Димитрин Вичев по повод на последните най-сърдечни Бокови словесни излияния (виж: Внукът ми ще казва: Не може да боядисате това, което дядо ми е построил!) е написал съвсем уместна реплика, на която отвърнах ето как:
Димитрин Вичев каза: Уникален простак, уникален наглец! Прероден Тодор Живков. Нека бъде вечен позорът на тези, които го харесват и гласуват за него... Огромен срам за България!
Ангел Грънчаров каза: Някои проницателно мислещи таваришчи твърдят, че другарят им Тодор Живков, видите ли, бил незаконен син, представяте ли си, на самия... Цар Фердинанд! (Майка му Маруца била слугиня във Врана, баща му бил не знам си какъв, а Царо се възползвал от прелестите на Маруца и не знам си що.) Като гледам обаче пълното подобие на Боко Борисов с Тодор Живков се питам дали пък и он не е незаконен син на тоя последния? Колко му е, в 60-та година, когато се е родил Боко, Тошо е още плодовит и е бил превъзходен комунистически нерез, а могла ли е некоя социалистическа булка в ония тъмни времена да откаже на мерака на диктатора?
И какво излиза тогава, през целия ХХ век та досега нас продължават да ни управляват тия лисици от Кобургготската династия, те изглежда са си запазили властта даже и при комунизма чрез незаконния син на Цар Фербинанд, а именно бай Тошо; а пък Боко и Симеончо излиза са нещо като... кръвни братовчеди, нещо като баджанаци ли са, знам ли какви са, ама че са от един дол дренки това и с просто око се забелязва. Абе много проницателна е тая ДС бе та е нагласила така нещата, че ето, имаме си вече в лицето на Боко славен продължител на безсмъртното дяло на непрежалимия Тодор Живков!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Пита защо стратезите ги направиха лидер на десните, след като той би бил много по-подходящ за лидер на левите и резултатите на БСП биха били много по-добри.
Публикуване на коментар