Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

четвъртък, 19 май 2016 г.

Поредното арогантно решение на Парламента стана възможно защото отвън нямаше протест



... По повод на отхвърленото вето - поредната стъпка към деградацията на българското политическо пространство. Ако не харесвате новините, започнете да ги правите.

От удобните седалки пред компютъра и в къщи нищо няма да се промени.

Не трябва изобщо да чакаме електронното гласуване, дотогава може да се въведе утвърдената практика на гласуване по пощата. Нито е скъпо, нито е "експериментално".

Днешното решение стана възможно защото отвън нямаше протест.

Защото така ще обърка схемите и девалвира политическия капитал на договарящите се зад кадър?

Пеевски си бил отишъл? Помните ли? Не само, че е тук и добре, но и дърпа конци зад кадър и то по начин, по който трудно го е правил преди.

Не се заблуждавайте - изобщо не става въпрос за опасността от вота на българските граждани в Турция, която в най-добрия случай е хиперболизирана. Става въпрос за това, че българите зад граница могат да обърнат вота у нас, както го направиха в Румъния при избора на президента.

В думите на Каракачанов личи явна неприязън към протестиращите българи у нас и зад граница. Ако този човек крепи властта у нас, колко изобщо струва подобна власт? Ако не харесвате новините, трябва да започнете да ги правите.

Излезте на улицата и господин Каракачанов ще бъде никой. И медиите ще трябва да отразят този факт независимо дали го харесват.


ДОБАВКА: По същата тема виж също и коментара на Е.Дайнов: Във война с президента, Конституцията и гражданите.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Оказва се, че българите трябва да са винаги 24 часа на ден на улицата, за да контролират и вкарват в правия път собствените народни избраници. Разбира се, в парламентарната демокрация винаги може да има протести, но те не може да са перманентни и безкрайни, а ако това е така, значи има нещо дълбоко сбъркано в политическата система. Нали политиците са призвани „да водят“ народа, не обратно и именно затова са избрани в парламента. Иначе по-добре да няма парламент и правителство, всичко да се решава на улицата и площада от всички.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, ако демокрацията у нас в момента не работи както трябва, това не значи, че по принцип трябва да се откажем от нея и да прегърнем диктатурата, напротив, това само показва, че от нас, гражданите, зависи демокрацията да проработи, а пък ние можем да си извоюваме държавата от руско-българската ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, която незаконно я е узурпирала. Това е положението, нещата са прости - и работят в развитите демокрации.

Анонимен каза...

Ням страна, в което гражданите перманентно да воюват със собствените народни избраници. Недоволство и протести, разбира се, може и даже трябва да има, но не може да се очаква от хората да са безкрайно по барикадите. Само че в България хората наистина трябва да са винаги на улицата, понеже техните уж избраници непрекъснато вършат непрестанно безобразия и вървят срещу интересите на собствените избиратели. Именно това показва, че има нещо дълбоко гнило в системата. Не може при такива нечовешки усилия от страна на българите след 1989 страната да се върти в омагьосан кръг. Следователно трябва да се изкорени дълбоката причина за това положение. А тя е, че революцията през 1989 беше фалшива и че страната продължава да се управлява от крилата на БКП под различни етикетчета и както и да се протестира и гласува, системата се възпроизвежда отново и отново. Този порочен кръг трябва да се разбие веднъж завинаги. Само че ако не признаем, че комунистите имат план и стратегия, няма как да им противодействаме и да разбием кръга, колкото и да излизаме и да подскачаме по улицата.

Ангел Грънчаров каза...

Тавариш, първо никога не сте излизал на улицата "да подскачате", ако бяхте излизал някога, нямаше толкова пренебрежително да се отнасяте към протестите. Второ, казахме, че Вашата теза за съществуването на някакви гениални планове на комунистите за прехода са тъпи, щото комунистите са известни с това, че всичките им планове не бяха годни за нищо, за нищо не ставаха, ако имаха такъв план за прехода, този план явно изобщо не може да се реализира (нито един комунистически план за нищо не се е реализирал). Комунистите са много тъпи, таваришч, но компенсират тъпотията си с наглост и с мерзости. А Вие им се възхищавате. Иначе КГБ все пак, с планове или без планове, играе една злокобна и злотворна роля в българските работи, това е факт, но точно на това ние, гражданите, можем да противодействаме - и да си отвоюваме страната от руската ченгесарска мафия и олигархия. От нас зависи всичко. От нас, гражданите. Трябва да се излиза на улицата. Не всеки ден, а по-често, но по повее хора. И работите ще потръгнат. Управляващите правят това, което им позволяват гражданите.