сряда, 27 април 2016 г.

Интересни правни казуси около т.н. "задължително гласуване" и "наказанията" при отказ от гласуване



Т.н. "задължително гласуване" може да бъде атакувано в Конституционния съд защото е нарушаване на конституционно право: чл. 42 (1) от Конституцията: "Гражданите, навършили 18 г. с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" имат избирателни права".

Неупражняването на едно конституционно право не може да бъде повод за отнемането му. Ако приемем обратното, тогава бихме могли да отнемем, напр., правото на едно лице да напуска страната, ако в течение на N броя последователни години не е излизало от нея. Или правото му на труд, ако е било безработно определен срок. И т.н.

Това недоразумение в закона е последвано от друго: наказаният трябва да докаже, че не е гласувал по независещи от него обстоятелства. Сиреч, че е невинен. Т.е. нарушава се и презумпцията за невинност.

В закона е предвидена и възможност да се гласува с "не одобрявам никого". Но за да се превърне това от утеха за зевзеците в начин за действително парламентарно представяне на лицата, не намиращи политическо представителство в наличните политически сили, техният глас трябва да бъде също представен в Парламента. Тъй, като зад тях не стои никоя партия, спечелените от тях мандати ще са с отрицателен знак. Примерно, ако тези гласове прескочат 4% бариера и спечелят 10 депутатски места, тези места трябва да се извадят от общия брой и останалите партии да си разпределят 230, а не 240 мандата. Ако спечелят 50%, останалите партии ще си разпределят 120 мандата, при което е невъзможно да се състави правителство и политическата класа ще е бламирана.

Мислете по въпроса.

Veselin Kandimirov

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: