билет…

Чудя се как не ни е срам всички вкупом. Има нещо сбъркано в нас. Тези хора ни отгледаха, започнали живота си на купонна система в края на Втората световна война, и ударени отново жестоко с 10 ноември 1989 г. Какво се случи с нас, за да се стигне дотам? Какви деца отгледаха родителите ни, решили да ни дадат всичко, което те не са имали? Нали това е мантрата на всеки родител, особено на произхождащите от село в онези времена… Дадоха ни къщи и апартаменти, които ние да не изплащаме, а да имаме сигурност, която самостоятелно вече много трудно се постига. Огромна част от най-смелите и образованите напуснахме България и потънахме в собственото си оцеляване из далечни страни. Оставихме родителите си да се оправят сами. Някои горе-долу успяваха, други едва, трети никак. Последните два варианта са най-често срещани.

Явно наистина има нещо сбъркано в начина, по който тук се възпитават децата. Моето поколение, което в момента управлява държавата, поело я от поколението на хора, живели достатъчно дълго в соца, за да нямат представа какво е свобода и произхождащата от нея лична отговорност, се оказа неспособно на емпатия и напълно лишено от родово чувство, въпреки все по-големите заклинания в патриотизъм и национална гордост. Невъзможна е националната гордост при тази снимка. Тя предизвиква само национален срам. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Аз не съм си оставил родителите. Нека този който го е направил да се срамува. Не ни вменявайте колективна вина. Всяка ситуация е много конкретна и не подлежи на обобщаване.

Томи Томев.

Анонимен каза...

Ужасно е, че възрастни хора са оставени в такава мизерия.
Синдромът на колективната вина обаче е нещо много разпространено в България - най-добре го възпитаваше казармата. Там за простъпката на един често наказват цялата рота, или поне взвода. Нищо чудно, че и г-н Грънчаров разсъждава така.

Ангел Грънчаров каза...

Как разсъждава Грънчаров по този въпрос, таваришч, щото самият Грънчаров до този момент нищичко не е казал по този въпрос? :-) Ваша милост да не е гадател, та знае как разсъждава Грънчаров без самият Грънчаров нищо да е казал?! :-)