Загледах се днес в един филм, казва се "Уморените лъвове", американски, с Робърт Дювал, Майкъл Кейн, Хайли Джоел Осмънт, Кира Седжуик. Та там ме впечатли речта, която героят на Р.Дювал обичаше да произнася на момчета, които му се налагаше да възпитава, момчетата, които искат да станат мъже. Записах откъса от нея, който той казва на момчето, главен герой на филма, този откъс ми прозвуча много добре, има мъдрост в нея; и по тази причина ми се иска тия думи да стигнат и до читателите на списание HUMANUS:
Ако искаш да вярваш в нещо, вярвай. Няма причина да не вярваш в нещо само защото не е истина. Понякога нещата, които могат да са истина или не, са това, в което човек има най-голяма нужда да вярва. Че хората като цяло са добри. Че честта, храбростта и добродетелите са всичко. Че властта и парите, че парите и властта са нищо. Че доброто винаги побеждава злото. И искам да запомниш това: любовта, истинската любов не умира, запомни това, момче! Няма значение дали това е истина. Ще разбереш. Човек трябва да вярва в тези неща. Защото това са нещата, в които си заслужава да вярваш. Разбра ли?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Хубаво е човек да вярва в някакви възвишени идеали и „регулативни идеи“, но все пак се пита дали те кореспондират с реалността. Аз мисля, че един умерен скептицизъм е по-правилната позиция. Освен това има мнозина, които биха избрали и предпочели да вярват в не дотам хубави неща, например че хората като цяло са лоши, че честта, храбростта и добродетелите са нищо, че властта и парите са всичко, че злото винаги побеждава доброто и в някои отношения няма да са неправи. На тях какво да кажем?
Жерар в операта Андре Шение
Com' era irradïato di gloria il mio cammino! ...
La coscienza nei cuori ridestar de le genti! ...
Raccogliere le lacrime dei vinti e sofferenti! ...
Vincere le tenèbre! ... Diritto la Sapienza! ...
Dovere l'Eguaglianza! ... L'amore Intelligenza! ...
Fare del mondo un Pantheon! ... Gli uomini in dii mutare
e in un sol bacio e abbraccio tutte le genti amare! ...
Ah, di Chénier la voce fu, voce di poeta
che luminosa allora tracciata m' ha la meta.
Or rinnego il poeta? - Rinnego il santo grido
che m' ha redento? - Ah in lui la mia coscienza uccido!
Sol l'odio! ... L'odio! ... L'odio! ... Io d'odio ho colmo il cuore
e chi così mi ha reso, fiera ironia! è l'amore!
Публикуване на коментар