Из: ЗАЩО ДА ГО Е СРАМ ЛАВРОВ, Г-Н БОРИСОВ?!, Автор: Георги Георгиев
... Само един факт – когато Червената армия нахлува по българската земя през 1944 г., Кремъл си присвоява на символична цена 25 000 000 кг. тютюн (25 милиона кг.) и го продава на САЩ по международни цени. Съща е съдбата и на 5000 кг. розово масло (по-скъпо от златото). Същата е съдбата и на огромно количество лавандулово масло. Това е между другото. Извън издръжката на съветския окупационен корпус от 300 000 щика, останали в България до 1947 г. Издръжка по-голяма от бюджета на държавата. Единственият, който възразява срещу този пладнешки грабеж е Трайчо Костов. Знаете съдбата му. Той е и единственият висш комунистически функционер, за който няма данни да е сътрудничил с царската полиция или Гестапо, за разлика от цялата останала пасмина, назначавана от Кремъл в марионетните правителства след 1944 г..
Но да приемем едно към едно фактите на комунистическата статистика, че България е имала голямо производство и след 1944 г., като изключим десетилетието след насилствената колективизация, когато е разбито земеделието ни, земята е иззета от селяните, а милиони от тях ще бъдат принудени да се заселват в градовете, където започва безумна индустриализация с остарели и неефективни технологии.
Да приеме, че България наистина и имала свръхпроизводство. Вярвам на счетоводителя от стопански отдел на ЦК на БКП. Защото в разговора си с него той ми каза:
„Започнах като обикновен счетоводител в ТКЗС, после в АПК. И винаги съм се чудел защо излизахме на загуба. Произвеждахме продукция, която можеше да изхрани един стохиляден град, произвеждахме я с практически безплатна работна ръка – лев-два надник и с помощта на почти безплатен бригадирски труд на ученици и студенти.
И въпреки всичко, бяхме на загуба. Когато започнах работа в ЦК, разбрах защо, когато видях договорите и цените, по които изнасяхме. Ние бяхме длъжни да изнасяме за СССР селскостопанската си продукция под себестойност. Затова още през 1960 г. България фалира, а през периода 1961 – 1964 г. дори бяхме принудени да предадем на Кремъл целия ни златен резерв в БНБ – 32 тона злато. Затова фалирахме и през 1969 г. А след 1980 г., когато Кремъл започна да изпитва сериозни трудности с набавяне на валута и резнаха енергийните доставки, се стигна дори и до режим на тока, купони за бензин. Междувременно не ни беше разрешавано да търгуваме свободно с останалия свят. Да не би да забогатеем случайно.”
И си спомням, че пенсията на баба ми през 1987 г. беше 50 лв., заплатата на инженер – 200 лв., а литър бензин струваше вече 1 лев. Та питам ви?! Да приемем, че България е имала свръхпроизводство.
Защо тогава през 1989 г. България осъмна с колосален външен дълг от 10 милиарда долара?! 600 милиона пенсии като тази на баба ми!!!
Защо, като е имала свръхпроизводство, през 1989 г. осъмна като най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати и веднага над 1 милион българи, търсещи нормален живот, избягаха?! Защо?!
Как така, хем е имала свръхпроизводство, пък пенсиите бяха по 50 лв, а заплатите по 200 лв.?!
Как така, хем е имала свръхпроизводство и „необятния съветски пазар”, пък е най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати и с постоянен дефицит, дори на основни стоки?!
Как?! Защо?!
Това не бяха пенсии и заплати, а подаяния. Затова и масово се крадеше от държавното, затова в магазините постоянно имаше опашки за това или онова, затова имаше постоянен дефицит дори на тоалетна хартия и кафе. Затова портокали и банани „пускаха” само по Нова година, а пресни зеленчуци и плодове имаше само през сезона им, докато оранжерийното българско производство се караше дори със самолети за плюскалниците в Кремъл.
За Бога, когато все пак „пуснеха” по книжарниците някоя свястна книга, принуждаваха хората да си я купуват с два тома събрани съчинения на Живков, които незабавно отиваха в нужника, щото и тоалетна хартия беше дефицит. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар