Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 27 април 2016 г.

Направете живота си прекрасен, направете себе си прекрасни - щото най-прекрасен е свободният човек!



Битката за непосредствена, всекидневна и практическа реална демокрация (и демократизация) на отношенията в нашата училищна общност продължава. Нелека е тази битка, напротив, много е тежка и на моменти даже ми се струва, че е безнадеждна, но аз лично съм упорит: докато имам сили няма да се откажа да водя тази толкова вдъхновяваща ме велика битка. Битката за демокрация е битка за свобода - и за човешко достойнство. Не мога да се примиря, че в условията на тъй модерния XXI-и век у нас е пълно с хора, които хал-хабер си нямат що е това свобода, без никакви притеснения приемат да живеят в най-унизителни условия, при това, като капак на всичко, изобщо не усещат униженията, напротив, втълпили са си, че да живееш съвсем недостойно и дори нечовешки било, видите ли, "най-нормално"! Страшно е да се разбере, че най-вече младите хора у нас са не просто лишени от възможността свободно да се изявяват като личности, да развиват своя човешки потенциал, но и при това самият техен усет за свобода е тъй притъпен, че изобщо не роптаят заради това, че техни исконни права свободна изява са тотално потъпкани, примирили са се да живеят в унизителни условия и отново като капак на всичко даже не усещат самата унизителност, напротив, обидите и униженията ги възприемат и оценяват като нещо най-естествено. Ще дам пример в тази посока.

Млади хора в нашето училище, из средата на т.н. "активисти", т.е. по-будните и дейни ученици, решават да предложат т.н. "ден на ученическо самоуправление"; не зная кой е бил първоначалния подтик за този спектакъл, но ето, за да бъде организирана все пак тази инициатива, те решават да напишат нещо като обръщение до педагическия съвет и до директора, в което, забележете, те молят да им бъде разрешено да организират този тъй великолепен "празник на демокрацията"! Да, молят, точно тази дума са употребили, ако авторите на тяхното великолепно обращение ми разрешат и ми го предоставят, аз съм готов да го публикувам в автентичния му вид в блога си, текстът, уверявам ви, е наистина великолепен! Както и да е, когато чух с невярващи уши тия първи думи от текста, на мен лично той ми прозвуча съвсем гротесково, е, изслушах целия текст и реших да взема думата. Като казах няколко думи в кратката си импровизирана реч, и водещата, помощник-директорка и изпълняваща обязаностите на директорка мигновено ми отне думата, прекъсна ме и започна да ми обяснява как било правилно да говоря, колко било трябвало да говоря и прочие; излишно е да споменавам, че като по сигнал неколцината вечно бодри клакьорки на администрацията почнаха гласно да изразяват недовоството си от това, че Ангел Грънчаров е започнал да се изказва и да казва някакви там "непривични мисли"! Наложи се да вляза в кратка полемика с въпросните вечно бодри другарки; една от тия другарки ми заяви, че думата "кракьорки", употребена публично от мен на това събрание, била обидна, тя се била почувствала обидена („клакьор" е лице, което с користни цели одобрява или възхвалява някого/нещо, клакьорите обикновено клакьорстват на властта, правят безценни услуги на управниците). Обясних, че оня, който сам се поставя в унизителна позиция да бъде клакьор, си поема пълната отговорност за това и би следвало да изпие до дъно горчивата чаша, та да осъзнае именно какво прави. Че прави нещонедостойно. И аз, определяйки постъпката му подобаващо, един вид му правя услега, помагам му да осъзнае какво прави, което като философ ми е длъжността, ние, философите, за това съществуваме, ние съществуваме за да помагаме на човечеството да осъзнава някои прости истини, които то постоянно забравя. Е, в основни линии, въпреки прекъсванията, ропота и дюканията аз все пак успях да кажа главното; а тази история показва, че в нашата училищна общност, имаща претенциите, че е демократична, няма никакви условия за демократичен дебат, дебатът е нещо нежелано, има хора, които предпочитат да продължат да си съществуват уютно под дебелата сянка на властническия трон, до който полагат усилия да стоят колкото се може по-близо.

