Путин откри откритостта за отмъщение, че го разкриха, Автор: Иво Инджев
Днес е рождената дата на интернет. На този ден през 1969 г. е била забита смъртоносна кирка на гроба на затворените общества, които разчитат на неосведомеността на поробените народи за господството си над тях: Символичен рожден ден на интернет - публикуван е първият RFC 1
Всеки, който чете този текст, особено ако има памет за онова време, може да си даде сметка за клетката, в която е държана България от своите съветски господари, за да не попаднат затворените й обитатели в бурното море на свободния достъп до информация и да си съставят собствено мнение чрез неизбежното сравнение къде наистина животът е по-добър и защо това (очевидно) е така.
Парадоксът обаче е в това, че интровертността на затворените общества ги изолираше от обмена на научна информация и това ги обрече на същото онова „загниване”, което комунистическата идеология злорадо вменяваше на отворените общества. Щетите от тъпотата на тази политика, резултат от която беше самохвалството за построените две Българии за периода, когато отворените общества построиха десетки Холандии и стотици (Южни) Кореи, се виждат и днес. Видни са от избора на посоката на мигриране на огромни маси хора, живели в затворените общества десетилетия наред, но избрали западната дестинация в момента, когато стана възможно да се махнат от „социалистическия рай” и да се преселят в „загниващия Запад”.
За разлика от населението, държано в клетката НРБ, комунистическата върхушка беше отлично осведомена за безнадеждната изостаналост на своята съветска колония. Върхушката имаше достъп до заклеймяваните от нея материални постижения на капитализма и се ползваше от тях на битово ниво в затворените си анклави по вили, резиденции, луксозни жилища и комплекси. Би било интересно да се направи справка колко от децата на тази върхушка са били насочвани да стават специалисти по руски и каква част са били тикани в езиковите гимназии и в университетите да усвояват западни езици. Бас държа, че съотношението ще бъде в пъти в полза на изучаващите английски номенклатурни дечица, които далновидните лицемери са измътили чрез съответното образование, предвиждайки неизбежната победа на капитализма.
Тези пиленца изкласиха върху трупа на държавната икономика, от която разграбиха най-вкусните мръвки след нейната смърт, но повечето от тях не са забравили, че дължат своя пир на съветските господари на своите родители (доста ниско образовани в мнозинството си).
Така стигаме до другия парадокс, при който обучените по западен образец лешоядчета се умилкват на днешните руски реваншисти, участвайки в хибридната им война срещу (България и) същия този Запад, където гнездят и техните отрочета – вече наравно с всички останали, които могат да си го позволят. Русия никак не ги привлича с каквото и да било, обаче се опитват да направят България подобие на евразийска губерния. Изглежда сякаш кълват клона, на който са кацнали, но всъщност си правят сметката да разпределят порциите така, както техните бащи и дядовци. От тях се иска само едно усилие: да целуват московската ръка, която да им осигури за пореден път привилегията да са на върха на хранителната верига в България.
И кое им пречи най-много? Ами… интернет. В смисъл, че интернет символизира откритостта, най-смъртоносната заплаха за заговорниците от посткомунистически тип.
Надеждата на кагебистката логика в борбата срещу откритостта на информацията е в нейното замърсяване. Като не могат да я спрат, то путинистите се борят да разтворят в нея колкото се може повече отрова под формата на пропаганда, каквато дори в съветско време не се произвеждаше в сравними количества.
Кремъл не може да предложи на поданиците си какъвто и да било еквивалент на жизненото равнище в недостижимия Запад. Руснаците са световни рекордьори на опашката за американски визи, стотици хиляди се тълпят в очакване да им се отвори вратата на американския „ад”. Дори официалната статистика не може да отрече, че по-голямата част от населението на Русия би забягнала на Запад, ако можеше да си позволи разходите по преселването. В отговор на този стремеж Путин и компания предлагат единствената примамка, с която разполагат: пропаганда и мечешки дози шовинизъм.
Най-новото изобретение на руската кагебистка мисъл е хрумването срещу резила на господаря Путин, който се разчу чрез изтеклата информация за далаверите му (само в една офшорна зона, като Панама) да бъде противопоставено дискредитирането на 14 000 неугодни на Кремъл „доносници на Сорос” ( т.е. на отвореното общество). Лично Путин наредил да се отворят досиетата на въпросните врагове, които българските путинофилски сайтове вече започнаха да наричат по указание от Москва „доносниците на Сорос”.
Кой казва, че „руският свят” бил технологично изостанал? Нищо подобно - светът на кагебистите владее отлично технологията на омаскаряването, чрез която се надява да бъде поприкрита голотата на своя цар. Очаквайте българските слуги от свитата му да се (п)окажат в челните редици на аплодиращите моралната екзекуция, обещана от Великия инквизитор на Русия.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар