Моля, подкрепете с гласа си петицията до българските власти в защита на нашия сънародник от Русия Петър Парпулов!

Ето писмото, написано ми от дъщерята на осъдения за “държавна измяна” етнически българин от Русия Петър Парпулов:

Спасибо большое за помощь. Мой отец тоже пенсионер. Ему 61 год скоро и этот приговор для него будет смертельный. Со здоровьем у него не важно. Я тоже два года назад создавала петицию, чтобы отца хотя бы на домашний арест перевести, пока шло следствие, но мало людей откликнулись. За эти два года таких как мой отец уже свыше 200 человек. Нашему правительству нет никакого дела до них.

Суды у нас проходят совсем не по закону, защиту даже не слушают. Повесили гриф совершенно секретно и два года нас не допускали к отцу. Единственная связь была письма с задержкой в пару месяцев или через адвоката.

Никто даже слушать не хочет, делают что хотят. С 4 марта 2014 года я пыталась добиться свидания с отцом. И только в этом году после вынесения приговора меня допустили к нему. Так и удалось за два года увидеть его всего два раза.

Так что рада любой помощи, лишь бы добиться справедливости. Не должны невиновные страдать по чужой вине. Я пыталась связаться с Вами на Facebook, но после нашла электронную почту. Спасибо, что откликнулись.

ПРИЗИВ: Моля, подкрепете с гласа си петицията до българските власти в защита на нашия сънародник Петър Парпулов.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo