Днес е имало поклонение в лагера край Ловеч за жертвите на комунистическите престъпници. Упокой, Господи, душите на невинно избитите от комунистическите терористи!
Ето и дребен детайл от "Българският Гулаг. Свидетели." София, 1991. Из спомените на Иван Желев Кисьов:
„Този боклук от Бургас знае да плямпа на осем езика и е адвокатско синче! – извика Газдов и си плю на ръцете. – И вместо да си гледа езиците, ходел в пристанището и предупреждавал чуждестранните моряци кои чейнчаджии били сътрудници на милицията.”
Той замахна, че въздухът изпищя, сопата описа дъга и прасна човека в главата. Кръвта рукна като гейзер.
Бригадирите се нахвърлиха връз него и тоягите им зачаткаха сякаш трошаха орехи. Прожекторът беше насочен към тила му и светлината струеше към мен, та главата му изглеждаше черна и кръвта шуртеше като мастилена струя. Биха го петнадесетина минути, той спря да мърда.
Донесоха чувал и го натъпкаха вътре. Убиваха дневно от пет до седем души, а понякога и повече.
В началото бяхме 180 лагеристи; за един месец стигнахме до 1000, а към края на първата година чух, че сме били заедно с женския лагер между 1500 и 2000 души. Материал да убиват и милиционерите и бригадирите имаше в излишък. Камионите непрекъснато докарваха нови и нови хора без присъди, защото нищо не бяха извършили, а отнасяха трупове.
Даниела Горчева
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Nema da 4ue6 pokajanie... 4ervenite glavi sa debeli i otivat v pogublenie, nima ni si 4el Bible??...
Публикуване на коментар