Не мога да дезертирам, да изменя на своя дълг като човек, като гражданин - и да избягам в чистите пространства на духа

Имам около половин час свободно време за писане, намирам се в училищната библиотека и имам свободен час. За толкова малко време почти нищичко не може да се напише, имам предвид по някаква по-сериозна тема. Много неща са се насъбрали за писане, но напоследък (поради други ангажименти, най-важният от които е предпечатната подготовка на новите броеве на списанията ИДЕИ и HUMANUS, в последните дни комай само това правя) почти не пиша. С изключение на кратки политически коментари и представяния на интересни и важни според мен статии предимно в българския и руския интернет. Мои приятели продължават да ми казват, че били много разочаровани от мен - понеже съм се бил много увлякъл по политиката - и от това страдала философията.

Трябвало било да зарежа политиката и да се отдам на философията. Ето, вчера например мой приятел ме срещна в близкия хипермаркет, повече от 30 минути разговаряхме на тази тема. Той също така ме критикува за това, което правя във воденото от мен предаване "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия; основната му забележка е пак тази: че поставям предимно граждански, политически теми, а темите от чистата философия били поставяни съвсем рядко. Аз се опитах да му обясня, че на такива особено важни неща като политиката също може да се гледа философски, а да гледаш философски на политиката съвсем не значи да гледаш на нея с безразличие. Разбира се, има всякакви видове философи, да се изразя така; за някои философи политиката е "терра инкогнита", други я презират и се отнасят с високомерие към тази "нечиста сфера". За мен това не е така, типът философ, към който принадлежа, много се вълнува от тия пак по същество човешки, а значи и философски проблеми, свързани с политиката, с общите работи на съществуването ни.

Темата е голяма, имам предвид темата за това какво за философите е политиката, тук не мога да я поставям. Но стерилната представа за философията като чисто духовно занимание, което бяга от реалностите на всекидневния живот (и от вълненията и грижите на обикновения човек), на мен лично съвсем не ми е по вкуса. Аз като човек (и като граждани) съм силно ангажиран с политическите въпроси, а това, че съм философ, не може да ме принуди да се абстрахирам, да се дистанцирам от самия себе си. Вярно, може би моите чисто философски занимания - четене на философски текстове и писане на философски текстове - силно страдат поради отдадеността ми на тия "текущи въпроси", но какво да правя, аз лично бих възприел като непростимо дезертиране това да се откажа от всичко и да се затворя, както казват, в някаква "кула от слонова кост", да се отдам на ония тъй трепетни, възвишени и привлекателни и за мен чисто духовни занимания, на занимания с чистата философия.

Не мога да дезертирам, да изменя на своя дълг като човек, като гражданин - и да избягам във въпросните чисти пространства на духа. Колкото и за мен лично това, тъй да се рече, е "лично неизгодно"; е, вярно е, доста съм се разпилял, пиша по всякакви въпроси, особено много, знаете, ме вълнува темата, свързана с промяната в образователната сфера, а тия проблеми, както и да погледнем на тях, са също така политически, знаете, аз се боря за непосредствена, практическа реална демократизация на отношенията в образователните общности, в това число най-вече в конкретната училищна общност, към която принадлежа. Да се откажа от всичко това за мен, признавам, е непосилно; вярно, ако се откажа, може би ще бъда много по-спокоен, ала лично мен такова едно спокойствие ме отвращава. Човек е създаден да се бори, да, за борба сме създадени ний, човеците. Такава е моята лична философия на живота. Аз от нея няма как да се откажа, пък дори и да счупя хатъра на този или онзи, комуто, видите ли, това не било харесвало.

Разбира се, тия всичките неща не ги казах на моя колега и приятел, който ме срещна в хипермаркета и ми държа близо половинчасова "критична лекция". Но темата все пак я обсъдихме. А това, че той също така е уязвен твърде много от моята антипутинска и антимперска позиция (той я нарече "русофобска", макар че аз самите руснаци не мразя изобщо, по-скоро мразя тяхната примиренческа и робска психология, мразя също така и руската привързаност към тиранията, мразя особено тъй наглия руския империализъм, заради който моя родина твърде много си е патила!); та по този въпрос също така съвсем не мога да му помогна. Неслучайно имам такава една позиция. Става дума за базисни ценности на живота ми, от които никога няма да се откажа. Казах му тия неща все пак - за да размишлява върху тях. Апропо, неговата реакция показва, че това, което правя, първо, е крайно необходимо, второ, на тази база, има огромен смисъл. Особено пък е важно това за моите ученици, на които помагам да се ориентират в така сложните граждански и политически въпроси, понеже те учат при мен (с мен) гражданско образование, философия на правото и пр.

За ставащото в моите часове имам много да пиша. Много интересни наблюдения и изводи имам във връзка с протичащите процеси около проекта ми за непосредствена реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност; да, аз всъщност от години работя по този проект, а ето, едва сега осъзнах, че точно този е верният смисъл на заниманията и инициативите ми; ето, вече работя в тази посока съвсем осъзнато. Опитвам се, знаете, да въвлека по някакъв начин в тия съдбовни процеси не само ученици, но и колеги, учители, пък също така и родители; в битката за тия толкова съдбовни, по моето разбиране, промени, трябва да се включат колкото се може повече хора. Сега обаче нямам възможност (поради липса на време) да анализирам случващото се на етапа, до който съм стигнал. Но има, казах ви вече, доста неща, за които ще трябва да намеря време и да пиша. Засега много ми е голям проблемът, че работя, разпилявайки се в много посоки; да, много неща правя, ето, по тази причина не смогвам всичко да движа. Но се мъча. Старая се. Полагам нужните усилия за това...

ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е недовършен и нередактиран, имайте предвид това... в момента се пише... ще продължа да пиша по него при първа възможност.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo