Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 20 април 2016 г.

Предлагам дискусия на тема: Време ли е отново да се откажем от свободата?



Ето някои статии и по-големи текстове, на някои от които попаднах тази нощ; добре е да се прочетат и да се обсъдят понеже в тях са поставени важни въпроси:







Предлагам дискусия по проблемите, поставени в тия статии. Това мое предложение е както към читателите на блога, така най-вече и към моите ученици, на които преподавам философия и гражданско образование. Първо обаче се налага да прочетете въпросните статии и да си кажете мнението по изложените в тях тези.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Едва ли ще имате много отзиви на призива за дискусия, понеже за обсъждане на повдигнатите въпроси на ниво и в дълбочина се изисква голяма философска, социологическа, историческа и икономическа подготовка.

Най-общият отговор е, че разбира се, не е време да се откажем от свободата, освен ако, така да се каже, не ни откажат от нея. Демокрацията и пазарната икономика са най-доброто общество досега в историята, но знаем, че няма строй, който да е вечен. Затова и свободата, демокрацията и пазарът не са някаква даденост, а са застрашени във всеки един момент. Вярно е също, че по правило колкото по-малко държавна намеса има в икономиката, толкова по-добре се развива тя и е по-ефективна. Това, разбира се, не значи, че при капитализма няма икономически кризи, нито пък, че пазарът трябва да диктува абсолютно всичко. Има и области като култура и образование, в които не всичко може да се постави на пазарен принцип.

Факт че обаче, че капитализмът от около 40 години е навлязъл в една нещастна фаза от своето развитие. Това вече не е старият капитализъм на протестантската етика (Макс Вебер), а един мошенически капитализъм на кредита, при който се харчат пари, преди да са заработени. Резултатът е безпрецедентно задлъжняване на частно и национално ниво и доминиране на финансовия сектор, на една виртуална икономика, която вече води самостоятелен живот без връзка с реалната икономика, което всеки момент може да доведе до катастрофа.

По-интересно е обаче да се потърсят дълбоките причини за това явление. Дълговете са може би от една страна последица от факта, че реалната производителност на труда от около 40 години стагнира, понеже не се правят нови открития, а само се усъвършенстват стари. Друг момент е, че пазарите по света вече сякаш са наситени, а капитализмът е основан върху растеж. Пазарната икономика не може да съществува трайно без растеж. А опитите да бъде раздвижен растежът по кейнсиански чрез ексцесивно кредитиране виждаме не дават резултат, тези пари не стигат до реалния сектор, а отново попадат във финансовата сфера, където служат само за нови непродуктивни финансови спекулации. А във философски план можем да кажем, че всяка цивилизация рано или късно изчерпва ресурсите и навлиза във фаза на упадък, защото не може да има безкраен растеж и изглежда ние се намираме в такава епоха.

Това са само няколко първи най-общи размисли, но не знам дали има смисъл да се дискутира с Вас, понеже те по презумпция ще бъдат обявени за пропаганда на КГБ.

Ангел Грънчаров каза...

Обществото на свободата, именно свободното пазарно общество ("капитализмът") според Вашата теза (обща с тезата на КГБ) предстои да загине. По тази логика излиза, че и свободата ще загине. Чака ни нов разцвет на несвободата. Нищо ново под Слънцето. Комунизмът се оказва неунищожим. Точно както предричаха корифеите на комунизма. Без свобода по-лесно се живее. Защо ли всичко ми звучи така познато? :-)

Анонимен каза...

Моята позиция не е марксистка, освен това е много по-нюансирана и диференцирана, но в някаква степен втв Вашето твърдение има ИЗВЕСТНА доза истина: изхождайки от съвсем различни предпоставки, моето заключение в крайна сметка наистина в някаква степен съвпада с това на Маркс. Но с няколко важни уговорки:

1. За разлика от Маркс аз смятам, че капитализмът е най-доброто и най-свободното общество досега в историята. То е благо и съвсем не е зло, което трябва да бъде унищожено, както смята Маркс.

2. Капитализмът няма да бъде сменен по необходимост от някакъв вид социализъм или „евразийство“ (каквото и точно да е това), но дори да стане така, този социализъм или евразийство няма да са по-добри от капитализма, а крачка назад.

3. Тази промяна няма да дойде автоматично, понеже в историята по всяка вероятност не действат железни закономерности. Не е изключено обществото все пак да намери изход и сегашната безизходица и на човечеството да бъде спестено едно ново варварство.

Така че моята позиция няма нищо общо с Маркс и КГБ, това е просто един по-трезв, аналитичен, реалистичен и в някаква степен песимистичен поглед върху света и обществото, но на Вас това няма как да се обясни, понеже вие робувате прекалено силно на идеологеми и сте един вид марксист с обратен знак. За марксистите комунизмът беше светлото бъдеще на човечеството, за Вас (и Фукуяма) това са либералната демокрация и капитализмът. Прав сте, че капитализмът в сравнение с другите общества, без да е съвършен, понеже няма и не може да има идеални общества, е едно благо. Само че това не значи, че е вечен и неунищожим. Най-сигурният начин да бъде разрушено едно общество е да приемем състоянието му за даденост, понеже това разчиства пътя на враговете на свободата и демокрацията.

Не знам обаче дали съм достатъчно ясен за Вас, предполагам, че възгледите ми отново ще бъдат изтълкувани превратно.

Ангел Грънчаров каза...

Имате известен напредък в осъзнаването на същината на собствените си възгледи. Откривате и признавате финалната си близост с теориите на Маркс (за "неминуемата гибел на капитализма"). Интересно е да Ви запитам: като загине (умре) капитализмът какво според Вас ще се появи? Негова антитеза? Давате ли си сметка каква може да бъде антитезата на капитализма? Опитайте се да я проумеете.

Не твърдя, че капитализмът е вечен и неунищожим. Капитализмът обаче е жизнено обществено устройство тъкмо поради способността си да се развива. И да намира изход от кризите и противоречията си. Капитализмът и демокрацията са така жизнеустойчиви понеже се основават на традиционни и универсални човешки ценности като свободата за разгръщането на личностния потенциал на индивидите, частната собственост, пазарът, политическият плурализъм и пр. Ето тия ценности няма как да бъдат отречени и заменени с някакво изобретение на самонадеяния разсъдък. Комунизмът е разсъдъчна доктрина, която замени такива естествени регулатори като частната собственост, договорността, пазара със своя инструментариум (държавно планиране, обществено-държавна собственост, диктат на държавата над индивидите) и не можа да роди нищо жизнеспособно и устойчиво, той доведе съответните общества до пълен банкрут. Което и показва, че принципна и жизнена алтернатива на т.н. капитализъм (свободното пазарно общество) просто няма и не може да има. А че капитализмът е способен на вътрешни трансформации и прогрес - това го показва неговата история. Ако капитализмът съществува вече 500 години, той сега се намира в своя апогей, който може да продължи още поне 200-300 години; какво ще стане след това аз не мога и не искам да гадая. Но за мен е безусловно смешна и несъстоятелна тезата, че капитализмът щял бил да загине "съвсем скоро". Комунистите вече 150 години чакат смъртта на капитализма, а той продължава, "гниейки", да ражда все по-сладки плодове. Така ще продължи поне още 150-200 години.

Анонимен каза...

Аз съм остър критик на марксизма и близостта на моите заключения с Маркс е много условна. Не смятам, че капитализмът ще загине по необходимост, както твърди Маркс, а ако това стане, причините няма да са изтъкнатите от Маркс – експлоатацията и „обнищяването“ на пролетариата. Теориите на Маркс в много отношения и без това са псевдонаучни. Истината е, че Маркс изглежда е искал да стане диктатор на Германия и теориите му са само камуфлаж, за да прикрие тези стремежи.

Съгласен съм, че капитализмът е най-свободното общество досега в историята, при това той не е създаван по някаква схема, а е органически, естествен резултат от развитието на обществото.
За разлика от Вас обаче аз смятам, че той не се намира в своя апогей, а точно обратното, че е навлязъл в критична и вероятно финална фаза на своето развитие. Няма вечни системи, всички те имат вътрешни противоречия и в един момент се отдалечават от точката на равновесие, започват да се колебаят и рухват. За съжаление обаче не разполагаме с 150 или 200 или 300 години. Тъкмо годините до 2050, а според някои дори до 2022 ще са ключови и критични.

Аз също не се наемам да гадая какво може да замени капитализма, това зависи от толкова много фактори, че е невъзможно да се предскаже. Може само да се прoгнозира, че системата скоро ще рухне и на нейно място ще дойде нещо друго, но ми се струва, че повечето възможни алтернативи са по-лоши. Римската империя също е била по-развита от обществото, което я е последвало, и на човечеството са били необходими 1000 години, за да достигне отново същото ниво. А след 500 или 1000 години може би ще рухне и новата система, но нас това вече няма да ни засяга.