Блогърът И.Стамболов е написал хубава статия със заглавие Да люшнем хорце!, в която показва отношението си към авангардната патриотична идея на новия управляващ екип на МОН в наште училища, а именно младите да учат да рипат народни танци (остава да въведат учебен предмет по рационално смучене на ракия и вино и също по състезателно лапане на кюфтаци и кебапчета - та хептен да патриотизираме българското образование!). Там между другото на едно място става дума за съвсем логичното изхвърляне на философията от учебните програми, което ме провокира да се изкажа; ето първо абзаца, който ме провокира да взема думата, а по долу можете да прочетете и моя коментар, който публикувах току-що в блога на колегата Стамболов:
... Напълно справедливо. Така и трябва да бъде. Затова нека специалистите се напънат и да направят един списък от двайсетина дисциплини за свободно избиране, при условието че всеки ученик е длъжен да си избере две от тях: народни танци, класическа музика, рисуване, философия, богословие, готварство, ръкоделие, екология, велосипедизъм и т.н., и т.н. Аз, например, ще си избера готварство и класическа музика. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
А ето и моя коментар по този пункт:
Споделям тезата на автора. Само дето възприемам като ТВЪРДЕ НЕИНТЕЛИГЕНТНО и дори като израз на УМИШЛЕНО ПРЕКАЛЕНО ПОДЦЕНЯВАНЕ слагането на философията в редичката на "свободно избираемите предмети" (инак казано, определянето й като нещо, дето може да се изучава само в кръжок!) и то именно сред народните танци, велосипедизма, готварството, ръкоделието и пр.
Г-н Стамболов, ако имате някакви неприятни спомени от изучаването някога на т.н. "единствено-правилна марксистко-ленинска философия", то моля недейте сега да си отмъщавате за това на ФИЛОСОФИЯТА, щото това, което някога сте учил, държа да Ви уведомя, е имало съвсем бегло отношение към философията като такава.
Очевидно има много хора у нас, които съвсем не разбират що е философия и при това не изпитват никакво неудобство от това. Министерските чиновници, които изхвърлиха философията от списъка задължително на изучаваните общообразователни предмети (тя отпадна от програмите за 11 и 12-ти клас) също недолюбват философията - понеже философията по принцип е най-непримирим враг на глупостта и особено на простащината. А в страната, в която простащината не просто е най-влиятелна, но дори държи в ръцете си политическата, държавната власт, управниците няма как да допуснат младите да учат философия - щото това е равносилно на самоубийство. Народът, дето избира на власт тия същите управници, също в мнозинството си недолюбва мисленето и философията.
У нас да си патриотичен вече означава да мразиш не само мисленето и мислещите, но да ненавиждаш също и свободата и личността, все "буржоазно-европейски лигавщини", които единствено философията може да формира в тяхната цялост и пълноценност. Затуй дайте да махнем философията отвсякъде, в периода 1989-1991-92 я махнахме от университетите (и това си има своите злотворни последици!), сега ще я прогоним от гимназиите, ще изфърлим всичко духовно от училищата, та простащината и бездуховността у нас да преживеят най-сетне абсолютния си триумф и апогей!
Ще рипаме кючеци, гюбеци, ръченици, хора - и това ни стига! Ний сме патриоти я, нема да допущаме с некаква си там философия да си губим идентичността! Каква философия бе, гарсон, я дай тука една ракийка - та да си облекча душата!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар