"Лицето Кънев" и реформаторите от ДСБ не спряха да помрачават радостта от постиженията и да слагат катран в меда на всенародната любов към Борисов!

Как реформаторите пак станаха враг №1 на държавата, Автор: Даниел Смилов

С десетината си депутати ДСБ и Гражданският съвет на РБ са наистина огромна опасност за държавността. Защо?

Тази седмица ДСБ и Радан Кънев в лично качество бяха официално произведени в най-големите врагове на тази държава – по-големи от ИДИЛ, бежанците и дори липсата на лична хигиена. По време на едни от най-сериозните успехи на управлението, въпросните субекти – „лицето“ Кънев и част от РБ – не спряха да помрачават радостта от постиженията и да слагат катран в кацата с мед от всенародна благодарност към Борисов, Цветанов и цялото кралско войнство. А постиженията си струва да се изброят и повторят, защото не се случват ката неделя:

• Най-после Робинзон Крузо беше удавен в плитките води на извън-учебното невежество;

• „Съжителството“ беше окончателно и безвъзвратно изхвърлено от помагалата по история и бе заменено с традиционните патриотарски комплекси;

• Евродепутати от ГЕРБ, БСП, ДПС и пр. (само без РБ) защитиха достойно България в Брюксел и поискаха да бъде свален мониторинга на ЕК, за да не ни се виждат резилите (вече всички ги знаели). И главният прокурор Цацаров беше доведен в залата, изглежда като веществено доказателство за тезата;

• Бойко Борисов писа писмо, ходи до Брюксел и се върна оттам;

• Междувременно парламентарната му група произведе остра декларация срещу ДСБ и „хората им във властта“;

• Борисов заговори за „бунт на кораба“, но строи бързо непокорните на палубата, като им каза, че няма да маха нито Москов, нито Ненчев.;

• Валерия Велева отправи влажно-гореща молба към Бойко Борисов да се разправи най-накрая с ДСБ;

• Подобни молби – в по-делови формат - заваляха и от стожери на държавността като Цветанов, Румен Петков и др. от този калибър;

• Антикорупционното законодателство отлежа още една седмица без да бъде прието;

• Гласуван беше обаче съдебният закон, който операционализира орязаната и куца конституционна поправка;

• Прокуратурата се самосезира да проверява зелени НПО-та, отново чрез газетата на Петьо Блъсков;

• "Булгартбак" спря да изнася цигари за Близкия Изток (уж заради публикации в „Капитал“), а Делян Пеевски не се материализира в парламента и така остана скрит от лоши думи хорски.

На фона на тези сериозни управленски успехи, единствени Кънев и ДСБ продължиха да недоволстват, да се държат опозиционно и да дразнят управляващите, бидейки хем в опозиция, хем в Реформаторския блок. Що за наглост е това, ревнаха разнородни медии и радетели за стабилност в блатната биоценоза, които заостриха общото си послание в поредица от конкретни питания:

• Как може партия да е в опозиция, а нейни кадри на управленски позиции да не са уволнени и сменени с лоялни партизани на управляващите?! Защо Радан Кънев не си изтегли хората сам, а поставя ГЕРБ в неудобното положение те да поискат да го направят?!;

• Щом може кумът на Радан Кънев да има адвокатски договор за няколко хиляди с „Терем“, защо да не може Пеевски да строи магистрала за половин милиард, Доган да има консултантски хидро-договор за милион и нещо, а Станишевата съпруга да получава през Хохегер български държавни PR пари в особено големи размери. Да не говорим пък за петзвездния хотел на Първановите деца, купен на селска примоция – той не е ли съвсем легитимен на фона на “безобразието” на ДСБ?

• Как може ДСБ да иска да остава в Реформаторския блок? Не е ли по-честно да напусне проекта и да хариже активите на „партньорите“ като спре да тормози съвестите им, че всъщност те предадоха РБ, когато клекнаха за съдебната реформа? Честна мускетарска: един за всички и всички за себе си! (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo