Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 20 май 2016 г.

Деформациите на съзнанието, пораждащи нездравомислие




Когнитивните изкривявания са част от нашия живот, без дори да знаем за тях. Това са погрешни мисли или идеи, които поддържат негативното мислене или помагат за поддържане на негативните емоции. Всички имаме когнитивни изкривявания, но имаме и начини да се справим с тях. Първата крачка за това е да се запознаем с тях, а след това да започнем да ги забелязваме.

Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Арън Бек през 60-те години на миналия век, като 20 години по-късно е доразвита от Дейвид Бърнс. Според тази теория, най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

1. Мислене от типа „всичко или нищо“

При този начин на мислене нямаме степени или нюанси – всичко е или само черно, или само бяло. Възприемаме всяка своя грешка като провал. Този начин на мислене формира основата на перфекционизма. Това е един нереалистичен начин на мислене, защото в живота не съществуват абсолюти. По този начин изграждаме нереалистични очаквания към себе си, които няма как да се осъществят в реалността. Този тип мислене често съдържа думи като “никога”, “винаги”, “всеки”. Пример: “Винаги, когато опитам, се провалям!”

2. Свръх-генерализация

При това изкривяване се вкопчваме в един негативен резултат и смятаме, че щом веднъж ни се е случило дадено нещастие, то ще ни се случва винаги и резултатът ще се повтаря отново и отново. Пример: “Тази среща беше пълен провал, никога няма да си намеря приятел.” – Типичен пример за отхвърления човек, който веднъж преживял любовно разочарование, си мисли, че този негативен резултат ще се повтаря винаги.

3. Мисловен (ментален) филтър

При това когнитивно изкривяване акцентираме върху негативното и игнорираме позитивното – т.е подбираме отделен негативен детайл, върху който се концентрираме и започваме да вижда и останалата част от картината като негативна. Независимо колко хубави неща са ми се случили през деня, може да има едно малко негативно събитие, което да направи денят ми ужасен.

4. Дискриминиране на позитивното

Това се случва, когато отхвърляме позитивните преживявания, най-често за да убедим себе си, че те не са важни или заслужени. Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с „Е, голяма работа! Не е кой знае какво!". Обезценяването краде радостта от нашите постижения и преживявания.

5. Прибързани заключения (предубедени заключения)

Предубедени заключения имаме, когато правим прибързани негативни изводи, за които нямаме реални факти. Това когнитивно изкривяване има две форми: четене на мисли и грешка на ясновидеца.

*Четенето на мисли е, когато си правим предубедени заключения, че някой ще реагира по определен негативен начин или си мисли нещо лошо за нас. Това е често срещано когнитивно изкривяване, което е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас или, че би трябвало другите да знаят какво ние мислим, чувстваме или желаем в даден момент. Е, да, но не! Например, разминаваме се с приятел, който само ни поздравява и веднага си мислим, че сигурно ни е сърдит, а той просто може да има тежък ден или да няма време. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: