вторник, 3 май 2016 г.

Предложение за дискусия: Могла ли е Вселената да възникне от нищото без намесата на свръхмощната творческа сила на Бог?


Из: Защо науката не опровергава Бог?, Амир Д. Азел за списание TIME

Биологията, физиката, математиката, инженерството и медицината ни помагат да разберем света, но толкова много неща от живота продължават да са пълна мистерия

... Но успя ли модерната наука, от началото на 20-ти Век, да докаже категорично че няма Бог, както някои коментатори усилено твърдят? Науката е вълшебен свят, изпълнен със зашеметяващи и чудни познания: Тя ни учи за живота, за света и за Вселената. Но тя не е разкрила пред нас защо Вселената е започнала съществуването си, нито пък какво е предшествало раждането й в резултат на Големия Взрив. Биологичната еволюция не ни е дала и най-малкото разбиране как и откъде са се формирали първите живи клетки и микроорганизми на планетата ни, и как развитите клетки – сложно структурираните изграждащи блокчета на съвременните форми на живот, изобщо са произлезли от по-простите едноклетъчни организми.

Нито пък обяснява една от великите мистерии на науката: Как съзнанието се появява в живите същества? Откъде идват символичното мислене и самоосъзнаването? Кое е това, което позволява на хората да разбират загадките на биологията, физиката, математиката, инженерството и медицината? И кое ни дава силата и разума да създаваме велики произведения на изкуството, музиката, архитектурата и литературата? Науката не е дори близо до обяснението на тези дълбоки тайни.

Но много по-важен от тези главоблъсканици е постоянният въпрос за фините настройки на параметрите на нашата Вселена: Защо всичко около нас е така прецизно съшито и изчислено, осигурявайки практически перфектната среда за появата и съществуването на живот? Този въпрос никога не е имал задоволителен научен отговор, и аз вярвам че на него никога няма да бъде намерено научно решение. Защото колкото по-навътре навлизаме с познанията си за тайните на физиката и космологията, толкова многопластова и невероятно сложна ни се вижда тя.


За да обясним квантово-механичните поведения на дори най-малката частица, се изискват страници и страници от изключително напреднала математика. Защо дори най-малките и прости частици от Вселената са толкова побъркващо сложни? Изглежда има една обширна, скрита „мъдрост“, или структура, или заплетена чернова за дори наглед най-простите елементи на природата. И ситуацията става все по-обезсърчителна с всяко ново разширяване на мирогледа ни за цялостния Космос.

Знаем че преди 13,7 милиарда години едно гаргантюанско избухване на енергия, чиято природа и източник са напълно непознати за нас и нямат дори подобие на елементарно обяснение от страна на науката, инициира създаването на нашата Вселена. И тогава изведнъж, като от сцената на някаква магия, „Божествената частица“ – бозонът на Хигс, открит преди две години в мощния ускорител на елементарни частици на ЦЕРН, или Големия Адронен Колайдер, се появява практически отникъде и с по някакво чудо дава на Вселената ни нейната маса. Защо се е случило това? Масата се съставлява от елементарни частици – кварки и електрони, чиито тегло и електрически заряд е трябвало да съвпаднат до невероятни за ума ни тесни граници, за да се случи това което всъщност се е случило. А именно – от разбърканата взривена супа от елементарни частици, съставляваща младата Вселена, отново като по чудо и като пипнато от вълшебна ръка, всички кварки изведнъж се обединяват в клонове и дървета за да формират протони и неутрони, техните електрически заряди се установяват на точните прецизни нива за да привлекат и задържат електроните, които пък веднага започват да обикалят около ядрото, създадено от протоните и неутроните. Всички маси, заряди и сили на взаимодействие във Вселената е трябвало да съвпаднат до невъобразимо точни нива и баланси, за да се формират ранните атоми на материята. По-големите започват да се формират впоследствие в ядените огньове във вътрешността на звездите, давайки ни въглерода, желязото, азота, кислорода и всички останали елементи, които са незаменими за възникването на живота. И разбира се, по-късно ще бъде формирана и двойната спирала на изключително сложната, живототворна ДНК молекула.

Но защо всичко от което имаме нужда за да съществува живота, изобщо се появява? Как е било възможно всичко това без някаква латентна външна сила, която да оркестрира и прецизира танцът на елементарните частици, нужен за първоначалното съставяне на всички незаменими за живота вещества?

Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил, базирано само на стотиците параметри на физическата Вселена, че вероятността за възникването на обитаем Космос е 1 делено на 10 на 10-та на 23-та степен. А това е число толкова близо до пълната нула, колкото никой не може да си представи. Възможността е по-малка от тази да печелите джакпота на Мега Милиони във всеки един ден, откакто Вселената съществува. Това може би ви дава някаква представа. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Едва ли ще се намерят много желаещи за подобна дискусия, за целта трябва се отиде в специализиран форум за физика и космология.

Все пак няколко общи думи и съображения по въпроса.

Съвременната космология действително приема, че Вселената се е зародила от „нещо като нищо“, но от това не следва, че е имало непременно някаква намеса „отвън“. Има различни хипотези, които обясняват как Вселената може да възникне самопроизволно от „нищото“, например като спонтанна вакуумна флуктуция. Истината обаче е, че теорията за Големия взрив може да бъде изтълкувана и теологически, понеже предполага някакво начало на света в пространството и времето.

Само че цялата тази теория почива на учудващо малко емпирични факти, най-вече червеното отместване в спектъра на далечни обекти и космическото фоново излъчване. Те обаче могат да бъдат изтълкувани и по начин, противоречащ на Големия взрив. Освен това моделът на Големия взрив се натъква и на големи теоретически трудности, защото в неговите рамки се нарушават някои фундаментални физически закони, а също се въвеждат ад хок феномени като тъмна материя и енергия, за чието съществуване няма никакви податки. При това теорията за разширяващата се Вселена почива върху Общата теория на относителността (ОТО), която като цяло е погрешна. А във философски план една вечна във времето и безкрайна в пространството Вселена е по-задоволителна. Има и много други възражения.

Алтернативните космолози преди време бяха написали Открито писмо към научната общност:

http://samlib.ru/s/smulxskij_i_i/alcgrp2doc.shtml

Но може но тези космолози също са от КГБ, след като си позволяват да критикуват утвърдени теории, Айнщайн, да се съмняват в съществуването на Бог и т.н.