Личност от мащаба на Костов може да бъде оценена само от личност, само от човек, който също е личност

Ето по-долу кратката ми полемика във фейсбук с един напъващ се да мисли другар, чието съзнание е в плен на ширещия се у нас ценностен нихилизъм, така умело подклаждан от заинтересованите сили, с оглед запазване на тяхната хегемония:

Kiril Chukanov каза: Костовизмът и бойковизмът са последствия от стокхолмския синдром на българското "дясно", което така и не се еманципира и освободи от социалистическите рефлекси. Първото явление все пак се наблюдава при иначе културни хора, докато второто е типично за простаци и далавераджии.

Ангел Грънчаров каза: Другарю Kiril Chukanov, изказвате се злонамерено по неща, по които не сте компетентен. За да давате оценки на дясното, сам трябва да сте дясномислещ, но това не Ви личи; дясното е манталитет, култура, съзнание, ценности. Да приравнявате Костов с Боко е израз на ценностния Ви нихилизъм.

Няма такова неща като "костовисти", има обаче общност от дясномислещи хора у нас, които твърдо стоим зад десните ценности; тайфата от кол и въже около Боко не е от нас. Ние сме друга порода хора. Това, че сте изпълнен с ненавист спрямо нас, автентично дясномислещите хора в България, показва, че не сте като нас, че са Ви чужди нашите ценности.

А Костов е един от нас, той е виден дясномислещ човек, при това той е премиерът-реформатор на България, който има най-голяма заслуга за откъсването й от руско-ченгесарската орбита. По тази причина е и толкова мразен от ченгетата и от техните слуги.

Вие сте от тях. Ненавистта спрямо Костов е признак за личностна комплексираност и непълноценност: личност като Костов, личност от мащаба на Костов може да бъде оценена само от личност, само от човек, който също е личност.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo