понеделник, 28 март 2016 г.

Свободният, а това значи творческия труд е благодатен, че той не е бреме, напротив, дава крила на човека!



Благодаря на всички, които ме поздравиха до този момент по повод на днешния ми рожден ден! (Това изображение го е подготвил и ми го изпрати г-н Stefan Stefanov от Пловдив.) Днес наистина навършвам 57 години - и започвам 58-та.

Напреднах много в броя на годините, но какво да се прави, годините напоследък си летят неудържимо - особено когато човек като мен е потънал в правенето на какви ли не неща, който има много грижи, дето се казва, скъсвам се от работа - и не зная що е почивен ден (най-много работя тъкмо когато съм "свободен", т.е. когато денят се води "почивен"). Но човек на възраст като моята какво друго да прави освен да работи; няма нищо по-хубаво от свободния труд, от труда, който човек полага защото добре е осъзнал, че има голям смисъл в това, което прави - и по тази причина се е отдал без остатък на работата си.

Питам се ако по-млад човек привикне да работи истински от по-ранна възраст (тоест ако навреме се откаже от правенето на глупости и от безсмисленото пропиляване на времето!) - какви ли постижения тогава може да има такъв човек? Вероятно огромни. Аз ето това се опитвам да предам на младите, на които водя обучението по философия, по личностно развитие и по гражданско образование: мъча се да им помогна навреме да разберат, че свободният, а това значи творческия труд е благодатен, че той не е бреме, напротив, дава крила на човека!

Неслучайно в Светото Писание е казано, че проклятието на човека е това: "в пот на челото да си изкарва хляба...", пък там също така е казано и нещо друго: "... че не само с единия хляб живее човекът..."; тия неща имат огромно значение. Да живее пълноценно един човек - това значи да работи в онази сфера, която му дава възможност да развие напълно своя личностен потенциал, това е главното в живота, а всичко друго е вече производно от това. Но да не философствам много че ще се отплесна, а това значи, че тогава спиране няма.

Спирам дотук. Аз рождените си дни изобщо не ги празнувам, е, идват ми на гости мои най-близки хора, почитат ме, но това е, нищо празнично не виждам в това, че се е добавила още една година към времето, в което съм живял на тази земя. Та значи хубав ден ви желая и на вас! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Споко!:-) И аз не си празнувам рождения ден :-) Скъпи ми, Приятелю!Но какво пречи пък, като повод и подтик и в израз на искрено уважение и възхищение, заради и от ползотворния ти труд, да ти пожелая на този Твой рожден ден, да бъдеш все така и толкова увлечен в делото и работата си!Естествено е, че не иначе, освен върхово-творчески!:-)
Бъди жив и здрав Учителю!Благодаря ти! За радостта, удоволствието и мъдростта от четенето ти, от записите ти...! Благодаря ти, че съществуваш!

2016.03.28г. Владимир Петков-Трашов