Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 22 април 2016 г.

Ако всичко е истина, това значи, че нищо не е истина



На едно място във Фейсбук по съвсем друг въпрос се породи малък дебат за истината, понеже смятам, че въпросът е важен, взема този откъс от дискусията ни, който е добра предпоставка за по-голям и пълноценен дебат по тъй съдбовния въпрос за истината:

Radomir Parpulov каза: За съжаление: точно, вярно и действително!!!

Ангел Грънчаров каза: Покрай "вярното" са примесени и доста лъжи... примерно не друг, а Костов бил виновен за това, че днешните млади напускат страната! :-) (Не сегашните управници, не Боко, а именно Костов, видите ли, бил виновен!) Също така не е истина, че Костов бил пропилял всички шансове страната ни да стане нормална; не Костов, а тия, дето направиха нужното той да не получи втори мандат (ченгетата от ДС и КГБ, дето домъкнаха мадридското недоразумение) следва да понесат пълната отговорност за пропилените шансове на България...

Radomir Parpulov каза: Винаги е така - едни казват "истина е", други - "лъжа е". Ще поживеем, ще видим...

Ангел Грънчаров каза: Истината е една. Заблудени хора и податливи на лъжи хора - безброй!

Radomir Parpulov каза: "Истината е една" много напомня БКП. Режисьорът Куросава във филма си "Рашумон" показва, че истините са много - колкото участващите в едно събитие. И друг път съм напомнял за този филм...

Ангел Грънчаров каза: Г-н Парпулов, точно този филм на Куросава показва, че много са не самите истини, а различни и многообразни са човешките възприятия и представи за истината за каквото и да било, тия човешки възприятия и представи се появяват в зависимост от позицията, от която човек гледа на нещата. Допускате сериозна методологична грешка като правите такъв извод от въпросния прекрасен филм: той именно показва колко много са именно човешките възприятия и представи за реално случилото се, а всъщност истината (т.е. реално случилото се събития или история) е именно една: не може тази същата история, разказана във филма, да се е случила реално по няколко различни начина! Случила се е някак, точно така и така, и то само веднъж, а пък това, че всички участници в нея са я възприели по различни начини, не значи, че историята реално е станала по много начини, т.е. че има много истини. :-)

Още Сократ това нещо го е изразил прекрасно: едно нещо е мнение, съвсем друго е знание (а истината е в знанието, в знанието е именно същината на реалните неща). Който смесва мнение със знание, който дръзва да обяви мнението за знание - такъв прегрешава спрямо истината, за такъв истината е безразлична, поради което такъв първо обявява, че има много истини; а от това приемане след това произлиза твърдението, че няма истина.

Знаете също, че Пилат Понтийски в разговора си с Христос поддържа точно тази теза. Пилат казва: "А що е истина?" така подигравателно ухилен, че въпросът му прозвучава ето как: "Няма истина! За истина не си заслужава изобщо да говорим!". Да, но (както и друг път съм обяснявал, примерно в моето учебно помагало по логика, наречено "Изкуството на мисълта") Пилат, като фактически казва "Няма истина! Аз не съм съгласен, че има истина!", сам претендира, че това негово изказване е... истина, с което хем се намъква в превъзходен капан, хем сам отрича твърдението си, сам се опровергава!

Ако изказването "Няма истина!" е истина, то значи истина има. Щом има една истина по самия въпрос за това има ли истина и тя е, че истина има, то от това произлиза, че по всеки друг въпрос има истина и тя също е само една. Има истина, а всяка истина е абсолютна и не зависи от нашите човешки представи за нея.

Истината е идеал за човека. Теорията на многото еднакво достоверни истини, зависещи от нас, човеците, звучи много съблазнително и "антитоталитарно", но тя е много опасна. Ако има много истини, ако всичко, което някой някъде помисли, каже или напише, е "негова" и "собствена" истина, ако има "моя" и "твоя" истина и пр., това фактически означава, че истина няма, т.е. обезсмисля се самият въпрос за истината. Ако всичко е истина, това значи, че нищо не е истина, тогава настъпва пълен произвол, тогава и знание не може да има, а няма ли истина, тогава няма нищо, тогава всичко отива по дяволите.

Простете, че Ви изнасям такава импровизирана лекция, но въпросът е важен и много объркан, а по него е пълно, както може да се очаква, с крайно заблудени хора.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Хубаво е, че с няколко изречения сте разрешили централния според мнозина философски въпрос за истината, над който мислителите си блъскат главата от поне 2500 години.

Анонимен каза...

Но е казано също "Всеки си има своята истина". Вие какво - да не би да се определяте като безпогрешен и абсолютно компетентен? За такава се определяше върхушката на БКП.

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Всеки си има своето мнение - това да. Но всеки да си има своя истина - това означава, че бъркате мнение с истина. Истината е нещо, което не зависи от нас. Оставете ме мен. Истината зависи от природата на нещата. Оставете го БКП. Опитайте се да помислите повече върху понятието (идеята) за истина. Успех Ви желая!