Руският патриарх Кирил смята, че вярващите трябва да защитават православието от "ереста на човекопоклонничеството" и да се борят с опитите да се утвърди правото на човек да прави какъвто пожелае избор. Агенция "Интерфакс" цитира думите му в неделя след литургия в храма "Христос Спасител" в Москва.
Според ръководителя на Руската православна църква в Новото време универсален критерий за истината е станал човекът и неговите права "и започна революционно прогонване на Бога от човешкия живот, от живота на обществото".
Кирил посочва, че това е обхванало Западна Европа и Америка, а след това и Русия.
Днес може да се говори за "глобалната ерес на човекопоклонничеството, на ново идолопоклоничество, изхвърлящо Бога от човешкия живот", а подобна ерес можела да доведе до "апокалиптични последици" и църквата трябва да се бори с нея. "Длъжни сме да защитаваме православието", допълва той и съветва вярващите да тръгнат като апостоли сред хората и да проповядват. (Прочети ДО КРАЯ)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Опитва се негова кагебистка светиня да облече в по-приемливи дрехи възгледа си, опитва се да мами, да лъже, да крие същината, но той по този начин фактически провъзгласява за ерес свободата. Избирайки свободата, човек не провъзгласява себе си за Бог, нито пък игнорира Бог от живота си, човешката свобода прекрасно се съчетава с вярата в Бога, но за кагебистко-комунистическото "православие" (представляващо обърнат наопаки или предрешен в религиозни дрехи комунизъм) неприемлива е именно свободата. Но какво излиза - та нали самото християнство не е нищо друго освен религия на свободата? Не се ли оказва по този начин, че руският кагебистки патриарх, обявявайки за ерес човешката свобода, с това фактически обявява за ерес... самото християнство, самото Христово учение? Инак казано, обява за ерес самия... Христос, дал свобода на човеците! Получава се абсолютно същата ситуация, както е описана от Достоевски: Христос дава свобода на човеците, а тия, които се представят за негови следовници в църквата, отнемат или свалят този "тежък дар" от раменете на човека, а пък когато Христос слиза отново на земята да види какво се прави в Негово име, сам е провъзгласен за... еретик - и бива пратен на кладата! Та значи по извратената "логика" на кагебисткия патриарх щом свободата на избора и свободолюбието са ерес, то самият Христос, който ни даде тази свобода и ни учи да я обичаме, се оказва, че е... еретик!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар