Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 27 април 2016 г.

Ето как наивниците помагат на великата блудница БКП-БСП да царува един вид вечно



Един другар с тъй сърдечни и чисти, с извинение, леви, т.е. комунистически убеждения (и с нескривана любов и преданост към Русия, към СССР и към другаря Путин, естествено!) патетично простена по повод на мой постинг, свързан с потребността да гласуваме и дори да се борим за приемането на справедлив избирателен кодекс:

Anton Donchev каза: Дори и глоби да има пак няма да гласувам... Дори и моите деца да се кандидатират за нещо политическо... пак няма да гласувам. Баста! Стига... Бактъм...

На което ми се наложи да кажа следното на тъй прочувствено лъжещия ляв другар:

Това не говори добре за Вас, г-не (другарю). Пък дори и да не лъжете по този въпрос. Щото някои като Вас лъжат че няма да гласуват, пък после ходят да гласуват за любимата си партия, ходят да гласуват за великата блудница БКП (и нейната многобройна челяд от мутанти, да не им изброявам имената)... И така наивниците се фащат на въдицата им, не гласуват - и по този начин помагат на въпросната блудстваща партия да царува (чрез подставените си политически лица-марионетки: Царо, Боко, Доган, Сидеровский, Янета разни и прочие) един вид вечно...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Предвид зрелостта на старите комунистически режими, силата на техния политически потенциал и потенциал на сигурността и дългия период на подготовка на контролираната „политическа опозиция” тези режими са в състояние да позволят на представители на контролирани „некомунистически” партии да имат една трета, половината или дори повече места в правителството и парламента, така че тези институции да изглеждат „представителни” и „демократични”...

Създаването на контролирана „политическа опозиция” прави възможно въвеждането на измамни „некомунистически” и „демократични” структури. Дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати...Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.

Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функциконални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”... Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.”

В СССР, респ. Русия и Източна Европа, комунистическата партия решава резултата от изборите. Тя запазва властовия си монопол чрез контролирани ‘реформатори” и „консерватори” и чрез контролираната „многопартийна система”… В съветската „демокрация” няма автентична, организирана политическа опозиция и не съществува реална възможност такава опозиция да се появи. Истинските антикомунисти в тези страни несъмнено в частни разговори казват: „Те се преструват, че ни дават демокрация, ние се преструваме, че сме свободни.” Всеки опит да се формира автентична, неконтролирана политическа опозиция бива смазван както направиха Денг и китайската армия на площада Тиенънмън, Илиеску и неговите миньори в Румъния или чрез използването на танкове, както заплаши Младенов в България. По съшия начин несъмнени ще се подходи при аналогични опити в Полша, Чехословакия и Съветския съюз (Русия) от сегашните ”реформатори”, които така ще разкрият отново грозните си ленинистки и сталинистки лица. Съветската „демокрация” ще остане диктаторска в своето отношение към истински политически опоненти… Съветската „демокрация” ще остане фасада, зад която комунистическата партия, със своя властови монопол, ще дърпа конците и ще манипулира марионетките.