Та в онова толкова скандално кратко слово вчера пред нашия учителски съвет аз казах, че младите, учениците, всъщност са народът у нас, а народът в никакъв случай не следва да моли някого за да се ползва от правата си, напротив, тези права изначално му принадлежат. Унизително е да молиш за нещо, което си е изначално твое. Което никой няма право да ти го отнема, а ако ти го е отнел, ако си е позволил да ти го отнеме, това означава, че е извършил нещо недопустимо (в условията на демокрация). Второ, заявих твърдо, че в нашата училищна общност демокрация не трябва да има само един ден в годината, а всеки ден; демокрацията не е спектакъл, а всекидневен начин на живот за демократичните, за свободолюбивите, за разбиращите свободата хора. Свободата не се дава, не се разрешава, свободата си е нещо, което никой не може да ти го отнеме. По тази причина аз се опитах да покажа в колко унизителна ситуация се оказват тия млади хора, които считат за нещо съвсем естествено да се помолят някой да им разреши да бъдат свободни поне един ден в годината! И най-лошото е, че очевидно те изобщо не усещат тази унизителност, ето това е най-притеснителното! Излишно е да казвам, че кратката ми импровизирана реч разбуни духовете, но дебат по повдигнатите въпроси, разбира се, по нашенския обичай не се състоя. По тази причина, след като този дебат не се състоя там, където му е мястото, именно на самия учителски (или педагогически) съвет, аз се чувствам в правото си да изнеса отново дебата тук, в блога си. Ако някой се опитва да ми затвори устата в училището, той трябва да знае, че с това свое действие ме принуждава да изнасям дебата в една съвсем публична форма, именно пред очите на целия свят, щото блогът ми, както е известно, е достъпен да се чете в целия свят (и наистина се чете в целия свят!). Казвам това последното за да ядосам ония, които са способни да се ядосват от такива "неприлични" очевидности.

Днес разговарям с учениците по тия същите толкова важни въпроси. Учениците ме слушат внимателно, ала малцина са тия, които имат смелостта да се включат в предлагания дебат. Повечето предпочитат да си мълчат. но това, че слушат внимателно и мислят по изреченото от мен, за мен е обнадеждаващ симптом. И са им много интересни и приятни за слушане тия мои откровения. Такова ми е впечатлението. Даже когато говоря на завършващите ученици, 12-токласниците, те пак внимателно слушат. Ето току-що на такъв един клас разказах следното.

Има още час-два до завършване на обучението си по предмета "Свят и личност", или, инак казано, гражданско образование. Аз съм им дал свободата сами да решават кога да бъдат изпитани, кога и как да се изявят, имат тази малка свобода всичките мои ученици; просто им заявих, че те, а не аз трябва да имат тази грижа. Примерно, трябва да изкарат минимум три оценки на учебен срок. Ако си мълчат в дадения времеви период, в който трябва да изкарат съответната оценка, ако не са проявили някаква активност, която може да бъде оценена, тогава в края на този период те ще получат автоматична двойка. Е, минава такъв един период, повечето ученици просто не са знаели какво да правят с предоставената им свобода - чудо-невиждано в нашите условия е ученикът сам да решава кога да бъде изпитан! - и като не са проявили никаква активност, в края на периода тия ученици значи получават автоматичната си двойка. За която би следвало да осъзнаят, че носят пълната отговорност. Почва да тече следващ времеви период, в който трябва да изкарат нова оценка, те продължават да мълчат. Мълчат и чакат. Не зная какво чакат. Може би чакат да се случи някакво чудо, знам ли? Промяна няма. Питам, подпитвам защо така, нима не са осъзнали, че изцяло в тяхна власт е тяхното собствено положение по този учебен предмет. Мълчат. Продължават да чакат. Неизвестно какво.

Е, ако не настъпи желаната промяна, те ще получат в крайна сметка своите си двойки, ще си проспят шансовете - и ще им се наложи да ходят на поправителни изпити. Казвам им това по класовете. Някои ученици се сопват: какво от това, господите, е, ще ходим на поправителни изпити, вие какво, заплашавате ли ни с тези поправителниизпити?! Бил съм, видите ли, ги заплашвал. Не, само размишлявам вместо вас, им отвръщам. Но вие и сами можете вече да осмислите ситуацията, в която допускате да се окажете. Свободата е нещо сладко и приятно, но за ония, които я разбират. Който не я разбира, губи от това. Е, вие получавате един нагледен практически урок по свобода. Поне този урак, вярвам, ще го научите, независимо дали ще ходите на поправителен изпит или няма да ходите. От вас си зависи всичко. Сами решавайте какво да правите. Какво е достойно и какво е недостойно лично за вас самите. Какво е добро и зло. Сам решавай. Не чакай някой друг вместо теб да реши. Имаш пълната власт да решиш съдбата си, положението си, участта си. Но ще поемеш цялата отговорност за това, което те е сполетяло. Аз няма да се меся в твоите работи. За нищо няма да те насилвам. Не ми е това работата. Не искам да ти правя лоша, мечешка услуга.

Но моля ви се, какво иска тоя Грънчаров, та той иска в нашето прекрасно училище да се възцари пълна анархия! Тоя Грънчаров е някакъв опасен човек, той е същински анархист! Другари, трябва да му се противопоставим, той се опитва да пали чергата ни! - ето такива прочувствени думи крещяла днес в учителската стая една другарка, която издебнала момент, в който мен ме нямало там, та да излее възмущението си (зад гърба ми!) от моята вчерашна реч. Аз бях дежурен на 4-тия етаж, но се намериха хора, които ме уведомиха за същината на нейната реч. Не зная дали правилно са предали думите й. Аз пък предпочитам да дебатираме открито, лице в лице. Ето тази другарка я призовавам да изкаже мнението си пред мен, в лицето ми, не зад гърба ми. Това, че я наричам другарка, се дължи на това, че си е позволила да има типично "другарско" поведение; който се държи по "другарски" начин с мен, ще го наричам "другар" - или "другарка". Толкоз по този въпрос.

Питам учениците какво мислят по създалия се интересен казус около свободата в изпитването. Казвам им, че съм решен да продължа експеримента докрай, включително и ако се наложи в много класове повече от половината от учениците да отидат на поправителен изпит. Като се хване човек на някакво хоро, ще трябва да рипа докрая. А ний се хванахме вече на това прословуто хоро на свободата - и на демокрацията. И ще трябва да играем докрая. Няма мърдане. "Нема лабаво!" - както навремето викаше по такъв повод непрежалимия ви другар Тодор Живков.

Казвам на учениците си обаче и следното: аз ви подарих тази свобода, а нормалното не е ли вие самите да си я бяхте отвоювали? Как става това? - ме питат учениците. Ами просто е, помислете малко. Примерно, идва бодра авторитарна учителка, която хептен не ще да разбере, че без свобода животът става непоносим. И таман отворя дневника за да си избере коя жертва да изпита, хоп, една от тия евентуални жертви, на която й е писнало да бъде жертва, вдига ръка и казва: може ли да изпитате мен, искам мен да изпитате! Учителката е удивена, но дали ще ви даде думата? Ако каже, че тя ще реши кого да изпитва, тогава вие настойчиво й казвате: настоявам мене да изслушате, аз искам да говоря по урока! Е, мисля че всеки учител при това положениу стига да не е неправим темерут, ще приеме да ви изпита, нали така? И ще ви пише съответната оценка. Вие другия час пак можете да поискате да говорите. Той пак не може да ви забрани да се изказвате, да мислите, да говорите. И ето, този човек вече е обърнал нещата в своя полза: той вече не е жертва, той вече е извоювал свободата си. Той не е чакал някакъв си там шантав философ Грънчаров да му подарява шибаната непонятна свобода, а сам си я е извоювал. Точно такава една свобода, която сам си извоювал, е най-сладка, нали така? И ето, един ученик е направил поврат в ситуацията и е дал ценен пример на другите. Те ако искат нека да си стоят в позицията на жертви, щом толкова им харесва тази позиция. Но щом има в дадения клас поне един истински свободен човек, пълен господар на живота си, ситуацията вече е коренно различна. Повратът към свобода в този клас вече е започнал. А свободата е нещо хем сладко, хем заразително.

Толково за днес. Писах това нещо в паузата в часовете ми, писах го и го дописвам в училищната библиотека, дето има компютри и дето аз предимно прекалвам свободното си време. След малко ще имам час и трябва да ставам вече. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И ако към здравето си добавите и малко свобода - същина на духовното здраве! - то тогава живота ви ще почне да става хем сладък, хем прекрасен! Направете живота си прекрасен! - ето това ви пожелавам накрая. Направете себе си прекрасни, щото най-прекрасен е свободният човек! Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Змийо гнусна и подла!!!!!!! Ще ти счупим главичката и ще ти разпилеем отровата!!!!!!! Не се прави на много благороден!!!!!!! Ти си враг на демокрацията и на свободата!!!!!!!!!!! Заслужаваш растрел!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Солидарна съм с гореизказалия се. И аз мисля така.............. тази е истината.............

Анонимен каза...

Хех. Грънчаров пак си пише анонимни коментарчета. Както обикновено. Хем палячо, хем болшевик по душа. Уникална комбинация.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, и трите коментарчета по-горе са от един и същ айпи адрес: от Вашия! :-) Това показва информацията, до която имам достъп като администратор на блога. Вие, другарко, сте лъжкиня и клеветница. Вие сте една гнусна лъжкиня, другарко!

Анонимен каза...

Хайде, хайде, без оправдания, господине. На лъжата краката са къси (макар и обути в секси жартиери). Просто си признайте. Ще ви олекне, обещавам ви.

Анонимен каза...

Няма нищо непозволено или лошо в това човек да пише коментари като анонимен в собствения си блог. Всеки си стопанисва блога както иска, има пълно право на това. Казвам само, че не е съвсем коректно към читателите на блога, защото създава погрешно впечатление. Не е ли така? Така поне ми се струва. Може и да греша.
Извинявам се, че ви нарекох палячо - беше глупаво от моя страна, бях ядосана. Всъщност ви смятам за разумен и интелигентен човек. Затова ви моля да не ме наричате вече "другарко". Става ли? :)

Ангел Грънчаров каза...

Не става, другарко. Щото сте анонимна, сиреч, сте безлична. По тази причина е съвсем естествено да Ви наричам другарка, щото комуноидите се именно другари и другарки. Вие сте си направила този избор. Също така сте лъжкиня. Сиреч аморална. Такива като Вас не могат да поставят никакви условия на личностите, които открито застават с името зад думите си.