събота, 9 април 2016 г.

Какво означава мъж или жена прекалено страстно да обича лице, носещо крайно циничната за българското ухо фамилия "Путин"



... Догонващата българска резоньорска защита на Путин и Русия е още по-жалка. Едно от нейните лица е Светлана Шаренкова, която обича да раздава интервюта и шамари за президента Плевнелиев. В буквалния смисъл тя беше изразила желание пред булевардния руски официоз „Комсомолская газета”, че изпитва желание за го зашлеви поради позицията му спрямо руската агресия в Украйна. Сега Шаренкова брани руския президент от разкритията на международния екип журналисти, заявявайки, че противниците на Путин у нас го заклеймявали с „комсомолски плам в очите”.

Оставям на фройдистите да разтълкуват как Шаренкова съчетава путинофилското си уважение към „Комсомолская газета”, но се опитва в същото време да обижда на „комсомолски плам” критиците на нейния Владимир Владимирович. Тази шизофрения не е само неин патент. В пристъп на безсилие в рамките на някой спор Шаренкова и подобните й са готови да обиждат на „агент” или „бивш” комунист своя опонент, живеейки в съгласие и другарско съжителство същевременно рамо до рамо с безчет агенти и настоящи комунисти.

Споменатият от мен в друга статия журналист Иво Христов например неотдавна изригна путинофилски в свое интервю срещу това, че бивши агенти били допускани да коментират по телевизиите, но изброи в този контекст имената само на коментатори, критикуващи Путин. Същият и подобията му никога не са възроптали срещу своя Гоце по тази линия, а за по-малките „гоцета”, с каквито е пълно в политиката, медиите и бизнеса, да не говорим… (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Крайно необходим мой специализиран коментар: Не се смятам за фройдист, психолог съм, но ще се опитам по фройдистки начин да разкрия смисъла на гафа на другарката Шаренкова. Това, че тя е дама, при това е комунистка-русофилка (и като капак на всичко има интимни отношения с ченгетата от ДС) на пръв поглед опростява задачата ми, но това явно не е точно така.

Комунист да обижда на комунист, на ченге или на комсомолец е не просто идиотщина, то е перверзна чисто комунистическа идиотщина, пребогата на неподозиран смисъл. Аз навремето, преди доста години, в началото на 90-те години публикувах своя психоаналитична статия със заглавие ПОЛИТИЧЕСКИ СТРИПТИЙЗ (тя излезе в тогавашния вестник ВЕК 21), подзаглавието на тази статия е “Как госпожица В.Дърева разсъблече един политически труп”. Там съм показал как се прави такова тълкуване, за да го направя в случая ми е необходим целия текст на въпросното интервю на другарката Шаренкова, за да уловя останалите й изблици (гафове), с оглед да се очертае цялостната й излагация. Не ми се търси интервюто или заявлението й пред комсомолския руски вестник, в който тя се е изпуснала да обижда на "комсомолски плам". То по същество е горе-долу същото като пред аудитория, състояща се от роднини на обесени с въжета да изнесеш рекламна лекция за производството на въжета и на сапуни, с които, както знаем, се натъркват въжетата при изпълнение на екзекуцията обесване.


Че е болно съзнанието на комунистите в днешно време това е известно, комунистите, прочее, никога не са имали здраво съзнание, тъй че това не е новост. Комунизмът по начало е душевна патология. И тъй, другарката Шаренкова се е увлякла дотам в своя собствен комунисто-комсомолски плам, че е забравила, че таман във вестник, наричащ се "Комсомолская газета" или "Комсомолская правда" (Как точно беше името на този вестник, кое от двете е неговото име, или има два вестника с тия две имена? В Русия "комсомолщини" явно още има бол, а също така и комсомолски вестници, което само по себе си е уродство!), е крайно тъпо и смешно да си въобразяваш че обиждаш "враговете" на таваришч Путин с това, че те го били заклеймявали, видите ли, "с комсомолски плам в очите"! Крайният фройдист (какъвто, както отбелязах, не съм) ще даде следното изразително тълкуване на гафа на разпищолилата се другарка, избълвала въпросната тъпа и смешна идиотщина-излагация. Да, излагацията й е твърде изразителна, тя много неща изразява. Изразява, и то по бляскав начин, собствения й психичен статус.

Човек прави такива много изразителни "грешчици" и "излагацийки" когато "безсъзнателното" ("подсъзнателното") у него, в собствената му душа, избликва и успява да даде своя отпечатък, понеже е намерило подходящ за своята изява момент, когато съзнателният контрол е отслабнал. Сиреч, другарката Шаренкова би следвало да се въздържи сама от употребата на тъй дискредитиралия я израз "комсомолски плам в очите", но тя не е успяла да го стори, което и показва, че импулсът, идещ от страна на безсъзнателното, е бил твърде мощен, неудържим. А пък нашето безсъзнателно е изразител на всички инстинкти, локализирани в отделните органи на тялото ни, то е техен представител; най-главният инстинкт, който дава най-мощен и чист отпечатък, е сексуалният, е свързаният с нашата сексуалност, свързаният с нашия полов орган. Та очевидно нещо съвсем не е наред със сексуалността на другарката Шаренкова, щом е успяла да допусне този тъй убийствен за нейното тъй бодро, чисто и свежо комунисто-комсомолско съзнание гаф. Казах, че ще си позволя да кажа какво би казал по този повод един истински фройдист, какъвто моя милост не е (аз просто съм запознат с фройдистките тълкувания и тук пиша по тях, щото случаят е интерес и публиката, предполагам, има интерес да разбере как фройдистите биха изтълкували гафчето на другарката Шаренкова). Пиша, инак казано, този текст или коментар само воден от чисти изследователски и просветителски подбуди, моята работа е такава, аз преподавам психология и философия.

Уикипедия (пак крайно "противно" и "вредно" за съзнанието на другарката Шаренкова американско издание!) изобличава нашия обект на психоаналитично тълкуване, че другарката Шаренкова в момента вече е на 54 години; знаете, че дамите обикновено крият тази истина за своята реална възраст; виждаме, че другарката Шаренкова има още едно основание да мрази "проклетите американци", които са направили Уикипедия, изобличаваща я с тъй неприятната й истина, че възрастта й напредва. Ние никога няма да узнаем как съзнанието на остаряващата жена преживява този факт около напредването на възрастта й, няма да узнаем и как самото безсъзнателно страда по този повод, но можем да допуснем, че мъките по този повод са направо кошмарни (по идея жената е това, тя е тяло, жената общо взето служи за да изпълни своето велико предназначение по продължаването на живота, т.е. обслужването на женската сексуалност е онова, около което се върти жизнения и психичен свят на типичната, на неизвратената жена).

Да, но някои жени се занимават усърдно с... политика, което пък е сигурен белег, че собственият им сексуален живот е крайно неблагополучен, собствената им сексуалност е твърде ощетена, което е довело дотам, че въпросната сексуална енергия е избила в крайно активна политическа дейност, изляла се е тази енергия по този именно начин. (Иначе на други, значително по-щастливи жени, намиращи утеха в сексуални радости и удоволствия, през ума не им минава да се занимават с политика!) Та базисно положение е, че вопиющата (крещящата на български) сексуална неудовлетвореност (да употребим този израз, принадлежащ на тъй близкия на сърцето на другарката Шаренкова руски език) е основанието и причината дадени жени (пък и мъже, макар там нещата да са все пак по-различни) да се заемат с една прекалено усърдна и активна политическа дейност; обикновено, това сигурно сте го забелязали, изключително непривлекателни за мъжете жени се захващат с такава прекалено активна, а също така и перверзна по същество, както забелязваме, политическа дейност. Всички тия неща ги казвам по принцип, не за конкретния случай, който обсъждаме. Не ми се ще другарката Шаренкова (при това тя, да го кажа за всеки случай, е твърде привлекателна сексуално дама, не приемайте, моля ви се, това като шега!) да ме даде под съд за обида, затова именно и изтъквам най-категорично: моето тълкуване е изцяло принципно, искам да обясня как стоя тия неща при жените по принцип, нямам предвид нейния случай, за който, както казах, нямам достатъчно информация (и ако другарката Шаренкова се заинтересува и поиска да й направя съответното тълкуване, ще трябва да има добрината хем да ми плати, хем да ми даде нужната ми информация).


Та ще говорим по принцип за някаква абстрактна и хипотетична жена, която дотолкова е... влюбена в таваришч Путин, че е способна да се изпусне и да изобличи критиците му с тъй жестокото обвинение, че очите им били блещели с "комсомолски плам", без да се усети, че прави това изявление във вестник, който се нарича "Комсомолская правда"! За да се влюби една такава жена в понапреднала възраст именно в кагебисткия таваришч-император Путин очевидно нещата в собствения й сексуален живот не са кой знае колко благополучни, поради което я е избило в такова едно компенсиращо илюзорно чувство на страстна любов и преклонение към споменатия кагебистски таваришч-император. Въпросната хипотетична другарка тъй страстно обича Путин (неговата фамилия от психоаналитична гледна точка за българското ухо като капак на всичко звучи прекалено цинично и поради това дискредитиращо!), че можем на това основание да отбележим, че въпросната хипотетична дама най-вероятно по принцип се е отвратила от мъжете изобщо, поради което е отдала цялата си страст на властник, който, за зла участ, има фамилия, която за българското ухо звучи направо като циничното наименование на... женския полов орган! Виждате ли каква многозначителна каша се получава тука?! Та прекалено страстните български поклоннички на руския кагебистки таваришч-император, занимаващи се с политика, дотолкова са били отхвърлени от "пиршеството на живота" (в чисто сексуалния му смисъл), че дето се казва "са обърнали резбата", но съзнанието им бяга от тази толкова жестока истина, че ги привлича сексуално всичко женско (и най-вече женската вагина), че на това основание в душата им се е появила тази илюзорна, но за сметка на това прекалено всеотдайна, всепоглъщаща и страстна любов към някакъв властен пишман-мъж, носещ името "Путин", поради което имаме пълното право да приемем, че въпросната любов е твърде перверзна и извратена, те не обичат и не мечтаят да се отдадат на Путин като мъж, а за съвсем друго нещо бленуват, кое е това нещо, което така силно и магнетично ги привлича, е свързано именно с циничното звучение на неговата фамилия в българското ухо. И на това основание значи можем да заключим, че българските поклоннички на Путин, очевидно, са прекалено нежни и наранени най-сърдечно в душите си жени, изпитващи нескривана ненавист към мъжете по начало, тяхната крещящо неудовлетворена сексуалност е приела тази ефимерна форма на мнимо задоволяване в сферата на фантазията, тях дори обикновено ги избива на този толкова извратен политически екстаз на пълно отдаване, който, можем да заключим, е основанието под неговото действие в дадени моменти да стигнат дотам да обиждат политическите противници на Путин с тъй умилителното "изобличение", че очите им, видите ли, били блещели с "комсомолски плам".

А за самия "комсомолски плам" тълкуването ми е прекалено простичко и лесно. С "комсомолски плам" (в перверзната представа на позастарелите жени с ярки комунистически убеждения най-вече, ненавиждащи по принцип истинските, т.е. младите и потентни мъже) блещят очите на мъже, които, пак в тяхната представа, се занимават именно с правене на един истински здрав секс (който пък тям е отвратителен, щото очевидно не са го преживели никога, поради което са го и намразили!). Та в нормалната представа да блещят нечии мъжки очи с плам е нещо чудесно, нали така излиза, защо обаче като наречем този плам "комсомолски" той да е обида?! Ако не беше "комсомолски" нямаше ли да е обида? Ами некомсомолци кои бяха в условията на автентичен комунизъм? Ами че нямаше такива, всички бяхме насила тикани в комсомола, ако някой не е бил в комсомола, очевидно е бил в концлагер, в затвора. "Комсомолското" за комунистката би следвало да е много привлекателно и възбуждащо, нали така? Е, в случая не е. Сами разбирате защо не е и какво показва това, че не е. Някой очевидно много мрази мъжете на "комсомолска възраст", а тази негова омраза се е засилила прекомерно по причина на това, че този някой сам вече е в понапреднала възраст. Този някой обича вече само кагебисткия тавариш-император със звучна прекалено цинична по смисъла си фамилия (за българското ухо) - и за своя сексуален идол този някой от женски пол (това усложнява, видяхте, психоаналитичното тълкуване) като капак на всичко мрази не само мъжете по принцип, но и, вярваме, мрази най-вече и половия мъжки орган, намиращ се в особено състояние когато очите на потентният мъж светят с крайно изобличителния "комсомолски плам"!


Ще каже някой, така и така си се разфилософствал на тази тема: кажи поне какво означава мъж да се влюби страстно в руския кагебистки таваришч-император с толкова неприлично звучаща в българското ухо фамилия? Щото има много нашенски боклуци уж от мъжки пол, които без капка свян изтъкват своята любов към въпросния свой политически идол. Изобщо политическите симпатии-антипатии имат много изобличаващ сексуален подтекст, който тук е трудно да опиша и представя изчерпателно. Но ще кажа все пак нещичко, така и така ми беше зададен този твърде любопитен въпрос.

Не, не значи, че "всичко е наред" със сексуалността на мъжете, които така силно се вдъхновяват от някаква прекалено страстна и изобличаваща ги любов към руския кагебистки таваришч-император с толкова неприлично звучаща в българското ухо фамилия. Това, че фамилията на техния обект е "Путин", не прави любовта им нормална (хетеросексуална), напротив, още по-перверзна е. Ако те в лицето на Путин виждаха... женски полов орган, това не значи, че любовта им е нормална, щото все пак Путин, макар и да е с такава нещастна (за българското ухо) фамилия, си е мъж, нищо че съвсем няма някакво що-годе мъжко поведение; същинско уродство е в поведението на международния хулиганин Путин да виждаш някакви изяви на "мъжко поведение". Той, примерно, с лъжи и подлости открадна от Украйна Крим, така достойните мъже не правят, такова поведение е съвсем немъжко - щото е унизително за достойнството на мъжа (ще си го кажем направо: курвинско е такова едно поведение!).

Знаем, че руснаците имат обичай да се целуват, говоря за мъжете, и то да се целуват страстно в уста, знаете как Брежнев целуваше нашите комунистически тирани право в устата, и Т.Живков, и Хонекер, и кой ли не друг Брежнев целуваше така страстно право в устата, както и жени, предполагам, не е целувал. Който българин обича всичко руско, предполагам, няма начин подсъзнателно поне да не обича и руските целувки уста в уста, тъй че любовта на такива нашенски уроди към Путин очевидно има и тоя явен сексуален подтекст, който е крайно неприятен на нормалните, на харесващите жени мъже. Мъжете обикновено се гнусим даже само от мисълта да целуваш мъж и то в устата. Такива извратеняци, дето обичат тъкмо Путин (който като капак на всичко има и толкова цинична за българското ухо фамилия), очевидно свързват неговите уста с въпросния женски полов орган, по тази именно причина тяхната сексуалност, в крайна сметка, е крайно уродлива; позволете ми да спра дотук, щото ако продължа нататък има опасност да повърна.

Нашето безсъзнателно е много коварно - и ни изобличава непрекъснато. Аз бях занемарил писането си по такива психоаналитично-сексуални политически теми, подобни тълкувания обаче, както виждате, хвърлят обилна светлина върху въпросната перверзна политическа патология, която иначе си остава неразбираема. Много е важно с политика и с журналистика да почнат да се занимават предимно хора с що-годе нормален сексуален живот, щото допуснем ли политиката у нас да е просто израз на една вопиющо (крещящо) неудовлетворена сексуалност, тогава, както знаете, ще продължим да берем тия горчиви и отровни плодове, на които се насладихме в изминалите години, години, в които бяхме свидетели на какви ли не перверзии, изгъзици, мерзости, подлости, гнусотии, гадости и прочие.

Та затова писах този текст, а не защото много обичам да се ровя в такива мръсотии. Но всяка професия, както е известно, си има своите рискове. Понеже истината е важна, и то в цялата й неизразима многоликост, затова именно и дръзнах да напиша този текст. Другарката Шаренкова със своята многозначителна изцепка само ми даде повод да го сторя. Аз в един момент обаче престанах да пиша за нея лично, а се постарах да разгледам казуса принципно. Тъй че, надявам се, тя няма да ми се обиди дотам, че да ме даде под съд.

Нека тази все пак твърде страстна другарка да опита да разглежда текста ми в неговия най-възвишен екзистенциален и научен, бих казал дори, смисъл. А за прогреса на науката, другарки и другари, всякакви жертви са допустими, нали такъв беше лозунгът някога?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: