Имам десетина минути, искам да напиша нещичко. Свързано е с основната ми работа като преподавател по философия в една пловдивска гимназия. Знаете аз провеждам в работата си някои новости, опитвам се в съществуващите условия да правя нещата така, че да съм максимално полезен на учениците си, идеята е да ги стимулирам да работят върху своята личност, върху формирането на ценни качества, правя нужното да практикуват свободата, защото, знайно е, без свобода човекът съществува по крайно недостоен, нечовешки, безличен начин. Много е трудно в съществуващите условия нещата да се правят по един коренно различен, нов, съвременен начин, но въпреки трудностите не се отказвам да правя онова, което се чувствам длъжен. Та в тази връзка ето какво ми каза един млад човек, ученик от XI-ти клас; той изчака съучениците му да си тръгнат, дойде при мен и ми каза приблизително следното, предавам по смисъл:
- Господин Грънчаров, искам да Ви кажа, че откакто Вие ни водите часовете по философия нещата се промениха изключително много според мен. Вие всичко правите така, че да разрушавате онази "кутийка", в която иначе се опитват да ни натикат. За мен това, което правите, е изключително добро и правилно, изцяло съм солидарен с Вас. Тази свобода, която имаме във Вашите часове, е глътка въздух, но за жалост повечето ученици не са в състояние да го оценят правилно. По тази причина се получават толкова много проблеми. Неразбирането им е причина за това. Те не са преживели тия неща и затова съвсем не ги разбират, възприемат ги изкривено. И затова реагират неправилно, често и враждебно спрямо Вас. Не искам да говоря повече за тия ученици, които не Ви разбират, защото те са мои приятели, но казах главното. Но Ви моля: не се отказвайте от това, което правите, то е много нужно! Изцяло Ви подкрепям! И Ви благодаря! Най-хубавото е, че откакто сте в училището ситуацията като цяло благодарение на Вас се променя.
Ето горе-долу такива неща ми каза този ученик, който иначе е много активен в часовете по философия. Аз го попитах дали не е грешка че правя нещата така, в смисъл, че давам свобода на хора, които не я разбират и не могат да я оценят, той обаче ми отвърна, че не е грешка, въпреки че е трудно. А експериментът по неговите думи бил много интересен и за него. За мен също е твърде интересен този експеримент. Ще видим какви ще са крайните резултати от него. Тия дни ще пиша още по училищните работи. Натрупали се се много интересни неща за писане, но поради заетост с други работи нямам време напоследък да пиша.
Засега толкова. Хубав ден ви желая! Простете ако има нещо, но се реших да фиксирам тази проява на въпросния ученик само защото тя за мен е важен знак, който ми дава кураж да продължа. Един ученик да е разбрал и оценил нещата, стрували си е да ги правя. А аз добре зная, че има и други ученици, които са мои привърженици. Ето това именно и ми дава сили да продължа.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар