Ето двете възлови коментара, поставени във Фейсбук, от които може да се тръгне в търсене на решение на толкова сериозния и опасен за България проблем, по който, за жалост, в обществото ни царуват или господстват съвършено неверни и отвратително идиотски представи и настроения:
Lachezar Tomov: Докато полицията не започне да изпълнява своята роля и да пази българските граждани по всички населени места, докато ромите биват държани неграмотни и зависими от повечето партии, ще има както престъпност, така и надигащ се расизъм в България. Проблемът е системен и има нужда от системно решение.
Ангел Грънчаров: Всичко е хубаво в изказването на г-н Томов, само дето не приемам израза "системно решение"; нека да се поинтересува да научи какво е система в разбирането на философа Мераб Мамардашвили (система е онова, което убива живота) и тогава ще разбере, че проблемите, които са създадени от някакви системи, могат да бъдат решени само чрез решения, които носят в себе си живот, т.е. са подчинени не на принципите на някаква нова система, а на живота, на нещо живо и жизнеспособно. Темата е голяма, само подхвърлям това за замисляне. Вместо думата "система" предлагам да използваме думата "цялост", тя е по-добра...
Само още нещичко да прибавя: имаше репортаж в едно телевизионно предаване, в който се казваше, че в училище, намиращо в самия център на Пловдив (до "Понеделник-пазара") учат само циганчета от съседната махала, които изобщо не знаят български език (понеже не го практикуват). Даже учителките им са затруднени да комуникират с тях; техните, на циганчетата, родители, дядовци и баби пък знаели български, ала също не го използвали. Давате ли си сметка какво означава това? Ами означава, че циганите у нас са подложени на тотална сегрегация от страна на мнозинството, те са изцяло изолирани, а за тяхната изолация и ние носим отговорност, просто не общуваме с тях, нямаме желание да имаме каквито и да било отношения с тях. И те чувстват тази наша враждебност и по тази причина се затварят, капсулират в своите си махали, гета и пр. Пък след това ние гръмогласно провъзгласяваме, че циганите, видите ли, били такива, онакива, не знам си какви, имаме претенции към тях, ала в корена на всичко стои нашето собствено нежелание да общуваме с тия хора; а по тази причина, като не общуваме с тях, нямаме и право да имаме каквито и да било претенции към тях.
Щото ние също носим огромна отговорност за това как се чувстват тези хора в нашето общество, в което ние, като сме мнозинство (засега), задаваме тона на всичко, решаваме всичко. И проблемът с циганите не е решен заради нас, ние сме виновни за нерешаването му. Ние трябва да принудим нашите политици, съвместно с циганските лидери, да намерят продуктивни и работещи решения, но за да проработят тия решения трябва коренно да променим отношението си към циганите и да започнем да общуваме с тях на едно човешко и всекидневно ниво (всеки от нас в тази посока може да направи нещо, да спомогне за промяната!). Сиреч, трябва да си променим съзнанието. Себе си трябва да променим. Ние самите не сме бляскави и перфектни, та да можем да имаме само претенции само към циганите. Ние също си имаме куп недъзи и дефекти. Първом себе си следва да променим и на тази основа ще почнем да променяме и отношенията си с циганите, което вече е почвата за ефективно излизане от тежката ситуация, в която сме затънали. Клипчето, в което нашенски пишман-патриот (и безделник) бие 17-годишно циганче, което работи и издържа невръстните си братя и сестри, е много добра илюстрация за положението, до което сме довели този проблем. Скоро ще пиша още по него, правя в момента интересно изследване сред моите ученици за реакциите им по този случай.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар