Имам малко време за сутрешно писане (за мен това е най-плодотворния отрязък от денонощието) и ми се ще да напиша нещичко в моя дневник, в който, както знаете, водеща е темата за образованието и възпитанието на младите. Имам много неща за писане и за казване, но ще се задоволя с нещо, което заслужава да бъде изведено на преден план.
Тия дни, най-вероятно по инструкция отгоре (от страна на премъдрите и умиращи от скука чиновници от МОН) по училищата се провежда една инициатива, наречена "ден на ученическото самоуправление": ах, колко възхитително е това, за един ден в годината ний благоволяваме да разрешим на младите да се самоуправляват, сиреч, да си поиграят малко на свобода и на демокрация! В останалите дни на годината на тях, разбира се, административно-командната социалистическо-казармена образователна система е отредила ролята да бъдат роби, слуги, безропотни изпълнители на заповеди и инструкции. Ето по този повод ми се ще да кажа нещо, което има принципен характер.
Интересно е, че тия, които издават подобни нареждания за отпускането на един-единствен ден училищна демокрация и свободата, очевидно не си дават сметка последователи на какъв исторически прецедент са станали - и каква символика съдържа тяхната тъй прелестна "иновация". Те, разбира се, не знаят, но тяхната "демократична иновация" следва един пример, даден им още от ерата на робовладелските общества: в Древния Рим и имало един празник, наречен Сатурналиите, в който имало досущ същия обичай, а именно, за един ден се разрешавало на робите да станат господари, а на господарите в този ден им се налагало да играят ролята на роби. Ей-така, скучаещите римски аристократи, за да се посмеят малко, разрешавали на своите роби да се превъплътят в ролята на господари, разбира се, наужким де, вие да не си мислите, че те в този ден можели да бъдат истински господари, да станат наистина свободни?! Щото робът, ако за един-единствен миг, а не дори за цял ден, ако се осъзнае като наистина свободен, той може, примерно, усещайки прелестта на свободата, да отхвърли робските вериги, да пожелае завинаги да остане свободен, побите може да избягат, да обявят бунт, да поискат еднакви човешки права и прочие.
Да, ама не, позволявало им се да се преструват за един ден, че не са роби (и че са господари) само защото господарите им добре знаели, че тяхното чувство за свобода е така притъпено, че на тях в главата им изобщо няма да мине мисълта да пожелаят наистина и завинаги да станат свободни. В противен случай, ако не бяха толкова сигурни в това, господарите едва ли щяха до посмеят да им позволят да се правят на свободни. та се оказва, че римският челен опит, на който са бодри последователи нашите скудоумци от МОН, е една най-долна и гнусна гавра над учениците, която те си позволяват по една много простичка причина: те добре знаят, че нашите ученици дотолкова са отвикнали от свободата (и от демокрацията!), че и на тях изобщо няма да им мине през главата тъй опасната мисъл: хей, защо само един-единствен ден в годината да сме свободни, а ние не сме ли человечески същества, които по начало и завинаги са свободни?! Ако поне малко се съмняваха, че младите хора у нас все пак са способни на тази първа стъпка към свободата си, бонзите от МОН изобщо нямаше да посмеят да си провеждат своите нагли игрички на свобода, демокрация и самоуправление. Но те са си спокойни, няма опасност младите хора у нас да поискат свобода завинаги, за всеки ден, непрекъснато.
Та понеже в нашето училище на учителски съвет днес ще обсъждаме тази "авангардна инициатива" на премъдреците от МОН, то моя милост има намерение да вземе думата и да произнесе една малка реч. Знаете в нашето училище е обявен вече четвърти месец (от толкова време съм възстановен на работа в него по съдебен ред, понеже бях уволнен преди това заради "прекалено свободомислие"!) един проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Всичките ми опити да предизвикам дебат по най-горещите въпроси на училищния живот удариха, дето се казва, в камъка на административната закостенелост. Да, ама ето, за да се покаже, че "и ний сме демократи", се допуща и се организира тоя показен спектакъл-игра на демокрация и на свобода, който много ми напомня на някогашните комсомолски мероприятия. Младите, слава Богу, не знаят що е комсомол, ала ето, комсомолщината е жива и тя всеки ден ни напомня за себе си! Разбира се, престъпление е да стоим и с безразличие да наблюдаваме нейните "демократични превъплъщения". Аз за себе си мога да гарантирам, че няма да мълча, за другите не знам.
Когато един-единствен човек се обади и каже открито нещо, което всички си го мислят, ала не смеят да го кажат, този някой, разбира се, бива възприет като "ненормалник", като "скандалист", който дръзва да нарушава тъй приспивната и мила социалистическа идилия на нашето казармено образование. Няма начин, другояче не може да бъде. На мен ми е много интересна, не крия, реакцията на "колектива" (тази тъй любима думичка присъства без капчица смущение в речника на нашите авангардни демократични началници и управници от образователната сфера!), да, ще се изкажа предимно заради това, да видя как ще реагират повечето от присъстващите в залата. Този въпрос, а именно, дали да се даде един ден за "ученическо самоуправление", разбира се, по "демократичен маниер" ще бъде обсъждан без в обсъждането да участва нито един ученик, това също говори добре за това колко са ни демократични нравите, няма що. Абе животът у нас е тъй интересен, таваришчи, че с право мога да повторя памятните думи на непрежалимия тавариш Сталин:
"Жить стало лучше, жить стало веселей!"
Тия думи на премъдрия таваришч Сталин е трябвало да ги пеят и рецитират затворниците в концлагерите. Нещо такова се случва сега и у нас, ала интересното е, че хората масово са с толкова притъпени сетива, че изобщо, ама изобщо не усещат гаврата, съдържаща се със случващото се с тях. Е, някои я усещаме. И реагираме. И нас ни обявяват, по социалистическия модел на късния, несталинов, видите ли, комунизъм за "психично болни". Да, започнахме да живеем по-добре, започнахме да живеем по-весело! Веселието у нас е неописуемо! Радвай се, народееее! Хляб и зрелища като има какво друго ни е нужно изобщо?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Змия!!!!!! Грънчаров, ти си отровна змия, чиято глава трябва да бъде смачкана!!!!!!!!!! И това ще ти се случи съвсем скоро!!!!!!!!!!!!
Публикуване на коментар