Система, в която политическият дебат е загубил смисъла си, в която единствено значение има келепирът

Милиционерски консоциативизъм и съдебна власт, ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Изумително! Народните представители на АБВ (партията на прокуратурата) отказват да напуснат своите постове в законодателната и съдебната власт! Казал го е някой от тях, тиражирано е по медии и други канали (в пряк и преносен смисъл) за разпространение на българска информация.

Никой не реагира. Дори разните клонки на съдебната власт. Независимата (чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България) съдебна власт.

Вярно ли е, че АБВ имат постове в независимата съдебна власт? Кои са тези постове и кога са заети?

Кои са представителите на АБВ в независимата съдебна власт и в кои нейни части – съд, прокуратура, следствие, Висш съдебен съвет, Инспектората на ВСС?

Следва неизбежният въпрос: Как са заети?

Съдебната власт е деполитизирана и никакви длъжности и места в нея не могат да се заемат от лица, които членуват в политическа партия или организация, приравнена на политическа партия. Отговорът е – чрез най-уродливата форма на утвърдения в политическата система на България милиционерски консоциативизъм*. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това мисля, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo