Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 4 март 2016 г.

Защо не издигаме знамената на Украйна, Финландия, Полша, Румъния, Беларус когато честваме освобождението и саможертвата на освободителите си?!


Освобождавай и владей, Автор: НИКОЛАЙ ЦЕКОВ

Какво е целяла Русия пред 138 години

В навечерието на тазгодишното честване на българския национален празник руското Външно министерство отново не пропусна да припомни на българите за амнезията им по отношение на тяхната “двойна освободителка” Русия, която ги е спасила и от османско владичество, и от фашизма. Реториката на Кремъл, която потъпква всички правила за дипломатичност и елементарна коректност, срещна в София неочакван опонент. Пред Дойче Веле посланикът на Украйна Микола Балтажи, който е доктор на историческите науки, цитира многобройни източници, които разкриват потулваната десетилетия истина, че украинските войници и офицери са съставлявали поне половината от руската императорска армия, която е навлязла през 1877 година в българските земи.

„Изследователите на архивите на украинските губернии по царско време са категорични, че основната част от воювалите за освобождението на България офицери и войници са били украинци. И в това няма нищо странно - руският императорски щаб е предпочел да използва военния потенциал на най-близко разположената до България своя вътрешна колония, вместо да праща гарнизони от районите на Москва и Петербург. Затова мобилизацията за войната е проведена преди всичко сред украинското население на Киевското и Одеското военни окръжия. В структурата на воювалата тогава армия има голям брой полкове и други военни формирования, чиито имена издават произхода на рекрутираните войници - Киевски, Харковски, Полтавски, Гродненски, Житомирски, Черниговски, Мариуполски и още десетки други. Във войската се включват и голям брой украинци с български корени, които с огромен ентусиазъм тръгват да освобождават своята прародина, а някои от офицерите остават след това в България, за да подготвят младата ѝ армия. Интересен е и съставът на първата руска военна част, която стъпва в България. Това е 14-та пехотна дивизия, която дебаркира на дунавския бряг при Свищов и създава предмостие за инвазията. Тя се състои предимно от украинци и се ръководи от генерал Михайло Добромиров“, посочва Микола Балтажи.

Монополът на Москва върху миналото

В архивите на много украински епархии са записани имената на многобройните жертви, паднали в тази война, казва още Балтажи и добавя: „Дори във вестниците на сравнително малки областни градове в Украйна като Полтава и Чернигов открих данни за броя на убитите в Руско-турската война. За Полтава имаме информация за близо 1 000 убити украински войници, а за Чернигов данните са за близо 600 жертви“, посочва украинският посланик и недоумява защо при честванията на българското освобождение се вдига само знамето на Русия. „За разлика от Москва обаче, на никого в Украйна няма да му дойде наум да досажда на българите с претенции за вечна благодарност. Но това, че не се издигат знамената на Украйна, Финландия, Полша, Румъния, Беларус, които също са дали жертви в тази война, си е все пак пропуск на българската страна“, посочва дипломатът. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: