На едно място във Фейсбук по съвсем друг въпрос се породи малък дебат за истината, понеже смятам, че въпросът е важен, взема този откъс от дискусията ни, който е добра предпоставка за по-голям и пълноценен дебат по тъй съдбовния въпрос за истината:
Radomir Parpulov каза: За съжаление: точно, вярно и действително!!!
Ангел Грънчаров каза: Покрай "вярното" са примесени и доста лъжи... примерно не друг, а Костов бил виновен за това, че днешните млади напускат страната! :-) (Не сегашните управници, не Боко, а именно Костов, видите ли, бил виновен!) Също така не е истина, че Костов бил пропилял всички шансове страната ни да стане нормална; не Костов, а тия, дето направиха нужното той да не получи втори мандат (ченгетата от ДС и КГБ, дето домъкнаха мадридското недоразумение) следва да понесат пълната отговорност за пропилените шансове на България...
Radomir Parpulov каза: Винаги е така - едни казват "истина е", други - "лъжа е". Ще поживеем, ще видим...
Ангел Грънчаров каза: Истината е една. Заблудени хора и податливи на лъжи хора - безброй!
Radomir Parpulov каза: "Истината е една" много напомня БКП. Режисьорът Куросава във филма си "Рашумон" показва, че истините са много - колкото участващите в едно събитие. И друг път съм напомнял за този филм...
Ангел Грънчаров каза: Г-н Парпулов, точно този филм на Куросава показва, че много са не самите истини, а различни и многообразни са човешките възприятия и представи за истината за каквото и да било, тия човешки възприятия и представи се появяват в зависимост от позицията, от която човек гледа на нещата. Допускате сериозна методологична грешка като правите такъв извод от въпросния прекрасен филм: той именно показва колко много са именно човешките възприятия и представи за реално случилото се, а всъщност истината (т.е. реално случилото се събития или история) е именно една: не може тази същата история, разказана във филма, да се е случила реално по няколко различни начина! Случила се е някак, точно така и така, и то само веднъж, а пък това, че всички участници в нея са я възприели по различни начини, не значи, че историята реално е станала по много начини, т.е. че има много истини. :-)
Още Сократ това нещо го е изразил прекрасно: едно нещо е мнение, съвсем друго е знание (а истината е в знанието, в знанието е именно същината на реалните неща). Който смесва мнение със знание, който дръзва да обяви мнението за знание - такъв прегрешава спрямо истината, за такъв истината е безразлична, поради което такъв първо обявява, че има много истини; а от това приемане след това произлиза твърдението, че няма истина.
Знаете също, че Пилат Понтийски в разговора си с Христос поддържа точно тази теза. Пилат казва: "А що е истина?" така подигравателно ухилен, че въпросът му прозвучава ето как: "Няма истина! За истина не си заслужава изобщо да говорим!". Да, но (както и друг път съм обяснявал, примерно в моето учебно помагало по логика, наречено "Изкуството на мисълта") Пилат, като фактически казва "Няма истина! Аз не съм съгласен, че има истина!", сам претендира, че това негово изказване е... истина, с което хем се намъква в превъзходен капан, хем сам отрича твърдението си, сам се опровергава!
Ако изказването "Няма истина!" е истина, то значи истина има. Щом има една истина по самия въпрос за това има ли истина и тя е, че истина има, то от това произлиза, че по всеки друг въпрос има истина и тя също е само една. Има истина, а всяка истина е абсолютна и не зависи от нашите човешки представи за нея.
Истината е идеал за човека. Теорията на многото еднакво достоверни истини, зависещи от нас, човеците, звучи много съблазнително и "антитоталитарно", но тя е много опасна. Ако има много истини, ако всичко, което някой някъде помисли, каже или напише, е "негова" и "собствена" истина, ако има "моя" и "твоя" истина и пр., това фактически означава, че истина няма, т.е. обезсмисля се самият въпрос за истината. Ако всичко е истина, това значи, че нищо не е истина, тогава настъпва пълен произвол, тогава и знание не може да има, а няма ли истина, тогава няма нищо, тогава всичко отива по дяволите.
Простете, че Ви изнасям такава импровизирана лекция, но въпросът е важен и много объркан, а по него е пълно, както може да се очаква, с крайно заблудени хора.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Хубаво е, че с няколко изречения сте разрешили централния според мнозина философски въпрос за истината, над който мислителите си блъскат главата от поне 2500 години.
Но е казано също "Всеки си има своята истина". Вие какво - да не би да се определяте като безпогрешен и абсолютно компетентен? За такава се определяше върхушката на БКП.
Radomir Parpulov
Всеки си има своето мнение - това да. Но всеки да си има своя истина - това означава, че бъркате мнение с истина. Истината е нещо, което не зависи от нас. Оставете ме мен. Истината зависи от природата на нещата. Оставете го БКП. Опитайте се да помислите повече върху понятието (идеята) за истина. Успех Ви желая!
Публикуване на коментар