Из: Изгарящ срам, Константин Павлов
... Дядовците и прадядовците мълчат. От мястото, където се намират, е трудно да се обадят, трудно е да направят забележка, трудно е да намигнат дори.
Затова и срамът е такъв – гигантски, изгарящ, непоносим. Паметникът на окупаторите беше обсипан с венци и цветя, накичен с плакати, заснет в облачни ракурси.
Паметниците на дядовците и прадядовците, загинали в същата тази война – без уважение, без гирлянди и без цветя.
Горд съм, че тази година все пак с приятели (от екипа на Терминал 3), поставихме по едно-две цветя на тези паметници - за победата, заради която те се сбогуваха с живота, без да му мислят много, само с мисълта за нас.
А къде живеем ние всъщност?
В изгарящ срам. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Послепис: Освен това съм длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар